Определение № 3226 от 13.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, oбразувано по частна касационна жалба на С. Р. Н. против определение № 13005/07.07.2025 г. по ч.гр.д. № 3721/2025 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната касационна жалба – Министерство на отбраната оспорва частната жалба. Ответникът по частната касационна жалба – „Интендантско обслужване“ЕАД, [населено място] е изложил подробни доводи за правилност на обжалваното определение, като е развил съображения и относно това, че частният касатор не е изложил валидни доводи за допускане на определението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. С изложението си, частният касатор е поставил въпроса –„ Налице ли е правен интерес по смисъла на чл.124,ал.1 от ГПК за предявяване на инцидентен установителен иск за установяване несъществуването на право на принципала на търговско дружество да създава пречки за освобождаване на гаранция обезпечаваща добро изпълнение на задълженията на член на колективния ръководен орган и представляващ, която гаранция се държи, владее и ползва не от принципала, а от самото дружество, при заведен осъдителен иск за тази сума против дружеството?“ Страната общо и лаконично е посочила, че по този въпрос нямало задължителна и казуална практика на ВКС и ВС, а „решението му е от значение за точното прилагане на закона и чрез създаване на практика – за развитие на правото“. Заявено е, че въззивното определение било и очевидно неправилно, тъй като било „отказ от правосъдие“. Други доводи не са развити. Частният касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е фактически, а не правен, очертава фактически спора и съответно не е свързан с решаващите правни изводи на състава, обусловили обжалвания резултат.Но дори и от този въпрос да бъде изведен релевантен, то страната не е изложила каквито и да било доводи по поддържания от нея допълнителен критерий. По този въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, установеност, на това, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. За такъв аргумент, не може да се счита твърдението й, че липсва практика на ВКС / което е и невярно /. Касаторът е поддържал също така общо и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано с ирелевантното правно твръдение, че бил налице „ отказ от парвосъдие“. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като касаторът не е развил каквито и да било съображения по него. Или при така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. 37ЗПП на ответника по касация -„Интендантско обслужване“ЕАД, [населено място], следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 300лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение