Определение № 512 от 18.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 203/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Л. Р. срещу Определение № 3/02.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 2824/2024 г. на АС-София, с което на основание чл. 398, ал. 2 ГПК допуснатото по същото дело обезпечение на бъдещ паричен иск е заменено със залог в пари. Жалбоподателят навежда оплакване, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че диспозитивът на акта е непълен и че при замяна на обезпечението съдът следва да отмени първоначалната мярка и да допусне новата, като в противен случай липсва яснота относно действително допуснатото обезпечение и това води до накърняване на принципите на равенство и състезателност. Жалбоподателят поддържа също, че неправилно апелативният съд не е препратил делото на компетентния съд за произнасяне по искането му за допускане на допълнителна обезпечителна мярка, направено във възражението срещу молбата за замяна. Заявява, че не са обсъдени и доводите му срещу основателността на искането за замяна, свързани с по-малко обременителния характер на наложения запор спрямо учредения залог, нито е удовлетворено искането му за предоставяне на препис от платежното нареждане за превод на заложената сума по сметка на съда. При изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, а в изпълнение на дадени от съда указания сочи и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Ответникът по жалбата „МЕДИКАЛ ДЕПО Р И К“ ЕООД я оспорва. Поддържа, че в обжалвания акт са налице достатъчни данни за индивидуализиране на заменената и на новата обезпечителна мярка, както и че липсата на произнасяне по искането на ищеца за допълнителна обезпечителна мярка не влияе върху правилността на акта за замяна на вече допуснатото обезпечение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира жалбата за допустима - същата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК акт (постановен за първи път от апелативния съд), т.е. без преценка на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установява се, че първоинстанционното производство е образувано по молба на А. Л. Р. по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещия му иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявим срещу „МЕДИКАЛ ДЕПО Р И К“ ЕООД за сумата от 390 000 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата, а по пътя на инстанционния контрол определението е отменено частично и въззивният съд е допуснал обезпечение чрез налагане на запор върху вземанията на ответника от търговски банки срещу представяне на гаранция в размер от 39 000 лв. С молба от 15.11.2024 г. „МЕДИКАЛ ДЕПО Р И К“ ЕООД е поискало от въззивния съд замяна на допуснатото обезпечение на основание чл. 398, ал. 2 ГПК. Към молбата е представено платежно нареждане за извършен по сметка на съда паричен превод на стойност 390 000 лв. с основание „залог“ по процесното дело. Заверяването на сметката на съда е удостоверено от съдебен служител. Препис от молбата за замяна е връчен на бъдещия ищец, който е възразил, че не му е връчен препис от платежното нареждане, и е поискал отхвърляне на искането за замяна, ако според представения по делото документ залогът не е учреден чрез превеждане на парите по сметка на съда. В същото становище Р. е направил и искане за допускане ново обезпечение чрез налагане на възбрана. С обжалваното в настоящото производство определение апелативният съд е постановил замяна на запора върху вземания с учредения паричен залог, приемайки че обезпеченият иск е оценим в пари и че е учреден залог в размер на процесната сума. От изложените данни е видно, че апелативният съд се е произнесъл в съответствие с разпоредбата на чл. 398, ал. 2 ГПК – налице е обезпечен паричен иск, като обезпечението е заменено с учреден от ответника залог в пари, депозирани по сметка на съда, и заложената сума е равна на цената на бъдещия иск. Други условия разпоредбата не поставя и щом горепосочените са изпълнени, актът е правилен. Наведените от жалбоподателя съображения нямат отношение към правилността на определението за замяна, а и са неоснователни по същество. Диспозитивът на акта е формулиран чрез използване на легалното понятие „замяна“, а правният ефект на постановеното от съда включва отмяна на досегашната и учредяване на новата мярка, което произтича и от смисловото значение на използвания в диспозитива термин. Невръчването на препис от платежното нареждане за учредяване на залога също не може да се отрази на правилността на акта, тъй като е достатъчно залогът обективно да е учреден, в което обстоятелство съдът се е уверил чрез извършване на служебна проверка. Липсата на произнасяне по искането за допускане на допълнително обезпечение е ирелевантна, тъй като замяната на обезпечението е институт, приложим към вече допуснатото обезпечение, а не към обезпечение, което би могло да се допусне занапред. Необсъждането на доводите на бъдещия ищец също не може да е самостоятелно основание за неправилност на акта за замяна при условията на чл. 398, ал. 2 ГПК, тъй като самата разпоредба изключва необходимостта от получаване на съгласие от обезпечения кредитор. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,