Определение № 16 от 28.02.2019 г. на ВКС по д. № 4/2019 г.

Производство по чл.135, ал.4 АПК. Образувано по спор за подсъдност между Административен съд Бургас и Окръжен съд Бургас, повдигнат с определение № 43 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 669/2018 г. на Окръжен съд Бургас. Пред Административен съд Бургас е образувано дело № 3346/2018 г. по жалба вх. № 13771/13.12.2018 г. на УМБАЛ-Бургас АД, представлявана от изп.директор д-р Б. М., чрез адвокат И. К. от АК-Бургас против Националната здравноосигурителна каса, с която иска да им бъде присъдена сумата от 448 818 лева по спецификации със законната лихва до изплащането, както и 27 882,46 лева лихви за периода от 01.05.2016 г. до 03.12.2018 г. върху главница от 105 783 лева. С определение № 3016 от 21.12.2018 г., административният съд е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Бургас. Според мотивите на съда, предмет на спора е неизпълнението на договорни задължения поради отказ на НЗОК да изплати парична сума за предоставена медицинска помощ, поради което изпълнителят може да се защити с иск по общия ред. С определение № 43/14.01.2019 г. по гр.д. № 669/2018 г., Окръжният съд Бургас също е прекратил производството пред себе си и е повдигнал препирня за подсъдност пред смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като е приел, че страните по договора не са равнопоставени, НЗОК действа като административен орган, а споровете по изпълнението на административния договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон съгласно процесуалната норма на чл.128, ал.1, т.3 АПК (ДВ, бр.74/2016 г.), са възложени на административните съдилища. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Правният режим на административния договор е уреден в Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр.101/22.12.2015 г.), Административнопроцесуалния кодекс (изм.и доп. ДВ, бр.74 от 20.06.2016 г.) и Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; изм., бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.1 АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато това е предвидено в специален закон. С § 29 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр.77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) се изменя разпоредбата на чл.45а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване, като се въвежда института на административния договор, а в новата ал.4 изрично се посочва, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл.45 с физически или юридически лица, са административни договори и по отношение на тях намират приложение нормите на чл.19а и сл. АПК. Националната здравноосигурителна каса е държавен орган, на когото са възложени властнически правомощия при осъществяване на държавната политика в областта на здравеопазването и регулирането на обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване /решение по адм.дело № 1118/2011 г. на ВАС, ІІІ отд. /. Сключеният договор № 020607 от 25.02.2015 г. между НЗОК като възложител и лечебното заведение като изпълнител на медицинска помощ, по своята правна същност представлява съглашение на договарящите в съответствие с действащата по същото време правна уредба на задължителното здравно осигуряване. Обстоятелството, че договарянето е реализирано по административния ред, обуславя правното естество на подписания договор като административен по своя характер, но при липсата на изрична нормативна уредба на административния договор в Закона за здравното осигуряване, който е специален закон по смисъла на чл.19а, ал.1 АПК (ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.), споровете за изпълнение на сключените с НЗОК договори, независимо че притежават характеристиките на административни, следва да бъдат разглеждани по общия исков ред. Този извод следва и от новата разпоредба на чл.19ж АПК (Нов - ДВ, бр.74 от 2016 г.; изм., бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), която изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд, т.е. доколкото не е предвидено друго със специален закон, съдебните производства по спорове относно изпълнение на административните договори, сключени с НЗОК преди влизането в сила на чл.45а ЗЗО, следва да се разгледат по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища, в който смисъл е § 149, ал.4 ЗИД на АПК (ДВ, бр.77 от 18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). В случая е възникнал спор относно изпълнението на сключения договор № 020607/25.02.2015 г. между УМБАЛ-Бургас АД и НЗОК преди да е била уредена правната фигура на административния договор в специален закон, поради което образуваното в административния съд на 13.12.2018 г. дело е подсъдно на гражданския съд на основание §149, ал.4 ЗИДАПК. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС