Решение № 304 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение20.10.2014 г.докладчик т Веска Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.01.2014 г. по гр. д. № 914/2013 г. на ОС Враца. ОСЪЖДА "П. "Н. Й. В."- В. да заплати на И. П. И. сумата 1000 лева разноски.
Мотиви
Решение № 304 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 22.01.2014 г. по гр. д. № 914/2013 г., с което ОС Враца, е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С определение от 13.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за това кога е задължителен подборът по чл. 329 КТ - само при еднакви длъжности или и при сходни такива, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят - "П. "Н. Й. В."- В., не изпраща представител и не взема становище по спора. Ответникът И. П. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил изцяло предявените от И. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и е отменил уволнението, извършено със заповед на училището жалбоподател № 140/05.02.13 г. поради съкращение в щата. Прието е, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата И. П. е изпълнявала при ответното училище длъжността "касиер" в счетоводство. Установено е, че същото е прекратено със заповед на работодателя № 140/05.02.13 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращение в щата, считано от 05.02.2013 г. Съдът е приел, че ищцата-ответник по жалба, не се ползува със защитата по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като е избрана за касиер на синдикалната организация, тоест не е в синдикалното ръководство. Установено е по делото, че работодателят със заповед № 886/11.09.2012 г. на Директора на гимназията е утвърдил промяна в щатното разписание, в сила от 17.09.2012 г., като преди промяната в училището е имало звено помощно обслужващ персонал с пет броя служители - ЗАС, началник склад, домакин, касиер счетоводство /заеманата от ищцата длъжност/ и секретар, а по новото щатно разписание длъжностите в помощно обслужващия персонал са три - ЗАС, домакин склад и секретар. Съдът е изложил съображения за това, че от представената длъжностна характеристика за длъжността на ищцата се установява, че основните й задължения включват следните действия: приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа, извършва касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи от упълномощени лица, води касовата книга по форма и ред установени с нормативни актове, проверява фактическата нналичност на паричните суми и ценни книжа с касовия остатък, представя касова отчетност според конкретните условия и обема на касовите операции, изготвя ведомостите за заплати на учителите и служителите, предава съответно оформени документи, парични средства и ценни книжа в банката, изготвя удостоверения и служебни бележки, дава справка във връзка с трудовото възнаграждение на персонала в учебното заведение. При тези данни съдът е счел, че длъжността "касиер" заемана от ищцата не е строго специфична и тя включва трудови задължения, които са разпределени между оставащите на работа служители от звено помощно и следва да се приеме, че заеманите длъжности в това звено са сходни. Ето защо, за работодателя е съществувало задължение преди уволнението на ищцата да изготви критерии и да реализира подбор по правилото на чл. 329 КТ, за да останат на работа тези работници, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Прието е, че уволнението е извършено от лице, което има право да извърши това, но без работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ. Като не е извършил изобщо подбор, работодателят е допуснал грубо нарушение на закона, поради което съдът е приел, че уволнението е незаконно и го е отменил. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за това кога е задължителен подборът по чл. 329 КТ - само при еднакви длъжности или и при сходни такива на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че въззивният съд в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС е приел, че работодателят следва да извърши задължително подбор по чл. 329 КТ, както при съкращаване на еднакви длъжности, така и при сходни такива. В практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г., IV г. о., на ВКС се приема, че действително с разпоредбата на чл. 329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават и това действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Посочва се, че когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши и той е такъв при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности, като такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности и само при такива длъжности е възможно сравнение. В тези случаи е възможно трансформирането на длъжност чрез закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование /може да се запази старото наименование/, но по трудови функции, като в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Съдебната практика по въпроса между които работници и служители задължително следва да се извърши подбор е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в този смисъл. Така например с решение № 282 от 01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г. IV г. о. ВКС е прието, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В конкретния случай в тежест на работодателят е било да установи по безспорен начин законосъобразността на уволнението, включително и като докаже, че се съкращава една единствена длъжност, както и че трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност, поради което подборът не е задължителен. Жалбоподателят-работодател не е ангажирал такива доказателства и въззивният съд правилно е приел, че длъжността "касиер" заемана от ищцата не е престанала да съществува като единствена такава, тъй като тя включва трудови задължения, които са разпределени между оставащите на работа служители от звено помощно, които длъжности са сходни и за работодателя е съществувало задължение преди уволнението на ищцата да изготви критерии и да реализира подбор по правилото на чл. 329 КТ. От събраните по делото доказателства не се установява част от трудовите задължения на премахнатата длъжност да са запазени в новосъздадена длъжност, но да са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, в който случай подборът не би бил задължителен. Ето защо постановеното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева. Предвид изложените съображения, съдът