Определение № 4200 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3863/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Б., чрез процесуалния си представител адв.И. Б., срещу решение №319/16.06.2025г., постановено по в.гр.д.№820/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е:

• отменено решение №205 от 07.06.2024г. по гр.д.№1216/2022г. по описа на Районен съд Петрич в частта, с която предявеният от С. Е. Л., ЕГН [ЕГН], срещу Е. Х. Б., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от увреждане на здравето на последната, изразяващо се в интоксикация на организма, предизвикана от първата, в качеството й на лекар акушер-гинеколог, на 06.01.2020 г., в [населено място], [улица], по повод медицинска процедура „изкуствено прекъсване на бременност“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.01.2020 г., до погасяването, е отхвърлен за разликата над сумата от 5000 лв. до сумата 15 000 лв., като вместо това е осъдил Е. Х. Б., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. Е. Л., ЕГН [ЕГН], допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над 5000 лв. до 15 000лв.

• потвърдено е решение № 205 от 07.06.2024 г. по гр.д. № 1216/2022 г. по описа на Районен съд Петрич в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 5 000лв., а отхвърлен, за разликата от 15 000лв. до 25 000лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението към касационната жалба са възпроизведени оплакванията, отразени в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, които са довели до нарушаване правото на защита на страната.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. Л. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на насрещната страна.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ответницата Е. Б. е лекар със специалност по „Акушерство и гинекология“, който практикува в „Медицински център – Божинова“ ЕООД, която ищцата е посетила на 06.01.2020 г. за извършването на аборт по собствено желание.

Представен е анестезиологичен лист, в който е било вписано, че за обезболяването на ищцата във връзка с абортативната процедура е била направена 1 ампула „Диазепам“ с интрамускулна апликация и кожно алергична проба за „Фентанил“.При въвеждане в анестезия с диазепам пациентката е „забавила“ дишането.Направен бил опит за възстановяването му с „Амбу“, с дишане уста в уста и с подаване на кислород чрез лицева маска.Приложени били 1 ампула от 40 мг.Подаден е сигнал в Център за спешна медицинска помощ – [населено място] и е бил изпратен медицински екип, ръководен от д-р А. П., който е постави работна диагноза „Интоксикация с „Фентанил“, като пациентката е била транспортирана до МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, база [населено място], където е била хоспитализирана в отделение по „Анестезиология и интензивно лечение“.Незабавно е била предприета интензивна терапия, обхващаща приложението на медикаменти, сред които е и препаратът „Налоксон“.Пациентката е била интубирана и поставена на механична белодробна вентилация, с мониторинг на основните витални показатели.

Въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице по допуснатата по делото СМЕ, се установява, че всеки от медикаментите диазепам и фентанил поотделно и най-вече в комбинация, при неадекватно дозиране би могъл да доведе до потискане на дишането, до респираторен арест, който без лечение води до смърт от аноксия /липса на кислород към организма/.Според заключението най-вероятно за седирането, което е било осъществено по отношение на ищцата, са били използвани тези два медикамента и въвеждането им в организма й е станало по венозен път.На такъв извод насочвали данните за настъпилото потискане на дишането до дихателен арест, наложените реанимационни мероприятия, които били реализирани на място, както и проведеното интензивно болнично лечение. Болничното лечение е обхващало приложението на препарата „Налоксон“, който представлявал специфичен антидот при предозиране с опиати, към групата на които спадал и фентанилът, като при лечението последвала продължителна инфузия на същия антидот за период от 24 часа. Експертът сочил, че интрамускулното приложение на диазепам в доза, съобразена с телесното тегло на ищцата, не би предизвикала потискане на дишането й до дихателен арест. От фармакологична гледна точка това е възможно да се получи, ако диазепамът бъде комбиниран с други медикаменти, приемани от пациента в по-ранен момент. Според заключението на вещото лице за здравословното състояние на ищцата са настъпили негативни последици, предизвикани от медицинската дейност на ответницата, които са се е изразили в медикаментозно индуцирано потискане на дишането до дихателен арест, което е състояние на клинична смърт и покрива медико-биологичните характеристики на разстройството на здравето, временно опасно за живота. Оставен без спешна медицинска намеса, дихателният арест неминуемо би довел до биологична смърт.В случая леталният изход е бил избегнат в резултат от медицинската помощ, която е била оказана на място, както и от адекватното интензивно болнично лечение.

Прието е, че тези неблагоприятни последици, които е преживяла ищцата, имат характеристиката на вреди по смисъла на чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Категорично се установява, че веществото диазепам е било приложено в адекватно количество.Единствената възможна причина за настъпването на неблагоприятните последици е прилагането на фентанил в неадекватно количество.Поведението на лекуващия лекар се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ – чл. 79, ал. 1 от ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област - чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от ЗСОЛЛДМ; с основния принцип на правото на медицинска помощ - качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, посочени в чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари - арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ.Изложеното е основание да се ангажира отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Изложени са съображения, че с оглед естеството на търпените от ищцата вреди следва да и се присъди обезщетение в размер на 15 000лв., а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен.Същевременно е отчетено, че ищцата е била изписана в добро здравословно състояние, като не се установяват трайни увреждания на здравето й и липсват обективни медицински данни за наличието на увреди настъпили след инцидента.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Според мотивите към т.1, Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТ касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В случая касаторът не е посочил правен въпрос, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.

В полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се определи възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като е представлявал страната безплатно.Делото пред касационния съд не сставлява правна или фактическа сложност, касаторът не е формулирал правни въпроси, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради което на адв.А. Б. от АК – [населено място] следва да се присъди сумата от 500евро.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение