Определение № 767 от 14.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3059/2013 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. А. Ж. срещу решение №1340/6.11.2012г., постановено по гр.дело № 840/2011г. на Пловдивския апелативен съд. С това решение е потвърдено решение №111/28.09.2010г., постановено по т.д. № 59/2010г. на Хасковския окръжен съд. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост на въззивното решение поради факта, че към датата на постановяване на решението дружеството в несъстоятелност [фирма] е заличено от търговския регистър. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя процесуалноправните въпроси: 1. допустимо ли е съдебното решение на въззивен съд, в което в един и същи диспозитив се пътвърждава изцяло първоинстанционното решение – както в обжалваната, така и в необжалваната му част; 2. как следва да постъпи въззивният съд, когато в хода на въззивното производство се установи, че въззивникът -. ищец е заличен и не е оставил провоприемници в процеса. Като допълнителни критерии се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. [фирма] в н. – [населено място] и синдикът на дружеството А. Г. К. не заявяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №1124/12.06.2014г. Пловдивският апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1340/6.11.2012г. в смисъл че се потвърждава решение №111 от 28.09.2010г., постановено по т.д.№59/2010г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. К., в качеството му на синдик на дружеството [фирма] в н. против [фирма] в н. и [фирма] за признаване на недействителността на договор анекс от 15.07.2009г. към договор за заем между двете дружества. Решението не е обжалвано от страните по делото. След допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка, предмет на касационно обжалване е решението на Пловдивския апелативен съд, с която е потвърдено решението на окръжния съд относно отхвърления иск по чл. 647, т.2 ТЗ. По доводите за евентуална недопустимост на въззивното решение: С касационната жалба е представено извлечение от търговския регистър за дружеството [фирма] в н., в което е отбелязано, че дружеството в несъстоятелност е заличено с решение от 20.09.2012г. Решението на Пловдивския апелативен съд е постановено на 6.11.2012г. При тези факти, настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието за касационна проверка по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС на допустимостта на въззивното решение. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС и таксата по т.2 на чл.18 от Тарифата, възлизаща на 3000лв. Водим от горното и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съставът на ВКС, ТК