Определение № 579 от 19.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 765/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “С. К.”, С. чрез процесуалния му пълномощник адв. Ф. Б. срещу решение № 542/31.03.2011 г. по т. д. № 240/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.12.2009 г. по т. д. № 844/2009 г. на СГС, VІ - 4 състав. С последното, са отхвърлени предявените от “С. К.”, С. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО за установяване факта на нарушение на правата върху комбинирана търговска марка “S.”, регистрирана в Патентно ведомство с № 00032283 08.12.1997 г. със срок на действие до 15.04.2017 г. В касационната жалба се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че съдилищата неправилно са тълкували чл. 13 и чл. 15 от ЗМГО във взаимната им връзка, и във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗМГО. Според жалбоподателя, САС се е позовал на Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/2008 г., и поради това неправилно е приел, че при внос на “оригинални стоки”, паралелният внос не съставлявал нарушение на правото върху марката, а представлява накърняване на правомощието по разпореждане с марката, както и че маркопритежателят, чието право върху марката не е изчерпано по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, не можел да атакува вноса чрез исковете по чл. 76 от закона. Достъпът до касация е обоснован с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че е налице различие в тълкуването на актове на Съда на Европейските общности и постановки на цитираното тълкувателно решение на ВКС. Сочи се и Определение от 28.10.2010 г. по дело С-449/09 на Съда на Европейския съюз по повод преюдициално запитване за тълкуването на чл. 5 от Първа директива 89/104 Е. на Съвета от 21.12.1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови въззивното решение, решаващият състав на Софийски апелативен съд, след преценка на приложените и приети по делото доказателства, е достигнал до извод за неоснователност на предявения от „С. К.„, С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО. Според съда, след като ищецът е въвел в исковата си молба твърдение, че нарушението се изразявало във внос на 24 бр. тонер касети, които са неоригинална стока, а въз основа на приетата по делото експертиза е установено, че внесената от ответника стока е оригинална, то дали е осъществен фактическият състав на чл. 15 от ЗМГО, от който се извеждат правата на маркопритежателя е ирелевантно. Позовал се е на ТР №1/2009 г.на ОСТК на ВКС, съгласно което осъществяваният без съгласие на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал.1, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО и е заключил, че извършеният внос на оригинални стоки не съставлява нарушение по смисъла на посочената по-горе правна норма. Настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото. По поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, свързан с приложението на ТР № 1/15.06.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСТК и преценката за това дали същото е загубило сила, предвид постановено определение от 28.10.2010 г.на Съда на Европейския съюз, не е налице основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както е заявено в изложението. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставянето на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и по съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий-точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. По въпроса към настоящия момент е налице и произнасяне по Тълкувателно дело № 1/2011 г. с тълкувателно решение № 1/11.05.2012 г. на ОСТК, с което е прието, че не следва да се приема за загубило сила, приетото в т. 1 на ТР № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСТК. След като е налице произнасяне по даден правен въпрос с тълкувателно решение на ВКС, не би могло да се поддържа основание по т. 3 на чл. 280 ГПК, нито би било възможно да се допусне обжалване на това основание. Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт, която съдилищата следва да съобразяват, поради това САС не се е отклонил от нея. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд