Определение № 271 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2418/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 2731/14.04.2016 година на В. В. И. от [населено място] чрез адв.Н. Б.- САК срещу Решение Nо 106 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 866/2015 година на ОС-София, с което е отменено Решение на РС-Своге по уважения положителен установителен иск на В. В. И. за собственост на недвижим имот- УПИ VIII-155 в кв. 8 от ПУП на [населено място], [община], с площ от 890 кв.м., заедно с построената масивна жилищна сграда със застроена площ от 38 кв.м., с трайни насаждения и УПИ XIV-155 в кв.8 от ПУП на с..Л., [община] с площ от 680 кв.м., заедно с трайни подобрения и насаждения, и е постановено ново решение, с което искът е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че по въпроса допустимо ли е разширяването на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство от въззивната инстанция, а именно въззивният съд да отрича констатираният факт на владение, осъществено от праводателя на ищеца върху процесните недвижими имоти, като квалифицира владението като търпими действия, без във въззивната жалба да се съдържа оплакване, че същият този релевантен за делото факт е погрешно установен ?, разрешен в противоречие с ТР 1/2013 год. по т.д.1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и по въпроса – следва ли в производство по чл. 124 ал.1 ГПК на заявен положителен установителен иск за собственост при преценка на основателността, ответникът също да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост?, произнесен в противоречие с Решение No 325 от 08. 02. 2012 година по гр.д.No 1363/2010 година на ВКС, ГК – II г.о., Решение No 885 от 12.06.2002 годна по гр.д. No 95/2001 година на ВКС, IV г.о. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по иск за собственост За да отхвърли иска за собственост, окръжният съд е приел, че ищецът –В. И. не е доказал придобиване правото на собственост на твърдяните основания- договор за покупко-продажба и ,при условията на евентуалност, придобивна давност, поради което и искът му не може да бъде уважен. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения: Изведеният правен въпрос: допустимо ли е разширяването на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство от въззивната инстанция, а имено въззивният съд да отрича констатираният факт на владение, осъществено от праводателя на ищеца върху процесните недвижими имоти, като квалифицира владението като търпими действия, без във въззивната жалба да се съдържа оплакване, че същият този релевантен за делото факт е погрешно установен, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. На първо място самият въпрос е многокомпонентен и не е правен по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а фактически – касае / при соченото твърдение / установяване липсата на конкретни доводи във въззивната жалба ,на базата на която да се направи извод за основателността на правния аспект. Проверка дали въззивният съд е допуснал разрешение по приложение на закона в противоречие с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС на посочените факти, не може да се извърши на етапа на селекция, а само в рамките на проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, т.а. само ако касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът следва ли в производство по чл. 124 ал.1 ГПК на заявен положителен установителен иск за собственост при преценка на основателността, ответникът също да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост не е произнесен в противоречие с Решение No 325 от 08. 02. 2012 година по гр.д.No 1363/2010 година на ВКС, ГК – II г.о., Решение No 885 от 12.06.2002 годна по гр.д. No 95/2001 година на ВКС, IV г.о. Посочените решения имат за предмет, заявен отрицателен установителен иск, чиито предмет изисква доказване на обстоятелствата от които произтича отричаното право на собственост на ответника.При положителния установителен иск, предмета на доказване се ограничава до онези факти и обстоятелства, на които ищецът основава правото си на собственост, поради което и не може да се търси противоречи9е с цитираните решения. Поставеният въпрос 4, свързан с искане в каква насока да се тълкува намерението на лице, което е поискало да се снабди с констативен нотариален акт …. „ е въпрос, свързан с решението на конкретния правен спор и квалификация на установени факти, поради което и този въпрос не може да бъде разгледан, тъй като по естеството си е касационно оплакване за незаконосъобразност. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия