Определение № 371 от 08.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на М. А. Г. срещу въззивно определение №883 от 25.05.2018г по ч.гр.дело № 13324/2017г на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение от 05.07.2017г по гр.д. № 27452 /2017 на Софийски районен съд,15 състав Без уважение е оставена молба по чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата М. Г. от държавна такса,в размер на 800 лева. Жалбоподателката, която упражнява дейност като ЧСИ е декларирала, че не притежава никакво недвижимо имущество ,МПС, влогове; има доход от инвалидна пенсия 189 лв, не получава доходи от заплата ,наеми, рента, аренда, като източникът на средства за издръжка е заеми и пари от роднини. Въззивният съд е изискал служебно данни от МП за дейността на молителката,а именно заверени преписи от подадените от нея като ЧСИ шестмесечен и годишен отчет за дейността ,на които се е позовал при изводите си. Жалбоподателят прилага изложение, в което не е изрично формулиран правен въпрос. Посочен е текста на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото,тъй като според жалбата е налице явно използване на служебно положение и извършено престъпление от страна на съдебния състав. Посочено и основанието по чл. 280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира следното: Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно определение.След указания за необходимостта от изложение е постъпила уточнителна молба. В нея се заявява искане целия състав на ВКС да се отведе поради това ,че ищцата – жалбоподател е завела дела срещу ВКС и съдии от ВКС,които не уточнява. В тази връзка, в молбата се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС ,при явно незачитане на законите от самия ВКС кой равен на ВКС съд в друга държава-членка да разгледа настоящата жалба. Заявено по този начин, искането за отвод не дава основание на настоящия състав на ВКС да се отведе от разглеждане на делото,тъй като не е възникнало основание при нито една от уредените в чл.22 ГПК хипотези и не съществуват обстоятелства,който да обосноват основателни съмнения в безпристрастието на съдебния състав.Не е поставен въпрос,нито предстои да бъде разрешен въпрос, по който може да се отправи преюдициално запитване, свързано с тълкуване на общностното право. В изложението има позоваване на чл.280 ал.2 ГПК с довод за очевидна неправилност на определението, което основание върховен касационен съд проверява и служебно. жалбоподателката изтъква ,че съставът на САС се е позовал на сумата 12850 лв.,представляваща такси за шестмесечен период, без да обърне внимание ,че събраните от ЧСИ такси не са доход или печалба, а са такси-приход Изтъква се, че разходите на жалбоподателката ги надхвърлят. Върховен касационен съд не констатира основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на определението.Въззивният съд се е позовал на служебно събрани данни от Министерство на правосъдието - заверени преписи от шестмесечен и годишен отчет на ЧСИ Г. по чл.77 ЗЧСИ,като според цитираните отчетни документи за първото полугодие на 2017г. събраните такси са 12850лв. При преценката на съда по чл.83, ал.2 ГПК, доколкото таксите по изпълнителни дела се изплащат в полза на частните съдебни изпълнители, третират се като доход на физическите лица и подлежат на облагане съгл.ЗДДФЛ,въззвният съд не е подходил очевидно неправилно като с тези съображения е приел, че към момента на искането-30.06.2017г, молителката не е в невъзможност да изпълни законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса от 800 лева по иска и същата не е непосилна за нея,въпреки че е декларирала като източник на средства за издръжка единствено заеми,пари от роднини и инвалидна пенсия. Съгласно чл. 274 ал.3 от ГПК касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане и по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като в изложението не е формулиран и конкретизиран правен въпрос, като общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК.Съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос. Обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна също липсва .Върховен касационен съд не приема за обосновка и съдържателна аргументация по основанията за допускане до касационно обжалване доводът, че като не е освободил ищцата от държавна такса по изложените съображения,съдията е извършил престъпление. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.