Определение № 51 от 06.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 19/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 11210 / 01.10.2014 год. на П. С. П., А. С. Д., Й. С. С. и Д. С. П., всички от [населено място] заявена чрез пълномощника адв. П. Б. –САК срещу въззивно Решение Nо 1679 от 04.08.2014 година по гр.възз.д. Nо 3451/2013 година на АС- София. С посоченото решение, АС в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с която е отхвърлен заявения иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владение на ПИ с площ от 4 490 кв.м., находящ се в [населено място] - район „С.“/землище на кв..Б. част от бивша нива в м.“Г. п.“, понастоящем имот пл. No 1043 от кв. 1 по плана на [населено място], м.“ ПЗ И.-И.“. Прието е, че процесният поземлен имот е отчужден през 1982 година за нуждите на МС, понастоящем е имот, собственост на М. н. о. има характер на публична собственост по отношение на която не може да бъде проведена реституция, поради което не могат да се зачетат и вещно-правните последици на реституционното решение на ОбСЗ [населено място] С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение неправилно поради неправилно приложение на процесуалните правила касаещи правилната преценка на доказателствата по делото относно характера на собствеността и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с изложение към касационната жалба, в което се сочи, че „ въпросът за приемане на един спорен имот за неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ при недоказан статут на същия като публична държавна собственост, само на отразеното по АДС „ е относим към предмета на делото, произнасянето е обусловило правните изводи в решението, и което произнасяне е в противоречие с материалния закон. Сочи че, че „спорният имот не е бил отчуждаван за мероприятие, за което е бил предназначен и не се установява да застроен и усвоен за това мероприятие „, в който смисъл ВКС се е произнесъл по Решение No 456 от 03.06.2010 година по гр.д. No 835/2009 год. – I г.о. В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касация- М. н. о. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и данъчната оценка на спорния недвижим имот. След преценка на релевираните доводи за наличие на основания за селекция по чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване. Реституцията на земеделска земя по ЗСПЗЗ,включена в строителните граници на населените места след процеса на колективизация, търпи ограничения, установени в самия реституционен закон- чл. 10б ЗСПЗЗ.,чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и др.. Когато с нарочен акт на държавната власт е променен характера на земята и нейното функционално предназначение и същата е предоставена на М. н. о. за нуждите на Б. н. а., за реализирано държавно мероприятие / изграждане на поделение на БНА/ приложената съдебна практика, на базата на коят6о се иска извършване на селекция не може да се приеме за относима. Разпоредбата на чл. 24 ал.3 ЗСПЗЗ не предполага тълкуване на закона в отклонения на неговия смисъл. С цитираното Решение No 456 е прието, че „предназначението на терена с влязъл в сила регулационен план няма пряко отчуждително действие, такъв имот се счита отчужден след обезщетяване на собственика, а нормата на чл. 24 от ЗСПЗЗ намира приложение по отношение на земеделски държавни имоти, които са били предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения“. Не може да има спор за относимост на решението по чл. 290 ГПК, след като в настоящата хипотеза държавната организация / МО-БНА/ и нужди, който са реализирани касаят националната отбрана на Републиката. Посочената съдебна практика не засяга земеделски земи, предоставени на МО и МВР, които съгласно чл. 24 ал.3 ЗСПЗЗ не подлежат на реституция дори и ако към настоящия момент не се ползват за посочените цели и нужди на сигурността и отбраната, те оставят държавна собственост, част от ДПФ. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия