Определение № 704 от 05.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2114/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - П“ ЕООД срещу решение № 722 от 07.02.2024г. по в.гр.д. № 1013/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20188718 от 21.09.2021г. по гр.д. № 42308/2020г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Електрохолд Трейд“ ЕАД (с предходно наименование „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД) искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 961. 46 лева, надплатена без основание цена за доставка (продажба) на електрическа енергия за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г., със законната лихва за забава от 01.06.2020г. до окончателното плащане, както и 390. 43 лева изтекла лихва за времето от 30.03.2020г. до 01.06.2020г. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и изложени доводи. Изпълнението на първия сключен между страните договор от 28.12.2017г. е започнало от 01.02.2018г. и е продължило до 31.01.2019г., при което следващият сключен договор (от 30.11.2018г.) е продължил действието си до 31.01.2020г. В подкрепа на тези обстоятелства са били представените доказателства - искане от 10.01.2018г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД за смяна на доставчик и координатор на балансираща група, информация на това дружество за регистрираната смяна и издадената от „Мост Енерджи“ АД, предишен доставчик на електрическа енергия, фактура № [ЕГН]/31.01.2018г. Доказателствата не са били съобразени от въззивния съд. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените искове – уважени. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулираният въпрос е: „Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 от ГПК?“. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 92 от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в които на този въпрос е отговорено положително. Въззивното решение, според касатора, е и очевидно неправилно. От насрещната страна „Електрохолд Трейд“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С исковата си молба от 01.06.2020г. по делото касаторът-ищец е поискал връщане на сумата от 21 961. 46 лева, с твърдение, че е била недължимо платена по издадена от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД фактура № [ЕГН] от 31.01.2020г. за доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г. Според дружеството определената за плащане с фактурата цена е била завишена и не е отговаряла на сключения между страните Договор за обществена поръчка № 1 от 30.11.2018г. Договорът е бил със срок на действие от 12 месеца (чл. 3.1) и този срок е изтекъл на 31.01.2020г. Това е, тъй като по сключен преди това аналогичен договор от 28.12.2017г. доставката е започнала на 01.02.2018г., а този договор също е бил със срок на действие 12 месеца. Т.е. действието му е продължило до 31.01.2019г., а на договора от 30.11.2018г. – от 01.02.2019г. до 31.01.2020г. Сумата от 21 961. 46 лева надхвърля размера на договорената в Договор за обществена поръчка № 1 от 30.11.2018г. цена. Поискано е било присъждане и на законна лихва за забава, считано от 30.03.2020г., датата на поканата за връщане на надплатената сума. До 01.06.2020г., датата на исковата молба, са били претендирани 390. 43 лева лихви. С подаден отговор ответникът е оспорил предявените искове основно по съображения, че договорът за обществена поръчка от 30.11.2018г. е влязъл в сила от 01.01.2019г., когато е било потвърждението за първия график на доставка. Той е обвързвал страните до 31.12.2019г. Това е отразено в издадените от дружеството фактури. След изтичане на срока на договора от 2018г. нов договор между страните не е бил сключен. Така отношенията са се уреждали по реда на чл. 62, ал. 6 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Клиентът е поел своя дял за разпределение на небалансите в балансиращата група, откъдето е идвала и разликата в цената на доставената електрическа енергия. В хода на първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства. Прието е било също заключение на съдебна икономическа експертиза (основно и допълнително заключение). С решение № 20188718 от 21.09.2021г. по гр.д. № 42308/2020г. на Софийски районен съд предявените искове са били отхвърлени изцяло. Съдът е приел за установено, че на 28.12.2017г., след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка, между страните е бил сключен договор с предмет „Доставка на електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на „ВиК-П“ ЕООД [населено място] за обекти, присъединени на ниско и средно напрежение със стандартизирани товарови профили и дистанционно отчитане на консумираната електрическа енергия“. Съгласно договора изпълнителят е приел да извършва доставка на определени количества нетна активна електрическа енергия на цена, в размера и при условията, уговорени в договора, както и да регистрира възложителя като участник в стандартна балансираща група, на която изпълнителя е координатор. Според клаузата на т. 3, раздел І, договорът се е сключвал за срок от 12 месеца и е влизал в сила от датата на регистрация на първия регистриран график за доставка. В цената се е включвала единствено цената за доставка на нетна активна енергия, без са се начисляват суми за излишък и недостиг (в случаи на небаланс) и без да се заплаща такса за участие в балансираща група. Цената на доставената енергия е била 77.11 лв./ 1 MWh. Първата доставка по договора от 2017г. е била за месец януари 2018г. и срокът на този договор е изтекъл с изтичането на месец декември 2018г. По-конкретно за период на доставка от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. са били издадени фактура № [ЕГН] и фактура № [ЕГН] от 31.01.2018г. Фактури са били издадени и за останалите месеци до края на 2018г. На 30.11.2018г. страните са сключили следващ Договор за обществена поръчка № 1/30.11.2018г. с идентични клаузи относно доставката на активна нетна електрическа енергия, при възнаграждение за доставка на един MWh електрическа енергия за средно и ниско напрежение в размер на 85. 31 лв. без ДДС. Съгласно т. 3.1 от раздел ІІІ на договора, той е влизал в сила от датата на потвърждение на първия график на доставка, и се е сключвал за срок от 12 месеца. Първата фактурирана сума по този договор е била за период от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., а в последната – за период от 01.12.2019г. до 31.12.2019г. Т.е. срокът на договора е изтекъл в края на месец декември 2019г. По отношение на ищеца не е имало индивидуален график на доставка. Графикът се е подавал кумулативно за всички клиенти на средно и ниско напрежение. В този смисъл е било писмо вх. № 25011891/21.01.2021г. на Електроенергиен системен оператор. Обект „Водоснабдяване и канализация – П“ ЕООД е бил регистриран като непряк член в стандартна балансираща група на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД на 01.01.2017г., като за тези обекти не са се известявали графици в системата MMS. За периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г. отново е била извършена доставка на електрическа енергия, но при фактурирана от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД сума на доставката за продадена енергия 45 667. 33 лева без ДДС по единична цена от 154. 83 лв. (фактура № [ЕГН] от 31.01.2020г.). Сумата по фактурата (с начислени такси, ДДС и акциз) е била платена от ищеца, макар при направени от него възражения за приложимост на цената по сключения през 2018г. договор. Според първоинстанционния съд плащането по фактурата от 31.01.2020г. не е било без основание, тъй като страните не са били обвързани от договора от 30.11.2018г. Приложими са били ПТЕЕ, приети от КЕВР. Ищецът не е направил възражения относно количествата на доставена електрическа енергия и единичната цена по фактурата, съответно на ПТЕЕ. Плащането, направено от ищеца на ответника по фактура № [ЕГН] от 31.01.2020г., е за направена доставка. Като акцесорен, за неоснователен е бил приет и искът за обезщетение за забава. Той предполага да е налице главен дълг. Също съгласно мотивите на първоинстанционния съд, ищецът е поискал смяна на доставчика на електрическа енергия и координатор на балансираща група, считано от 01.02.2018г. и тази смяна е била регистрирана от 01.02.2018г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Но само по себе си това не доказва, че за месец януари 2018г. от ответника не е била доставена електрическа енергия. Преди сключването на договора от 28.12.2017г. с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД касаторът – ищец е имал сключен договор за доставка на електрическа енергия с „Мост Енерджи“ АД (от 2016г.). От това дружество е била издадена фактура № [ЕГН]/31.01.2018г. за доставена активна енергия с посочена дата на възникване на данъчното събитие 31.01.2018г. и дата на падеж за плащане – 07.03.2018г., но не е имало посочен период на доставката. Така, според състава на Софийски районен съд, не е ясно за кое задължение на ищеца като възложител по договора от 2016г. с „Мост Енерджи“ АД е била издадена фактурата, съответно че тя касае месец януари 2018г. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са били споделени изцяло от Софийски градски съд, препратил към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед тези изложени обстоятелства, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е част от правния спор и е обуславил изводите на въззивния съд (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно заявеното в касационната жалба, въззивният съд не е обсъдил искането на касатора от 10.01.2018г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД за смяна на доставчик и координатор на балансираща група, информацията от това дружество за регистрираната смяна, както и издадената от „Мост Енерджи“ АД, предишен доставчик на електрическа енергия, фактура № [ЕГН]/31.01.2018г. Поради това е направен необоснован извод, че договорът от 30.11.2018г. е продължил действието си до 31.12.2021г., а не до 31.01.2020г., каквито са твърденията на касатора – ищец. Не е налице поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, както и от практиката на Върховния касационен съд. Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебни решения. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, посочените от касатора доказателства не са останали необсъдени от въззивния съд. Напротив, споделени са били изводите на състава на първоинстанционния съд, че исканата смяна на доставчика на електрическа енергия и на координатора на балансираща група, считано от 01.02.2018г., съответно регистрацията на такава смяна от същата дата, само по себе си не доказва, че през месец януари 2018г. „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД не е доставило електрическа енергия на касатора - ищец. Обсъдена е била издадената от „Мост Енерджи“ АД фактура № [ЕГН]/31.01.2018г. във връзка със сключения от касатора през 2016г. договор с това дружество. За фактурата е прието, че не отразява период на доставката, при което да се приеме, че тя касае месец януари 2018г. В тази връзка решаващи са били изводите, че по сключения между страните по делото договор от 2017г. за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД са били издадени фактури за доставка на електрическа енергия. Такива фактури са били издавани и след това - до 31.12.2018г. (общо 12 месеца), както и за последващ период от 12 месеца, въз основа на следващия сключен през 2018г. договор. Т.е. действието и на двата договора, сключени между страните, е било за периоди от по 12 месеца. Тогава е била доставяна и фактурирана електрическа енергия. Правилността на всички тези фактически и правни изводи на въззивния съд не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване. Достатъчно е, че е изпълнено изискването въззивното решение да бъде мотивирано, в каквато връзка е бил и формулираният от касатора въпрос. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С подадения отговор на касационната жалба „Електрохолд Трейд“ ЕАД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 150 лева. Воден от горното съдът