Определение № 50102 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2244/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Д. Х. чрез неговия пълномощник адв. Вл. Ч., срещу въззивно решение № 52 от 14.03.2022 г. по в.гр.д. № 22/2022 г. на Окръжен съд - Враца. С него е потвърдено решение № 260468 от 12.11.2021 г. по гр.д. № 1191/2021 г. на Районен съд - Враца, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 109 ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото на собственост на ищцата Н. М. П. върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], м. ”Б.”, с площ 10 430 кв.м, да преустанови последиците от тези си действия, като премахне изградения в поземлен имот ***електропровод. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е необосновано и противоречи на материалния закон. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по следните въпроси: 1. Допустим ли е негаторен иск по чл. 109 ЗС за премахване на вещ, попадаща в сервитут, при който е възникнало сервитутно право по § 26, ал.1 ПЗР на ЗЕ/ отм./ и чл. 64 ЗЕ, обусловено от наличието на съществуващата преди изградената въздушна линия, и изключва ли се правото на ищеца като собственик на земята да иска премахването на енергийния обект при положение, че сервитутното право е възникнало в полза на енергийното дружество. 2. Може ли да се приеме, че е налице препятстване упражняването на правото на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС в случаите, когато се претендира нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ при положение, че сервитутните права възникват по силата на § 26, ал.1 ПЗР на ЗЕ/ отм./ и чл. 64 ЗЕ в полза на енергийните дружества. 3. Следва ли да се учредява сервитутно право на ответника за изграждане на въздушен електропровод при положение, че сервитутното право е възникнало по силата на закона в полза на енергийното дружество. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е направено позоваване и на чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК- вероятна недопустимост. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. М. П. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Н. П. против Х. Д. Х. за осъждане на ответника да преустанови действията, с които нарушава правото й на собственост върху ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Враца, както и да премахне последиците от тях, като премахне изградения в собствения й имот електропровод. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата Н. П. е собственик на ПИ с идентификатор ***, а ответникът Х. Х. е собственик на имот с идентификатор ***. В имота на ищцата са разположени 4 броя бетонови стълбове, на които е поставен електрически кабел, захранващ с ток имота на ответника. Приел е, че тези стълбове са част от стар енергиен обект, който към настоящия момент не съществува, не е изграждан, не се поддържа и не е включен в активите на „ЧЕЗ разпределение България” АД. Изводът е основан на приетите по делото три съдебно-технически експертизи, изготвени съответно от в.л. Т. А. и Л. А., както и на приложените като доказателство писма на „ЧЕЗ разпределение България”АД, в които е посочено, че дружеството не е изготвяло проект за изходяща електрозахранваща линия ниско напрежение от електромерното табло, монтирано на стълб № 12, до имота на ответника, и не е възложител за изпълнението на изходящия кабел. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са доказани предпоставките за уважаване на предявения против ответника негаторен иск по чл. 109 ЗС- върху имота на ищцата ответникът е осъществил неоснователно въздействие, изразяващо се в незаконно прокарване на електропровод, който създава за ищцата пречки за използване на собствения й имот по - големи от обикновените. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответника, че към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ енергийният обект е съществувал и по силата на закона за него е възникнало сервитутно право, което задължава ищцата да го търпи. Приел, че за да възникне по силата на закона сервитутно право в полза на енергийното предприятие, енергийният обект трябва да съществува към настоящия момент, докато в случая от събраните по делото доказателства било установено, че четирите стълба са били част от стар енергиен обект, който не съществува и не се ползва и стопанисва от „ЧЕЗ разпределение” АД. Аргумент в подкрепа на извода си, че в полза на енергийното предприятие не е възникнало сервитутно право при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ съдът е извел и от обстоятелството, че такова не е било вписано в имотния регистър, съгласно предвиденото в § 26, ал.3 от ПЗР на ЗЕ. С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатите от жалбоподателя въпроси не се явяват обуславящи изхода на делото, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Те са предпоставени от поддържаната от него теза, че изходящия кабел от електромерното табло към неговия имот е част от съществуващ стар електропровод ниско напрежение, заварен при влизане в сила на Закона за енергетикатата и енергийната ефективност, поради което по силата закона – чл. 60, ал.2, за него е възникнало сервитутно право, което е запазило действието си на основание § 26, ал.1 ПЗР на ЗЕ. В случая обаче, за да уважи иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд е достигнал до друг извод, основан на приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи и на писмата, изходящи от „ЧЕЗ разпределение България” АД, а именно, че старият енергиен обект не съществува към настоящия момент, не е изграждан, не се поддържа и не е включен в активите на енергийното предприятие. Въпросът дали енергийният обект е заварен при влизане в сила на ЗЕЕЕ / отм./ и дали съществува при влизане в сила на ЗЕ и понастоящем е фактически въпрос, отговорът на който зависи от събраните по делото доказателства, а не от тълкуването и прилагането на правна норма. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът