Определение № 288 от 26.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1144/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на заявителя „Държавна консолидационна компания“ ЕАД срещу определение на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалба на същия срещу отказ на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Предмет на обжалване пред въззивният съд е бил отказ на съдията по вписванията по заявление на частния жалбоподател за вписване по реда на чл. 22а от Правилника за вписванията на удостоверение за вписани в търговския регистър промени по вписването на особен залог на търговско предприятие, включващо недвижим имот. За да потвърди обжалвания отказ, въззивният съд е приел, че със заявлението за вписване жалбоподателят е представил удостоверение по чл. 22а ПВ, в което не е отразено да е извършено вписване в търговския регистър на анекса, с който е изменен първоначално вписаният договор за особен залог. Липсата на такова отразяване въззивният съд е приел за основание за отказ да се извърши исканото вписване по реда на чл. 22а ПВ. Допускането на касационно обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с произнасяне на въззивния съд по въпроса (уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК) дали законосъобразността на първичното вписване в търговския регистър подлежи на проверка от съдията по вписванията и от окръжния съд в рамките на производството по чл. 22а ПВ. Така поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на решаващите изводи на въззивния съд. Нито съдията по вписванията, нито въззивният съд са подложили на преценка законосъобразността на извършено в търговския регистър вписване, нито са основали изводите си за неоснователност на заявлението върху констатирана незаконосъобразност на такова вписване. В действителност крайният извод за неоснователност е аргументиран със съдържанието на представеното удостоверение, като е прието, че то не отразява извършено вписване в търговския регистър на изменение на договора за особен залог (във връзка с представения анекс № 4). Така извършената от въззивния съд преценка на съдържанието на удостоверението обаче представлява основан на доказателствата (посоченото удостоверение) фактически извод, т. е. същата е въпрос от фактическо, а не правно естество, поради което с нея не може да се обоснове (и то при липсата на формулиран от жалбоподателя въпрос в тази насока) допускане на касационно обжалване. Същевременно правилността на тези фактически изводи не може да бъде предмет на проверка в настоящата фаза на касационното производство. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. С тези мотиви съдът