Решение № 52 от 01.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1015/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.4 ГПК по повод подадена молба от ответника по касационната жалба- М. т. „Н” гр. С., с която моли да му бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 1 600 лв. като заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяна на отговор по касационната жалба на „М” ЕАД. Касаторът, ответник по молбата с правно основание чл. чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.4 ГПК, я оспорва. Подържа, че не е представен списък за разноските по смисъла на чл.80 ГПК. Сумата е прекомерно завишена, както и че договорът за правна помощ е подписан на 16.11.2009 год. след депозиране на становището във ВКС на 28.10.2009 год., подадено попощата с клеймо от 26.10.2009 год. Молбата е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Молбата на М. т. „Н” гр. С. за допълване на определението с правно основание чл.280, ал.1 ГПК в частта за разноските е основателна. В отговора си по касационната жалба с вх. №8441/28.10.2009 год. театърът е поискал заплащане на направените разноски, като с молба вх. №1460 от 12.02.2010 год. е приложил Договор за правна помощ от 16.11.2009 год. с адвокат И, по който му е определено възнаграждение в размер на 1 600 лв. за подготвяна защитата по конкретно касационно дело. С определение №224 от 24.03.2010 год. по т.д. №1015/2009 год. на ВКС, І Т. О. не е допуснато касационно обжалване на решение № 915 от 07.07.2009 год. по т.д. №491/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО,3 състав по касационната жалба на „М” Е., поради което подадената молба от В. кооперация гр. В. за допълнително присъждане на направените от нея разноски в касационното производство ще следва да бъде уважена. Неоснователен е доводът за нарушение на чл.80 ГПК. Списъкът за направените разноски е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските, но не и за присъждане на дължимия адвокатски хонорар в касационното производство, доказан по надлежния ред. Възражението на „М” Е. за прекомерност на възнаграждението е неоснователно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.36 ЗА във вр. с §2 ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. С оглед интереса по предявения иск на основание чл.7, ал.2,т.4 от Наредбата дължимото възнаграждение възлиза на сумата 1100 лв. На основание чл.9 ал.1 от Наредбата следва да се намали до ¾, а именно за 825 лв. Неговият трикратен размер възлиза на сумата 2 475 лв., поради което заплатеното от театъра възнаграждението от 1 600 лв. е по-ниско от тази сума и не може да бъде намалявано. Без значение е и фактът, че договорът за правна помощ е подписан след изготвяна на становището по касационната жалба. За присъждане на разноските правнорелевантен е моментът, когато те са направени- в случая подписването на договора за правна помощ на 16.11.2009 год., да предхожда датата на постановяване на определението на съда по чл.280, ал.1 ГПК- 24.03.2009 год. Както договорът за правна помощ, така и молбата, с която е представен до съда от 12.02.2010 год., са били в наличност към датата на произнасяне на съда по селектирането на касационната жалба. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд