Решение № 8066 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1809/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за допускане до участие в конкурс за „доцент“ по професионално направление 4.2 Химически науки „Физикохимия“ срещу решение № 4416 от 10.11.2025 г. по адм. дело № 542/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното решение АС – Стара Загора е обявил за нищожно решение от 20.03.2025 г. за недопускане на д-р П. К. П. до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2 Химически науки „Физикохимия“ за нуждите на ФХФ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, обявен в ДВ, бр. 5 от 17.01.2025 г., обективирано в Протокол от 20.03.2025 г. на Комисията за допускане до участие в конкурс за „доцент“ по професионално направление 4.2 Химически науки „Физикохимия“, назначена със заповед № РД 38-80 от 10.02.2025 г. на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ и е изпратил административната преписка на Научното жури, определено да проведе конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент“ за нуждите на ФХФ в СУ „Св. Климент Охридски“ за извършване на преценка по чл. 26, ал. 2 от Закона за развитие на академичния състав на Република България. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че Комисията по чл. 48, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който не разполага с компетентност да се произнесе по допускане или недопускане до участие на кандидатите в конкурсната процедура. Намира, че оспореното решение на Комисията е издадено при правилно приложение на материалния закон, в рамките на притежаваната компетентност на органа. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба – д-р П. К. П., представя писмено становище, в което изразява позиция, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по спора. Приел е въз основа на данните по административната преписка, че конкурсът за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 4.2 Химически науки „Физикохимия“, за нуждите на ФХФ в СУ „Св. Климент Охридски“ е обявен на 17.01.2025 г. в ДВ, бр. 5/2025 г. Със заповед № РД-38-80/10.02.2025 г. ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“, на основание чл. 56 от ППЗРАСРБ и чл. 109, ал. 2 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. Климент Охридски“ (ПУРПНСЗАДСУ), е назначил комисия в състав: председател – проф. д-р А. И. – декан и членове: проф. д-р Г. М. - ръководител на катедра и проф. д-р С. Г., която да разгледа документите и състави протокол за допускането или недопускането на кандидатите в конкурса за доцент по професионално направление 4.2 Химически науки (Физикохимия), за нуждите на ФХФ, обявен в ДВ, бр. 5/17.01.2025 година. На 20.032025 г. Комисията е разгледала представените документи на кандидата д-р П. П. и е приела, че не са в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав на Р България и Правилника за прилагане на ЗРАСРБ, т. к. не са представени изискуемите документи за участие в конкурса, изброени в протокола. Поради това Комисията е приела решение, че не допуска до участие в конкурса д-р П. П.. За приетото решение Комисията е изпратила уведомление за решение на комисията по чл. 109, ал. 2 от ПУРПНСЗАДСУ до кандидата, в което е посочила, че поради несъответствие с изискванията на цитираните по-горе нормативни актове не го допуска до участие в конкурса. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства на плоскостта на приложимата нормативна уредба и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за нищожност на оспореното решение на Комисията. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 25 ЗРАСРБ конкурсът за заемане на академична длъжност "доцент" се провежда от седемчленно Научно жури, като най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. До оценяване по чл. 26, ал. 2 ЗРАСРБ се допускат лицата, които отговарят на условията на чл. 24, ал. 1, включително на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията на чл. 2б, ал. 5 ЗРАСРБ. В чл. 26, ал. 3 ЗРАСРБ е предвидено, че в 14-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване и определя за допуснатите кандидати рецензенти. Съгласно чл. 56 ППЗРАСРБ за обявяването на конкурса, подаването на документи и допускането до участие в конкурса се прилагат съответно разпоредбите на чл. 47 и 48. В чл. 48, ал. 2 – 4 ППЗРАСРБ е предвидено, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват ръководителят на приемащото структурно звено, за чиито нужди е конкурсът, и ръководителят на първичното звено, което е направило предложението за конкурса. Председателят и останалите членове на комисията, както и техният общ брой се определят със заповедта на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация за назначаване на комисията. Съответствието с минималните национални изисквания и с изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверява от научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок до 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1. В съответствие с цитираната нормативна уредба съдът правилно е приел, че в закона и правилника за неговото приложение няма разпоредба, която да оправомощава проверяващата комисия по чл. 48, ал. 2 ППЗРАСРБ да се произнася по допускане на кандидатите в процедура за заемане на академична длъжност с нарочен административен акт, който да породи правни последици спрямо адресатите и научното жури. Смисълът на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ППЗРАСРБ е създаването на комисия като помощен орган, който проверява изискванията към кандидатите, без тези за минимални национални изисквания и по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3 ЗРАСРБ. Научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване, защото то е компетентният орган за провеждане на конкурса, предвид чл. 20 ЗРАСРБ. В чл. 48, ал. 4 от ППЗРАСРБ изрично е предвидено, че за резултата от процедурата по допускане кандидатите се уведомяват в 14- дневен срок след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. Трябва да се отбележи, че в чл. 109, ал. 2 от Правилника не е предвиден различен ред от уредения в закона. Съгласно чл. 109, ал. 2 изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания и на допълнителните изисквания на СУ „Св. Климент Охридски“ се проверяват от комисия. Комисията взема решение за допускане на кандидатите в срок от 3 работни дни. За допускането на кандидатите до участие в конкурса комисията съставя протокол, който се подписва от всички членове. Съгласно чл. 109, ал. 5 всички кандидати се уведомяват писмено от председателя на научното жури, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. Следователно по силата на чл. 26, ал. 3 ЗРАСРБ, в процедурата за заемане на академична длъжност "доцент", в правомощие на научното жури е в определен срок да вземе решение за допускане/недопускане на кандидатите и да ги уведоми писмено за това. В случая Комисията по чл. 48, ал. 2 ППЗРАСРБ е приела решение за недопускане на кандидата и е уведомила лицето за същото, с което по същество е приключила административната процедура. Поради това съдът правилно е приел, че оспореното решение има белезите на окончателен акт, с който се прекратява участието на кандидата в обявената процедура и съответно има пряк неблагоприятен ефект в правната му сфера. При липсата на правомощие за Комисията по чл. 48, ал. 2 ППЗРАСРБ да се произнася самостоятелно с краен акт по допускането на кандидатите в обявената процедура съдът правилно е приел, че решението е прието от материално некомпетентен орган и на основание по чл. 146, т. 1 АПК е обявил неговата недействителност. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,