Определение № 2775 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3268/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на държавата чрез Министъра на земеделието и храните чрез главен юрисконсулт В. Г. против решение № 23 от 14.02.2025 г., постановено по гр. д. № 186 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено решение № 144 от 15.11.2019 г. по гр. д. № 16 по описа за 2015 г. на Районен съд - Белоградчик за уважаване на предявения от държавата против “Пи Пауър“ ЕООД, гр. София реваникационен иск в осъдителната част по отношение на имот № 147016 от 3881 кв. м. в местността „Стопански двор“, землището на с. Гюргич, община Ружинци, област Видин като е уважено възражението на “Пи Пауър“ ЕООД, гр. София за задържане на имота до заплащане на основание чл. 72, ал. 1 ЗС на сумата 604 684.18 лв., представляваща стойност на извършени подобрения. “Пи Пауър“ ЕООД, гр. София не е подало отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивното производство се е развило по реда на чл. 294 ГПК след като е отменено предходно въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане за изследване с оглед доводите на страните дали ФВЕЦ е законно построена и дали отделянето от поземления имот би довело до разрушаване на съоръжението и премахването ще промени ли съществено имота, доколкото е негоден за земеделско ползване, както и дали и как се е увеличила цената на недвижимия имот след монтирането на ФВЕЦ. Въззивният съд е приел за установено, че на 26.02.2009 г. е сключен договор между директора на ОДЗ Видин като пълномощник на министъра на земеделието и храните и Л. А. П. за покупко-продажба на пет недвижими имота. След този договор Л. П. е разделила имот № 147011 на няколко имота, в това число имот № 147016, който на 4.12.2009 г. е продала на „Пи Пауър” ЕООД. С влязло в сила решение е призната нищожността на договора за покупко-продажба от 26.02.2009 г. Влязло в сила е и решението по ревандикционния иск в установителната част. Ответното дружество владее процесния имот, поради което основателен се явява ревандикационния иск и в осъдителната част. От заключенията на вещите лица Г. и К. и от показанията на свидетеля Н. се установява, че е изградило ФВЕЦ, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори, КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел. приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Разпределение Бъгария” АД. По повод заявеното от „Пи Пауър” ЕООД възражение за право на задържане до заплащане на подобренията в процесния имот, въззивният съд е посочил, че дружеството е добросъвестен владелец, тъй като при придобиване на имота с договора от 4.12.2009 г. не е знаел, че праводателят му Л. А. П. не е собственик. Приел е за безспорно установено, че дружеството е изградило ФВЕЦ - „Г. 4”, състояща се от: трайно прикрепени към земята с помощта на навити в земята на дълбочина от 1.40 м. спираловидни метални колове; стоманено - алуминиеви конструкции, върху които трайно са прикрепени фотоволтаични панели и инвертори; Фотоволтаични панели - 616 бр., всеки с мощност 230 вата; инвертори - 11 броя, всеки от тях с мощност 12 киловата; Комплексен трафопост КТП с трансформатор ТМХ 160/ 20/ 40 киловата, който КТП е трайно прикрепен към земята с помощта на бетонови основи и фундамент, положен на дълбочина 1.20 м. в земята; положени в земята на дълбочина 1.20 м. силови и контролни кабели, както и други електротехнически съоръжения /главно разпределително табли - ГРТ, разпределителни табла и др./ за присъединяване на произведената ел. енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”. Експертните заключения установяват, че фотоволтаичната централа има белезите на недвижима вещ и е трайно прикрепена към земята по смисъла на чл. 110 ЗС. Доказано е, че построената в имота централа е изградена при спазване на всички законови регулации, като по делото са приети доказателства от които е видно, че същата притежава Разрешение за строеж от компетентните за това органи по смисъла на чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Сградата е въведена в експлоатация на базата на издадено Разрешение за ползване от компетентната за това РДНСК-Видин по силата на чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Централата е нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект, по силата на чл. 175, ал. 6 ЗУТ, във връзка с чл. 52, ал. 5 ЗКИР. Въз основа на съдебната експертиза се установява, че стойността на извършените подобрения в имота, е 610 000 лв. От тях следва да бъде приспадната пазарната стойност на имот № 147016, която е в размер на 5 315.82 лв., или стойността с която се е увеличила стойността на имота, е разликата между тези две стойности, или съответно - 604 684.18 лв. Поради това, съдът намира, че възражението с правно основание чл. 72 ал. 1 ЗС, е основателно и доказано за сумата от 604 684.18 лв., и следва да бъде уважено в този размер. Въззивният съд е приел, че всички части на изградената ФВЕЦ представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се разруши тяхната цялост. Видно от допълнително заключение на съдебно техническата експертиза от 17.10.2019 г., изготвено от вещо лице - Р. К., извършеното подобрение в имота, представлаващо ФВЕЦ представлява сложно техническо съоръжение и премахването на който и да е от компонентите му, в това число и на фотоволтаичните панели, ще доведе до невъзможността съоръжението да бъде използвано по предназначение, тъй като детайлите са трайно прикрепени към земята. Цитирал е заключението на вещото лице Р. К., че „„..извършените подобрения в имота, представляващо фотоволтаична електрическа централа, представлява сложно техническо съоръжение, което за да може да служи по предназначението си да произвежда електрическа енергия, следва да има както земя, върху която да е трайно и здраво прикрепено, така и основи, конструкция, фотоволтаични панели, които да произвеждат електрическа енергия, инвертори, трансформатори, които чрез положените здраво в земята кабели да отвеждат произведената електрическа енергия към ел. мрежата. В тази връзка отделянето на фотоволтаичните панели от конструкцията ще представлява нарушаване на целостта на съоръжението и не може да работи по предназначение… Премахването на един от компонентите на съоръжението ще доведе до преустановяване на работата на централата.“ Посочил е, че заключението не е оспорено от страните и е прието по делото, като съгласно същото при евентуалното премахване на фотоволтаичните панели, същите ще бъдат повредени, като освен това ще бъде увреден и терена, върху който е изградена централата. Вещото лице е дало заключение, че в случай на премахване и на спираловидно навитите колове, същите ще бъдат негодни за употреба, тъй като при премахването им биха били увредени. Стоманено алуминиевата конструкция, върху която са монтирани фотоволтаичните панели, е захваната посредством навити метални колове, поставени на дълбочина 1.40 м., трайно вкопани в земята. Изразено е становище, че изграденият комплексен трансформаторен пост, е също трайно прикрепен към земята с бетонови основи вкопани на дълбочина 1.20 м., като бетоновите му основи са изградени на място, по традиционен метод за монолитно строителство, включващо направата на изкоп, кофраж, полагане на арматура и отливане на бетон. Силовите кабели също са положени в земен изкоп с дълбочина 1.20 м. Тези съображения са обосновали крайния извод на съда, че изградената в имот № 147016, ФВЕЦ „Г. - 4”, представлява законно строителство по смисъла на всички законови изисквания, поради което съоръжението не попада в хипотезата на т. II - 7. от Постановление 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС. Така изграденото съоръжение представлява законно строителство, не подлежи на премахване, поради което и на добросъвестния владелец, следва да бъде заплатено обезщетение за направените подобрения, за които следва да бъде признато право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК държавата се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивния съд при новото разглеждане на делото; 2) представляват ли всички части на изградената в процесния имот ФВЕЦ подобрения в имота; 3) може ли незаконно строителство да се счита за подобрение в чужд имот. Първият въпрос е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият е свързан с довода на касатора, че съдът не е проследил относимата нормативна уредба за съоръжения от този вид, вкл. и чрез експертно заключение, за да формира извод дали са били спазени всички относими законови изисквания, а и самият факт, че ответникът „Пи Пауър” ЕООД не е собственик на процесния имот, поради което строителните книжа са издадени на дружество, което не е носител на вещни права върху имота е още едно доказателство за незаконност на строежа в държавен имот. С оглед посочената обосновка въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по първия въпрос. ВКС е указал да се проследи нормативната уредба и при необходимост да се изслуша вещо лице. Въззивният съд е приел, че не е необходима експертиза и е преценил доказателственото значение на представените по делото строителни книжа – разрешение за строеж и разрешение за ползване. Касае се до влезли в сила индивидуални административни актове, които подлежат на косвен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК само по отношение на тяхната валидност, но не и относно материалната им законосъобразност. Именно такъв в рамките на процесуалния закон и при липса на конкретни доводи, че са нарушени императивни норми, водещи до нищожност на строителните книжа, е осъществил въззивния съд. Издаването на разрешение за строеж на лице, което не притежава вещни права не води до нищожност на влязлото в сила разрешение за строеж. Въпроси втори и трети са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Те са обосновани с доводите, че фотоволтаичните панели могат да се демонтират, а това което ще остане след това няма да е подобрение, тъй като недемонтираните части няма да могат да се ползват самостоятелно, както и че по делото не е проведено пълно и главно доказване на законността на изграждането на фотоволтаичната централа, тъй като вещите лица не са взели предвид при изготвяне на експертизите инвестиционния проект на имота. С оглед посочената обосновка не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Дали се касае за подобрение или за движима вещ зависи единствено от възможността за демонтиране и преместване на изграденото – в случая съоръжение, съставляващо ФВЕЦ. Релевантно за тази възможност е дали може да се демонтира и премести цялото съоръжение, така че да може да се монтира и функционира на друго място без съществено увреждане на елементите на самото съоръжение и съответно на имота, от който се демонтира. При липса на такава възможност, прикрепването е трайно. В този смисъл е практиката на ВКС (например решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г., ІІ г. о.). Третият въпрос е неотносим към изхода на спора по съображенията, изложени по първия въпрос и с оглед ясно посочените в нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК граници на осъществявани в гражданското производство косвен съдебен контрол. В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Делото следва да бъде върнато на Окръжен съд - Видин за присъждане на държавна такса върху възражението за подобрения, заявено чрез възражението за прихващане на основание чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като съобрази, че държавната такса се дължи от лицето, дължащо сумите за подобренията върху имот частна държавна собственост. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение