Определение № 3967 от 29.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. В. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. З. Й. против определение № 729/27.06.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 479/2024 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение № 169/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 397/2023 г. по описа на РС – Бяла. С последното е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Русе. Не е уважено възражението за подсъдност на частната жалбаподателка – ответник по иска, делото да се изпрати и разгледа от Окръжен съд –Варна, в района на който е местожителството й. В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилност на определението, защото съдът не е уважил възражението на жалбоподателката – ответник по иска по чл. 42 б.“б“, във вр. с чл. 25 ЗН за разглеждане на делото от ОС-Варна на основание чл. 105 ГПК, в района на който е местожителството й. Излага аргумент, че тъй като иска е с предмет нищожност на завещание, връзката с недвижимия имот е вторична, поради което е неприложима подсъдността по чл. 110 ГПК. Този текст се прилагал само при иск за унищожаемост на завещание, а по отношение на иска за нищожност на завещание се прилагала общата подсъдност по чл. 105 ГПК. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частната жалбоподателка се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: приложима ли е специалната подсъдност, уредена в чл. 110 ГПК по отношение на иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание. Ответникът по частната жалба Б. К. Я. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, като счита, че съдът е приложил правилно закона, а формулираният въпрос не обосновава допускане до касация на предявеното основание. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК. Насочена е против определение, което подлежи на касационно обжалване, съгласно т.9, б. „в“ от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, във вр. с т.5 от ТР № 1/2000 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради изложеното преценява частната касационна жалба за допустима. допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Б. К. Я. е предявил пред РС-Бяла срещу М. В. Г. иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, оставено от съпругата му Г. З. Я., починала на 09.01.2023 г. в [населено място], обл. Р.. Със завещанието, тя се е разпоредила с цялото си недвижимо и движимо имущество в полза на ответницата. При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част на ищеца, като преживял съпруг от наследство. Установено е, че стойността на завещаното имущество е над 25000 лв., поради което на основание чл. 104, т.4 ГПК е безспорно, че делото е родово подсъдно на Окръжен съд. На същия съд като първа инстанция е подсъден, независимо от цената му и искът с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, предявен с една искова молба в условията на евентуалност, съгласно чл.104, т.6 от ГПК, тъй като двата иска, подлежащи на разглеждане по реда на едно и същото производство. В срока за отговор на исковата молба ответницата е направила отвод за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Бяла, позовавайки се на чл.105 от ГПК и е поискала изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд – Варна, в чиито съдебен район се намира постоянният й адрес. Първата инстанция не е уважила възражението за местна неподсъдност и искането за прилагане на чл. 105 ГПК с аргумент, че тази норма е неприложима, защото урежда общата местна подсъдност на делата, а в случая е приложима специалната норма на чл.110 от ГПК. Тази норма предвижда по исковете за наследство, за унищожаване и намаляване на завещание, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба местната подсъдност в района на съда, където е открито наследството, т.е. където е последния адрес на наследодателя. Тъй като последният адрес на наследодателката Г. З. Я. е [населено място], който попада в района на Окръжен съд – Русе, делото е изпратено на този съд като родово и местно компетентен. По въззивна частна жалба, подадена от М. В. Г., въззивната инстанция е потвърдила определението за изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд-Русе, като е обсъдила и довода, че иска е за прогласяване нищожност на едностранна сделка – завещание. Посочила е, че за исковете за обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот е приложима специална подсъдност в чл. 109, изр. 2 ГПК – тези искове се предявяват по местонахождението на имота, а не по правилото на чл. 105 ГПК, което в случая е неприложима. Тъй като имотите, предмет на завещанието са в района на Окръжен съд – Русе и част от тях – в района на Окръжен съд-Разград и предвид нормата на чл. 116 ГПК, която предоставя избора пред кой съд да се предяви иска на преценката на ищеца, съдът е приел, че и това правило не обосновава изпращане на делото по компетентност на Окръжен съд-Варна. Съдът е посочил, че иска е за наследство и подсъдността му се определя по правилото на чл. 110 ГПК, че тази подсъдност има преимущество в случай, че се касае за иск за наследство, независимо дали в наследството се включват недвижими имоти или движими вещи. Обжалваното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в изискуемата от закона форма и е подписано. То е допустимо, като постановено по допустима частна въззивна жалба в рамките на заявеното обжалване. Затова не с налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. За допускане до касационно обжалване, частната жалбоподателка се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание е налице, когато за разрешаване на правния спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени и за изясняване на точният им смисъл се налага тълкуване, или когато по прилагането им е налице противоречива или неактуална съдебна практика, която следва да се уеднакви или актуализира. По поставеният въпрос: „приложима ли е специалната подсъдност, уредена в чл. 110 ГПК по отношение на иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване нищожност на саморъчно завещание.“ не е налице неяснота или непълнота в правната уредба. Изрична практика по този въпрос няма, но е безспорно в павоприлагането, че нормата на чл. 105 ГПК урежда общо правило за подсъдност, което е приложимо, когато няма специално такова. Безспорно в съдебната практика е и, че правилото на чл. 110 ГПК е специално за подсъдност на исковете за наследство, независимо какво имущество /движими вещи, недвижими имоти/ включва то. Обстоятелството, че в текста не са посочени изрично исковете за нищожност на завещание, а са посочени само исковете за унищожаемост не изключва първите от приложението на специалния текст на чл. 110 ГПК. Връзката с местонахождението на недвижим имот, предмет на завещанието и при двата иска е без значение, защото законодателят определя подсъдността въз основа на единствения критерий – местооткриване на наследството, което съгласно чл.1 ЗН е последното местожителство на наследодателя. В съдебната практика няма спор относно това, че по искове за наследство и за недействителност на завещание, без оглед на какво основание, е неприложима общата подсъдност по чл. 105 ГПК, а е задължително прилагането на специалната норма на чл. 110 ГПК, определяща една единствена подсъдност – по местооткриване на наследство. Смисълът на този единен критерий за определяне на подсъдността е възможността за всеки, който се интересува – наследници, заветници, кредитори да могат да се информират по всички въпроси, касаещи определено наследство. Поради това, че не са налице предпоставките за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, не се допуска касационно обжалване. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Следователно не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение