Определение № 39 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 417/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 161/16.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 198/2022 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 50/02.05.2022 г., постановено по т. д. № 188/2021 г. по описа на Окръжен съд-Русе, с която е НЗОК е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе сумата 25 518 лв., представляваща стойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ на ЗОЛ по клинични пътеки за периода 01.02.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 518 лв., считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй след частична отмяна и като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно в противоречие с правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО е достигнал до правния извод, че осъществените от лечебното заведение медицински услуги следва да бъдат заплатени и в случаите, когато стойността им превишава определените стойности (лимита). В този смисъл счита, че незаконосъобразно апелативният съд е приел, че следва да бъдат заплатени на изпълнителя на болнична медицинска помощ извършените от него на основание индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО дейности и в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности. Излага подробни правни съображения относно действителната нормативна воля на законодателя, вложена в правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, във вр. с чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО, като поддържа, че техният нормативен смисъл обосновава правния извод, че правото на медицинска помощ в пределите на задължителното здравно осигуряване не е неограничено по предмет, а е лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от НЗОК за всички здравноосигурени лица на територията на страната. Това съждение следвало недвусмислено и от нормата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО, съгласно която правото на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ е обезпечено само в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Решението се обжалва и от страна на ищеца Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе против НЗОК – София иск за присъждане на законна лихва за забава върху стойностите на извършена в периода м.02. – м.11.2018 г. медицинска помощ за разликата над 510.36 лв. до претендирания размер 7 913.37 лв. – за времето от датата на падежа до 30.06.2021 г. С определение от 17.10.2023 г., постановено по конст. д. № 15/2023 г., искането за обявяване на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО е допуснато от Конституционния съд на Република България за разглеждане по същество. Тази материалноправна норма е приложима при решаване на настоящия правен спор, поради което при съобразяване на тълкувателните разяснения в Решение № 3/28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., с което е извършено легално тълкуване, че спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага, настоящото съдебно производство трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 15/2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение