Определение № 9544 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9336/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Русе и Административен съд София - град, относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на „БОЖАН“ ЕООД, срещу отказ с рег.№ 5364р-135/05.01.2026 г. постановен от заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд – тричленен състав на Четвърто отделение взе предвид следното: Жалбата на „БОЖАН“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – София град. С определение №3811 от 29.01.2026г., постановено по адм. дело №1074/2026г. Административен съд – София-град /АССГ/ е оставил без разглеждане жалбата на дружеството насочена срещу административния акт и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че не е налице правен интерес дружеството да оспорва административния акт. С частна жалба дружеството е оспорило съдебния акт. С определение №5734 от 27.05.2026г., постановено по адм. дело №5208/2026г. Върховния административен съд е оставил без уважение искането на „БОЖАН“ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. С втори диспозитив е отменил определение №3811 от 29.01.2026г., постановено по адм. дело №1074/2026г. Административен съд – София-град и върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпорежда №22623 от 05.06.2026г., постановено по адм. д.№1074/2026г. Административен съд – София-град е оставило без движение жалбата на дружеството като нередовна и е дала задължителни указания. Същите са изпълнени с оглед депозирана молба от 18.06.2026г. от дружеството. С определение №24853 от 19.06.2026г. постановено по адм. дело №1074/2026г. Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на „Божан“ ЕООД срещу отказ с рег.№ 5364р-135/05.01.2026 г. постановен от заместник-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, с който е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ по чл. 24и ЗЧРБ за К. Б., гражданин на Турция. С втори диспозитив прекратява производството по делото и с трети диспозитив изпраща делото по подсъдност на Административен съд – Русе. За да постанови този правен резултат административния съд е приел, че оспореният акт е издаден от зам.-директора на дирекция „Миграция“ МВР на основание чл. 26, ал.2 във вр. с чл. 24и от ЗЧРБ, като чл. 26, ал. 12 от ЗЧРБ препраща към реда за обжалване по АПК. В случая е приета за изпълнена хипотезата на чл. 133, ал.1 от АПК, тъй като жалбоподателя е със седалище в гр. Русе. Отделно от горното с молба от 02.03.2026г. адресирана до Административен съд – София-град, подадена от „БОЖАН“ЕООД, е посочено, че в съпроводителното писмо на административния орган, с което е изпратена административната преписка по подадената от дружеството жалба, административния орган изрично е отбелязал, че е постъпила жалба и от чуждия гражданин срещу същия индивидуален административен акт. В тази връзка прави искане за преценка относно администрирането на жалбата на чуждия гражданин. С Определение №8806 от 05.03.2026г., постановено по адм. дело №1074/2026г. Административен съд – София-град е разделил производството по адм. дело №1074/2026г. като под същия номер административно дело остава разглеждането на жалба от „БОЖАН“ЕООД, срещу отказ №5346р-135/05.01.2026г. на зам.-директора на дирекция „Миграция“ МВР. А с втори диспозитив отделя за разглеждане в самостоятелно производство жалбата от К. Б. срещу отказ №5346р-135/05.01.2026г. на зам.-директора на дирекция „Миграция“ МВР. С определение № 2457 от 09.09.2026г., постановено №544/2026г. Административен съд – Русе е прекратил производството по адм. дело №544/2026г. по описа на Административен съд – Русе и е повдигнал спор за подсъдност. Административния съд е изложил хронология на развилото се съдебно производство по делото и е приел, за недопустимо в правния мир да съществуват две или повече съдебни производства срещу един и същ административен акт. В настоящия случай спрямо постановения отказ са били образувани адм. дело №3014/2026г. на АССГ /вече приключило/ и адм. дело №1704/2026г., неправилно изпратено по подсъдност на Административен съд – Русе. Съдът е посочил, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 133, ал.2 от АПК, тъй като на съдебния състав по адм. дело №1704/2026г. на АССГ е било известно, че оспорения административен акт вече е бил отменен и е следвало той да прекрати посоченото дело на основание чл. 159, т. 6 от АПК във връзка с чл. 133, ал.2 от АПК, а не да изпраща същото по подсъдност. Съгласно чл. 135, ал. 4, предложение първо от АПК споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от тричленен състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София. В с ал. 2 от същия член е уредено, че когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. В случая е налице хипотезата на чл. 133, ал.1 от АПК. За да е налице приложното й поле в случая, от съществено значение е фактът, че с Определение №8806 от 05.03.2026г., постановено по адм. дело №1074/2026г. Административен съд – София-град е разделил производството по адм. дело №1074/2026г. като под същия номер административно дело оставил разглеждането на жалба от „БОЖАН“ ЕООД, срещу отказ №5346р-135/05.01.2026г. на зам.-директора на дирекция „Миграция“ МВР. А с втори диспозитив отделя за разглеждане в самостоятелно производство жалбата от К. Б. срещу отказ №5346р-135/05.01.2026г. на зам.-директора на дирекция „Миграция“ МВР. В случая дружеството не е адресат на акта, но на същия безспорно е признато, че има правен интерес от оспорването, съгласно определение №5734 от 27.05.2026г., по адм.д. №5208/2026г. на ВАС и с оглед, че същото е със седалище гр. Русе, поради което делото следва да се разгледа от Административен съд – Русе. Тук е мястото да се посочи, твърдението че на административния състав по адм. дело №1704/2026г. му е било известно, че административния акт е бил отменен и че същия е следвало да прекрати посоченото дело на осн. чл. 159, т. 6 от АПК във вр. с чл. 133, ал.2 от АПК е въпрос по допустимостта на жалбата, който следва да бъде преценен от компетентния съд при разглеждане на делото. Този въпрос не е относим към преценката за местна подсъдност и не може да обоснове изпращането на делото на друг съд. Върховният административен съд счита за необходимо изрично да отбележи, че разделянето на съдебното производство, на основание чл. 210, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, има смисъл и е обосновано само тогава, когато съвместното разглеждане ще бъде значително затруднено. В случая с Определение №8806 от 05.03.2026г., постановено по адм. дело №1074/2026г. Административен съд – София-град е разделил производствата, тъй като е приел, че разглеждането на две жалби, значително ще затрудни производството. Това определение е по движение на делото и в действащата правна уредба не е предвидена възможността същото да бъде обжалвано с частна жалба, следователно настоящият съдебен състав следва да съобрази същото. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение