Определение № 3563 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5762 от 19.02.2026 г. на П. Й. С., М. В. С. и В. Р. С. чрез пълномощника им адвокат М. Д. против определение № 461 от 27.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 87 по описа за 2026 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е потвърдено определение № 260116 от 01.10.2025 г. по гр. д. № 19424/2019 г. на Районен съд - Варна за прекратяване на производството за делба по отношение на реална част от 988 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед № 18 743/18.01.2019 г. на началника на СГКК-В., с площ на ПИ от 2216 кв. м., находящ се в [населено място], [община], област В.,[жк], м. „С. Н.“, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при посочени съседи, графично показана на скица – Приложение № 1, чрез очертаване в жълт цвят. И. Д. Т., Д. П. Т., С. П. И., А. В. В., П. Й. С., И. Х. Г., В. Р. С., М. В. С., Ж. С. С.-Г. не са подали отговор на частната касационна жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че делбата на реална част с площ от 988 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР е поискана от жалбоподателите с отговора на исковата молба за делба по реда на чл. 341 ГПК. Твърденията на П. Й. С., М. В. С. и В. Р. С. обобщено се свеждат до следното: наследодателят Т. К. е придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1943 г., лозе в местността „А.“, с площ 5,7 декара. Доколкото към този момент частните стопани са имали право да запазят земеделска земя само в размер до 2 декара, то през 1963 г. част от това лозе – в размер на 3 декара, било отчуждено и причислено към ДПФ по реда на ЗТПС. Сочи се, че тази част от имота е била неправомерно отнета от наследодателя Т. К., поради което и е подлежала на възстановяване. Посочва се обаче, че процедурата по възстановяване не е приключила, доколкото към момента има издадено решение на поземлената комисия, има влязъл в сила ПНИ, но все още няма издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Конкретизира се, че имотът, който е подлежал на възстановяване на наследниците на Т. К., реално съответства на следните новообразувани имоти – поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1970 кв.м. и реална част от 988 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***. Изтъква се, че границите на поземлен имот с идентификатор *** са отразени неточно, но и се допълва, че същият погрешно е бил записан на Д. К.. Конкретизира се, че това е била причината, поради която един от наследниците - П. С., е инициирал изменение на плана за новообразуваните имоти, така, че да отговаря на стар имот с пл. № *, възстановен на наследниците на Т. К. с Решение № 771/05.02.2001 г. на ПК-В.. Допълва се, че в решението на поземлената комисия е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Т. К. относно лозе с 3 декара площ, обхващащо стари имоти с № * и № *. Сочи се обаче, че погрешно стар имот с № * е бил записан на наследниците на Т. К., тъй като същите са имали право да им бъде възстановен единствено стар имот с № *, отговарящ на отчуждения такъв през 1963 г., с площ от около 3 декара, представляващ реална част от ПИ *** и ПИ ***. На следващо място се сочи, че частта от поземления имот в размер на 2 декара, която наследодателят Т. К. е могъл да запази и не му е била отчуждена, в момента съответства на реална част с площ 2042 кв. м. от ПИ с идентификатор ***. В уточнителните молби са изложени доводи, че едва след изменението на ПНИ и правилното отразяване на границите на поземлен имот с идентификатор ***, към който следва да се придаде реална част от поземлен имот с идентификатор ***, ще има основание за приключване на реституционната процедура, спрямо наследниците на Т. К.. Окръжният съд е приел, е основаният спор е дали е недопустим или неоснователен иск за съдебна делба на земеделски имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за възстановяване, но липсва заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Позовал се е на практиката на ВКС по решение № 95 от 4.05.2012 г. по гр. д. № 971/2011 г., ІІ г. о., че преценката дали искът за делба на земеделски имот е предявен преждевременно, следва да се изхожда от изложените от ищеца фактически обстоятелства. В случай, че от тях явно се извлича, че реституционната процедура не е приключила, то искът за съдебна делба следва да се приеме за недопустим. В този случай липсата на процесуална легитимация на ищеца като съсобственик е очевидна - той не е станал носител на материалното право, чиято защита е предизвикала правния спор. Затова не разполага с право на иск за делба. Посочил е, че в случая относно реалната част с площ от 988 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** ищците твърдят, че е възникнала съсобственост по наследство и признато право на възстановяване на собствеността в стари реални граници, но и при изричното твърдение, че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила, тъй като са налице неточности в начина на отразяване на пространствените граници на поземления имот в плана за новообразуваните имоти, както и относно лицето, на което е записан този имот. Формирал е извод, че защитата на правото на собственост върху подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ имот е допустима едва след приключване на административната реституционна процедура, а за имоти, намиращи се в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за които реституцията не е приключила до изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68/1999 г., се предвижда сложен фактически състав, включващ освен решението на органа по поземлена комисия и одобряване на плана за новообразуваните имоти от областния управител, но и заповед на кмета на общината, като по изричната разпоредба на § 4к, чл. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността се възстановява, респ. придобива именно по силата на заповедта на кмета на общината, поради което искът за делба е недопустим. П. Й. С., М. В. С. и В. Р. С. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: налице ли е спор по отношение на основанията за възникване на съсобствеността, който следва да бъде решен по същество по отношение на процесната реална част с площ 988 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** въпреки твърденията за неприключила процедура по реституция. Навели са твърдения, че е приключило съдебното производство по спора за материално право, възобновено е производството по изменение плана за новообразуваните имоти, чрез което реалната част от 988 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** ще стане част от поземлен имот с идентификатор ***, който е предмет на делбата, като с изменението ще се индивидуализират пространствените предели на възстановения с решение № 771 от 5.02.2001 г. на ПК В. имот и с оглед на тези особености се касае за преценка, аналогична на предвидената с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, каквато е допустима да се извърши и в рамките на делбеното дело, като съдът може да приеме за установени, че някои данни са неверни и да установи верните, т. е., произнасяйки се по наличието на съсобствеността съдът извършва преценка и за пространствените предели, в които правото, предмет на делбата се съпритежава. По поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Обосновката на въпроса е основана на необоснованото приравняване на правното действие на кадастралната карта и плана за новообразуваните имоти и несъответната на закона теза на жалбоподателите, че съсобствеността е възникнала с постановяване на решение № 771 от 5.02.2001 г. на ПК В.. Актовете на органа, осъществяващ възстановяване на правото на собственост на имоти в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, постановени след измененията на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68/1999 г. имат само установително действие – признават правото на възстановяване на собствеността. Вещните права се придобиват след одобряване плана за новообразуваните имоти и въз основа заповедта по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ върху конкретен обособен с ПНИ новообразуван имот. ПНИ обособява обектите на собственост, които се реституират след измененията на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68/1999 г., за разлика от кадастралната карта, която следва да отразява вече притежавани вещни права и затова има само декларативно действие. Затова дори и формулировката на поставения въпрос, съдържащ условието за неприключила реституционна процедура, обосновава липса на основание за допускане на касационно обжалване, както в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото съдържа твърдението, че съделителите все още не притежават в съсобственост вещното право, което да бъде прекратено чрез съдебна делба. Относно обосновката, че реалната част от поземлен имот с идентификатор *** след изменението на ПНИ ще стане част от поземлен имот с идентификатор ***, който е предмет на делбата, следва да се отбележи, че това е въпрос, който съдът следва да съобрази при произнасянето по допускане на делбата на поземлен имот с идентификатор *** с оглед преценка пространствените предели, в които се съпритежава правото на собственост, но е неотносима при преценка допустима ли е делбата на реалната част от поземлен имот с идентификатор *** при неприключила реституционна процедура. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение