Определение № 5639 от 03.12.2025 г. на ВКС по д. № 3128/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. И., чрез адв. Й. П., срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д. №5544/22 г. в частта, с която е отхвърлен за размера над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 35 000 лв. предявеният от касатора срещу „К. България“ Е., [населено място] иск по чл.200 КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди от възникналия в периода 4.02.18 -3.02.21 г. ексцес от трудова злополука, претърпяна на 11.09.2002 г. Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлен над размера от 4562,86 лв. до пълния претендиран размер от 10 646,69 лв. искът за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД върху посоченото обезщетение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и цитираните решения по чл.290 ГПК, по следните два правни въпроса от предмета на спора: 1. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва ли да се взимат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите?; 2. Справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД включва ли присъждането на паричен еквивалент, отговарящ на степента на всички настъпили последици от деликта за пострадалия, които рефлектират необратимо във всички сфери на неговия живот? По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства влошаването на здравословното състояние на ищеца в пряка причинно - следствена връзка с претърпяната от него, като работник при ответника, на 11.09.2002 г. трудова злополука. В цитираните от ГС Експертни решения/ЕР/, издадени през процесния период е посочено, че водещата диагноза и част от причините за определената в процесния период 60% трайна неработоспособност / по –голяма от определената преди 58 % ТНР/ са травмите от трудовата злополука. Относителен дял за влошаването, според изслушаните медицински експертизи има и общото дегенеративно заболяване на ищеца, обусловено от възрастта му, но това не променя извода за наличието на ексцес, а влияе само върху размера на обезщетението за търпените неимуществени вреди. От СМЕ се установява, че травматичното увреждане на мускули, нерви и стави на крайника допринася за развитието на дегенеративните промени. Същевременно се установява подобрение в здравословното състояние на ищеца, като са налице клинични данни за увреждане в немалка степен само на н. фибуларис/малкопищялния нерв/. По отношение и на това увреждане е отчетено известно подобрение, довело до подобряване на походката. При ищеца са установени още дископатия и радикулопатия, които са възможни усложнения от претърпяната трудова злополука. Въззивният съд се е позовал и на показанията на разпитаната свидетелка – съпруга на ищеца, според които в посочения период на възникване и проява на влошаването ищецът изпитвал по-силни болки в болния ляв крак и тазобедрената област. Стъпалото на левия крак било студено, изтръпнало и трудно подвижно, ищецът се движил все по- трудно, приемал повече противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства, можел да носи все по-малка тежест, поета най-вече от десния му крак и ръцете, които също не били здрави. Можел да управлява МПС, но за непродължително време. Заболяването налагало да отсъства от заеманата работа като огняр в помощно училище. При тези данни по делото въззивният съд е определил обезщетението по чл.52 ЗЗД, като е отчел момента на настъпване на ексцеса, икономическата обстановка в страната, възрастта на увредения – 49 години, характера и степента на полученото от него усложнение на здравословното състояние вследствие на тр. злополука, изгледите за пълното му възстановяване, данните за начина и степента на възстановянето му. Отчетено е, че в бъдеще здравословното състояние на ищеца ще се влошава с по-висок дял на дегенеративните заболявания в сравнение с тези от тр. злополука. Обсъдени са по вид и интензивност и изпитваните към момента от ищеца болки и страдания и обусловената от влошеното му здравословно състояние по –силна зависимост от домашните му, на които не може да помага с физически труд и усилия. Тези обстоятелства, преценени по тежест, насока и значимост, според ГС обуславят справедлив размер на обезщетението от 15 000 лв. От изложеното е видно, че обезщетението за неимуществени вреди е определено от ГС при съобразяване с указаното в ППВС №4/68 г.- установени са и обсъдени конкретните обстоятелства на случая при преценка на обема и изражението на неимуществените вреди и значимостта им при определяне на обезщетението за тях. Същевременно в практиката на ВКС/ обобщена напр. в опр. по гр.д. №4485/19 г. на четвърто г.о./ е изразено разбирането, че ППВС №4/68 г. дава общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните за случая обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Това води до възможността сходно за два случая на непозволено увреждане обстоятелство да има една тежест при определяне на размера на обезщетението по първото производство и друга тежест по второто производство. Обстоятелството, че размерът на обезщетението се определя конкретно за всеки отделен случай не дава възможност да бъде извлечено общо правило за определяне на конкретен размер на обезщетението при сходства между част от фактите и обстоятелствата по посочените от страните случаи, което да послужи за преценка /и унифициране/ на размера на обезщетението за неимуществени вреди при сходни случаи. Затова сочените от касатора решения по чл.290 ГПК/ р. по т.д. №92/15 г., р. по т.д. №2974/13 г. и р. по т.д. №708/09 г. на второ т.о. на ВКС/ по дела за застрахователни обезщетения на вреди от ПТП в случая не установяват допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обезщетените там ищци са на различна възраст / в последното решение пострадалата е едва 11 годишна с многобройни травми и трайни последици за здравето и психиката й/, а получените увруждания и съответно търпените болки и страдания са различни по характер, продължителност и интензитет от обезщетените по настоящото дело. Соченото основание за допускане на обжалването не се установява, поради което ВКС на РБ, трето г.о.