Определение № 93 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 757/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 253 от 17.11.2015 г. по в. гр. д. № 476/2015 г. на Окръжен съд – Шумен е отменено решение № 219/22.06.2015 г. по гр.д. № 1005/2014 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. Р. М. против [фирма] за признаване на установено, че ищецът е собственик на нива с площ от 7,107 дка, представляваща ПИ с № 020035, в землището на [населено място], общ. К. и на нива с площ от 12,002 дка, представляваща ПИ с № 043017, в землището на [населено място], общ. К. и е признато за установено по отношение на [фирма], че Н. Р. М. е собственик на описаните имоти. Решение № 219/22.06.2015 г. по гр.д. № 1005/2014 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар е потвърдено в останалите части, с които е отхвърлен предявеният от Н. Р. М. против В. К. В. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 590, ал. 1 и чл. 587, ал. 4 и 5 ГПК за признаване на установено, че не съществува представително правоотношение за ответника спрямо ищеца, произтичащо от пълномощно № 41/12.02.2007 г. и за прогласяване нищожността на пълномощното, отхвърлен е предявеният от Н. Р. М. против В. К. В. и [фирма] иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на недействителността спрямо ищеца на договор за аренда с нотариална заверка на подписите рег. № 4164, акт 103, том VII от 22.05.2014 г. на нотариус П. А., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 2195/26.05.2014 г., сключен между Н. Р. М., чрез пълномощника му В. К. В., в качеството му на арендатор и [фирма] в качеството му на арендополучател, по силата на който под аренда са отдадени имотите в [населено място], [община] и е отхвърлен искът, предявен от Н. Р. М. против [фирма] с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните имотите в [населено място], [община]. Против въззивното решение в частите, с които се потвърждава първоинстанционното, с което са отхвърлени исковете, е постъпила касационна жалба от Н. Р. М., подадена чрез адв. К.. Съдържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани четири въпроса, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да са противоречиво разрешавани от съдилищата и да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Постъпил е писмен отговор от ответника по касация – [фирма], в който се оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Претендират се разноски за адвокатска защита. Ответникът по касация В. К. В. не е подал писмен отговор, в който да изрази становище. Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в съда на 17.12.2015 г. - преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол с оглед предмета на предявените искове, от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното решение, поради което е процесуално допустима. Окръжен съд – Шумен се е произнесъл като въззивна инстанция по обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 472 ГПК/отм./, чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Установил, че ищецът Н. Р. М. се легитимира като собственик на процесните ниви в землището на [населено място] по силата на сключен договор за доброволна делба от 23.05.1997 г. С пълномощно № 41/12.02.2007 г. двадесет упълномощители, сред които и ищецът, упълномощили В. К. В. да ги представлява в качеството им на арендатори по отношение на земи, намиращи се в землището на [населено място]. Съдът е констатирал, че след текста на документа под графа „упълномощители“ са положени подписи с № от 1 до 20, под които на ръка са изписани имената и ЕГН на лицата, посочени в пълномощното, след изписването е положен щемпел на Кметството в [населено място], удостоверяващ извършената нотариална заверка с вписана дата 12.02.2007 г., длъжностното лице, което я извършило – Кмет на [населено място] – И. Г. И., а заверката е заведена с № 41. Въз основа на това пълномощно В. К. В., действащ като пълномощник, на Н. Р. М. е сключил договор за аренда със „С.“ Е., с който арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване собствените си земеделски имоти за срок от 20 стопански години, срещу арендно плащане от 100 кг. на декар или неговата левова равностойност. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус П. А. на 22.05.2014 г., с рег. № 4164, том VII и е вписан в Служба по вписванията. На 13.10.2014 г. упълномощителят Н. Р. М. е оттеглил даденото пълномощно, като изявлението му е достигнало до пълномощника на 15.10.2014 г. При тези данни съдът е намерил за неоснователни исковите претенции. Приел е за основателен само искът по чл. 108 ЗС и е признал за установено в отношенията му с ответника правото на собственост на М. върху процесните имоти. Счел, че пълномощното от 12.02.2007 г. не е нищожно поради липса на надлежна форма с оглед твърденията за нищожно нотариално удостоверяван. Посочил е, че личните данни на упълномощителите са индивидуализирани в достатъчна степен и е поставен щемпел, но данните са изписани (над щемпела) под него, тъй като не е имало достатъчно място в него. Съдът е приел, че не са налице пороци на нотариалното удостоверяване, касаещи съществени елементи от процедурата или обстоятелства относно самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления се удостоверяват. Липсата на посочено местожителство е несъществено нарушение, което не може да доведе до нищожност на акта. Окръжен съд – Шумен се е позовал и на събраните гласни доказателства, от които се установява, че лицата, чиито подписи са заверени, са се явили лично пред Кмета и пред него са подписали пълномощно. Тези мотиви са обусловили крайният извод на съда за неоснователност на иска за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца в пълномощно от 12.02.2005 г. Искът за недействителност на сключения договор за аренда поради липса на представителна власт на пълномощника е отхвърлен. В допълнение съдът е посочил, че извод за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца в оспореното пълномощно, не може да се отрази на валидността на сключения договор. Приел е, че сключването на договор за наем на земеделски земи по ЗЗД не изисква нотариална заверка на пълномощното за сключването му и ако нотариално заверено пълномощно липсваше, то оспореният договор за аренда би се конвертирал в договор за наем. Оплакванията относно съдържанието на пълномощното е намерил също за неоснователни. Посочил е, че не е необходимо в пълномощното да се съдържа изрично изявление относно съдържанието на договора, за който упълномощителят е изразил воля, да бъде представляван от пълномощника. При тези съображения въззивната инстанция е формирала извод за неоснователност и на иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на сключения договор за аренда на земеделски земи поради липса на представителна власт. Ревандикационният иск на Н. Р. М. е приет за основателен по отношение установяване правото на собственост на ищеца върху процесните земи. Посочено е, че по делото не се спори относно идентификацията на имотите. Но претенцията за предаване на владението от [фирма] е счетена за неоснователна, тъй като ответникът владее имотите на валидно правно основание – сключен договор за аренда на земеделски земи. Допускането до касационна проверка се иска по въпросите: - следва ли надписа, поставен за извършеното нотариално удостоверяване на подпис, положен върху частен документ, да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 476 ГПК (отм.), респективно чл. 580 ГПК в действащата редакция; в каква законоустановена форма се извършва нотариално удостоверяване на подпис, положен върху частен документ и следва ли да е изпълнена с полагането на нарочен щемпел. Нищожно ли е удостоверяването, когато имената на упълномощителите са изписани извън щемпела, положен за него. Тези въпроси не обуславят основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Те са разрешени при правилно прилагане на закона. Удостоверяването е извършено при действието на чл. 486, ал.1 от ГПК (отм.), който повелява, че удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частни документи се извършва с надпис върху документа. Това е предписаната от закона форма. Този надпис е удостоверителното изявление на нотариуса. Съдът е констатирал, че върху пълномощното след упълномощителното изявление е поставен щемпел на кмета на [населено място], който е действал съобразно правомощието си по чл. 83 ЗН. В щемпела е записано името на кмета и датата на удостоверяването на подписите, като имената на упълномощителите са изписани извън щемпела в случая над него. Това не опорочава нотариалното удостоверяване, тъй като упълномощителите са двадесет лица и в щемпела няма място за изписване на имената им. Това записване удовлетворява изискването за индивидуализирането на лицата, чиито подписи са били заверени, а извършването му извън щемпела е обусловено от обективна причина. Основания за нищожност на удостоверявания са изчерпателно регламентирани в чл. 472 ГПК (отм), но действал към датата на извършване на нотариалното удостоверяване. Нарушенията следва да се отнасят до самоличността и дееспособността на лицата, чийто подпис се удостоверява, на изискването за явяването им лично пред нотариуса за полагане на подпис или потвърждаване на вече положения. Соченото нарушение не е между визираните в нормата. Изписването на част от удостоверителното изявление на длъжностното лице, натоварено с тази функция извън поставения върху документа щемпел, не опорочава удостоверяването. Проверката на самоличността е извършена, за което свидетелства изписването на имената на упълномощителите и техните ЕГН. Пропускът да се запишат вида и номера на документа за самоличност, не опорочава удостоверяването до степен на нищожност. Във връзка с претендираните специални основания по тези два въпроса следва да се посочи, че в приложените решение № 125/12.09.2012 г. по гр. д. № 1135/2011 г. по описа на ВКС, II г.о и решение № 113/23.06.2014 г. по т. д. № 434/2012 г. по описа на ВКС, II т.о. се разрешават различни от формулираните правни въпроси. Различни са фактическите данни и в приложените решения по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В решение от 01.12.2010 г. по гр. д. № 112/2009 г. се установява, че упълномощителите не са подписали лично пълномощното пред нотариуса, а в решение № 76/01.07.2009 г. по гр. д. № 438/2006 г.,че в пълномощното не е описано кои са лицата, чиито подписи са заверени. Цитираните избирателно фрази от съдебните актове, дори при наличие на общо основание, не биха обусловили наличие на специална предпоставка. Третият въпрос относно възможността за конвертиране на договор за аренда на земеделски земи в договор за наем на земеделски земи е получил своето задължително тълкуване на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт в т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Този въпрос не е в основата на решаващите изводи на съда за неоснователност на иска, поради което не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Четвъртият въпрос акцентира върху съдържанието на пълномощното за сключване на договор за аренда на земеделска земя и дали липсата на посочване на параметри относно елементите на договора – срок, цена, би повлияло на валидността на договора. Въпросът е включен в предмета на иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е обусловил решаващата воля на съда, но не се реализират претендираните специални предпоставки. Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като е приложил решение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 116/2014 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево и решение № 224/30.06.2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, постановени при първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото. Въпросът относно съдържанието на пълномощното във въззивното решение не е разрешен по противоречив начин. Прието, че липсва надлежно учредена представителна власт тъй като пълномощното няма достоверна дата. Касаторът не е представил влезли в сила решения, които да подкрепят тезата му, че е налице противоречиво разрешаване на въпрос. Не е обосновано и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото същото не се изчерпва единствено с бланкетното ѝ посочване, а следва да бъде мотивирано защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е взел предвид, че сключването на процесния договор за аренда представлява действие на управление, а законът не изисква специално съдържание на упълномощителната сделка, което да предпоставя нейната валидност. Такива изисквания биха затруднили гражданския оборот, което като резултат ще обезсмисли извършването на действия чрез пълномощник. По изложените съображения следва да бъде направен изводът, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма] направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ, сключен с адв. В., възлизащи на сумата от 600, 00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.