Определение № 152 от 05.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 666/2011 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд № 81/21.03.2011 год., постановено по в.гр.дело № 393/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Тревненския районен съд № 62/08.11.2010 год. по гр.дело № 167/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.135 ЗЗД и е обявена за недействителна по отношение на ищеца извършената продажба на два недвижими имота предмет на нот.акт № 79 от 31.08.2009 год., т.ІІ, рег.№ 436, н.дело № 255/2009 год. на РС-Трявна с продавач М. Ц. Н. от [населено място] и купувач [фирма], [населено място]-ответници по иска. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по съображения, че решението противоречи на константната практика на ВКС по приложението на чл.135 и чл.147 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по направените оплаквания. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба е процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела. В случая касационната жалба е подадена на 18.04.2011 год., поради което обжалваемостта на въззивното решение следва да се преценява съобразно действуващата след изменението редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Видно от данните по делото, предмет на спора е иск по чл.135 ЗЗД, с който кредиторът [фирма] иска да бъде обявена за недействителна спрямо него извършената продажба на два недвижими имота в землището на [населено място] с нот.акт № 79, том ІІ, рег.№ 436/2009 год. от М. Ц. на [фирма] за общата сума от 700 лева, която купувачът е изплатил напълно на продавача към момента на изповядването на сделката. Данъчната оценка на имот с № 072009 е 475,10 лева, а за имот № 072012 е 212,60 лева към момента на продажбата видно от удостоверение за данъчна оценка № 333/06.03.2009 год. на [община]. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т.2/данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право/. Тъй като в случая цената на предявения иск, равняваща се на покупната цена на двата имота по процесния договор за продажба е под установения от закона праг на обжалваемост, подадената от ответника касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд