Определение № 310 от 05.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 871/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 101/21.05.2010г., постановено по гр.д.№ 12392/09г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2009г. по гр.д.№ 27035/09г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че А. Д. Р.,[населено място] не дължи на касатора сумата, присъдена по изпълнителен лист по гр.д.№ 127/08г. на Районен съд –[населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът – настоящ касатор, не е доказал дължимостта на сумата за консумирана електрическа енергия, за която е бил издаден изпълнителен лист. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението на касатора не е поставен конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са възпроизведени основанията за отмяна на неправилните решения по чл.281, т.3 ГПК. Евентуалните неправилни изводи на съда по същество не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК, с оглед на законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид на функциите на ВКС като инстанция за проверка по правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд