Определение № 536 от 15.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 551/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А Е.-София против решение от 5.04.2012 г. по гр.д. № 11 927/2011 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 15.10.2010 г. по гр.д. № 51182/2009 г. на СРС, с което касаторът е осъден да заплати на Е. е ООД-София сумата 13 200 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва и разноски. Ответното по касация Е. е ООД е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът е приложил чл.50,ал.2 ГПК в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие не е налице. С обжалваното решение е прието, че връчването е редовно в хипотезата на чл.50,ал.2 ГПК, когато търговеца или юридическото лице е напуснало адреса. Точно това е прието и с представените решения № 36/6.07.2010 г. по т.д.№ 262/2010 г. и № 147/11.10.2011 г. по т.д. № 383/2011 г. на ІІ т.о. След това е направено разграничението, че когато липсва достатъчно достоверно удостоверяване за напускане на адреса, тогава съдът е следвало до прибегне до връчване чрез залепване по чл.47,ал.1 ГПК във вр. с препращането на чл.50,ал.4 ГПК. А правилността на преценката за категорично удостоверяване за напускане на адреса, във всеки конкретен случай, не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.