Определение № 37 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5059/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от П. Х. Т. и К. В. Т., чрез адв. С. Д., срещу въззивно определение № 284/09.09.2021 г.на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 367/2021 г., поправено с определение № 295/16.09.2021 г. по същото дело. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че няма основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната жалба. Постъпила е молба вх. № 695/24.01.2022 г. от Д. Д. – Д., държавен инспектор в ТД на КПКОНПК – В. Т., че при извършения окончателен анализ за определяне на несъответствие за проверявания период, е установено такова, но то не е значително по см. на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, вр. В тази връзка КПКОНПИ е взело решение за прекратяване на стоящото пред него производството за отнемане на незаконно придобито имущество и прави искане за изпращане на делото на първостепенния съд за отмяна на допуснатото обезпечение по чл. 402 ГПК. При висящото производство относно законосъобразността на определението за допускане на обезпечение, така подадената молба не може да послужи като основание за прекратяване на производството пред ВКС; съдът ще цени молбата като признание, че бъдещият иск е неоснователен. Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се обосновава със следните въпроси: длъжен ли е съдът при допускане на обезпечение на бъдещ иск по молба на КПКОНПИ да направи преценка за вероятната основателност на бъдещия иск и дали поисканите от молителя обезпечителни мерки следва да бъдат наложени изцяло или следва да наложи по своя преценка обезпечителни мерки, съобразени с размера на вероятно основателния иск; необходимо ли е съдът да изложи мотиви защо налага всички поискани от молителя обезпечителни мерки в хипотеза, в която е приел, че искът е вероятно основателен до определен размер, много-по нисък от посочения в молбата за допускане на обезпечение. Излага и съображения, че преценката по поставените правни въпроси следва да бъде обоснована. Счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се произнесе, съдът съобрази следното: КПКОНПИ е подала молба пред Бургаския окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск против П. Х. Т. и К. В. Т., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 575 496,24 лв. Поисканите обезпечителни мерки са възбрани върху два апартамента и гараж, запор на дружествени дялове, запор върху лек автомобил и запор върху две сметки в „Райфайзенбанк“ ЕАД – едната в лева, другата в евро. Първостепенният Бургаски окръжен съд е отхвърлил молбата. Въззивният Бургаски апелативен съд приел, че бъдещият иск не е вероятно основателен за отнемане на част от претендираното имущество, а именно парични средства в размер на 324 296,24 лв. По отношение на другото имущество, приел, че бъдещият иск е вероятно основателен и допуснал обезпечение за отнемане на това имущество – недвижими имоти, лек автомобил и дружествени дялове, на обща стойност 251 200 лв., чрез възбраняване на трите недвижими имота, запор върху дружествените дялове и върху лекия автомобил. Допуснал още и обезпечение чрез запор върху двете сметки в „Райфайзенбанк“, без да е ясно отнемането на какво имущество обезпечава, без отразяване на размера на сумата, до който е допуснато обезпечението; посочил само, че се изключват сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения, съгласно друг нормативен акт, предвид разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че от значение за постановения резултат са следните въпроси, уточнени и преформулирани от съда: длъжен ли е съдът при допускане на обезпечение на бъдещ иск по молба на КПКОНПИ да направи обоснована преценка за вероятната основателност на бъдещия иск и обезпечителни мерки следва ли да се налагат само за обезпечаване на бъдещия иск в частта, в която е прието, че е допустим и вероятно основателен. По въпросите има формирана многобройна и непротиворечива съдебна практика, което изключва поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се сочат обстоятелства за промяна или осъвременяването й. Налице е обаче хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото разрешението на въззивния съд противоречи на установената съдебна практика от ВС и ВКС (касационният съд може да преквалифицира искането за допускане на касационно обжалване). Няма съмнение, а и състави на ВКС и на ВС многократно са изяснявали, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска (бъдещ или вече предявен); наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т.ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна - на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Обосноваването е свързано с точно приложение на чл. 12 ГПК, което предполага обсъждане на всички релевантни доводи и възражения и данни по делото, извеждане на ясни фактически и правни изводи, при съобразяване на правилата на формалната логика, опита и научното знание, ясно и точно изложение на съображенията. Обезпечителното производство подготвя и осигурява осъществяването на целената с иска защита, както и осуетява възможността на ответника да създаде пречки за ефективното осъществяване на последиците от решението, като те могат да бъдат от най-различно естество. Не могат да се налагат обезпечителни мерки за обезпечаване на бъдещ иск в частта, за която съдът е приел, че не е допустим или не е вероятно основателен. Следва да е ясно от мотивите и диспозитива на съдебния акт наложените обезпечителни мерки каква част от бъдещия иск обезпечават, когато за другата съдът е приел, че бъдещият иск не е вероятно основателен. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по-горе разяснения, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. То е постановено в нарушение на чл. 12 и чл. 254, ал. 1 ГПК, чл. 391 и чл. 394 ГПК, чл. 116, ал. 1 КПКОНПИ. Въззивният съд приел за частично неоснователен бъдещ иск за отнемане на парични средства, а в същото време допуснал обезпечение чрез запор на банковите сметки на К. Т. и то, без посочване на размер, до която набраните суми се запорират. Формалистично е приел, че бъдещият иск е вероятно основателен, че е налице обезпечителна нужда и, че обезпечителните мерки са адекватни на обезпечителната нужда, без да е извършил какъвто и да е анализ – какъв е точно бъдещият иск, какво имущество и от кого ще се отнема, в какъв период от време и от кого е придобито, какви са фактическите твърдения и правни доводи на Комисията, за да твърди, че е налице значително несъответствие и основание за отнемане на имуществото по ЗПКОНПИ. Съдът изобщо не е обсъдил данните по делото, становищата и възраженията на страните, на практика липсват фактически изводи и логично обосновани правни заключения. Не е ясно двамата ответника ли са проверявани лица или само ответникът П. Т., съответно К. Т. с оглед коя от хипотезите на закона фигурира като ответник; какво имущество лично от нея или общо притежавано с П. Т. ще се отнема с бъдещия иск и как при тази неяснота, е направен извод от въззивния съд, че бъдещият иск е вероятно основателен. Съставът на Върховния касационен съд намира за нужно да посочи още, че диспозитивът на съдебния акт следва да отговаря на предмета на спора и на предмета на произнасяне. В своето определение апелативният съд приел, че бъдещият иск е очевидно неоснователен досежно отнемане на две парични суми, съответно от 65 256,31 лв. от П. Т. и 259 039,93 лв. от К. Т., но това не е видно от постановения диспозитив. Първостепенното определение е изцяло отменено и вместо това е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Той пък е индивдуализиран като такъв за отнемане на имущество, очертано само с общата му парична стойност, без яснота какво е то; възбраната на недвижими имоти и запорите на движими вещи не очертава предмета на отнемане – вещите могат да са възбранени, съответно запорирани за обезпечаване на парично вземане. Отделно не е ясно какво обезпечават наложените мерки „запор“ върху две банкови сметки с титуляр К. Т.. Също така не е уточнено до каква сума всяка от тях е запорирана, съответно в каква последователност да се извърши запорът, с оглед набраните и постъпващи впоследствие по тях суми и съответно подлежащата на отнемане. Не е ясно в каква валута е евентуално сумата, предмет на искането за отнемане, за обезпечаване на която е допуснат запора, като при запориране на сметка в една валута за обезпечаване на иск за отнемане на сума в друга валута, запорираната сума се определя във валутата на отнемането по курса на банката в датата на изпълнението. Това указание следва да се съдържа в диспозитива на определението на съда и в обезпечителната заповед. Бъдещият иск, също така, е за отнемане на имущество от две лица и в диспозитива също не е ясно кое конкретно имущество от кого или едновременно от двамата ще се отнема с бъдещия иск, съответно какво точно е обезпечил въззивният съд. По изложените съображения, въззивното определение следва да бъде отменено и постановено друго, с което искането следва да бъде отхвърлено. Молбата по чл. 390 ГПК, както и решението по чл. 116 ЗПКОНПИ, въз основа на което се прави искането до съда, следва да съдържа всички обстоятелства, които да индивидуализират бъдещата претенция (насрещни страни, правопораждащи юридически факти, искане), за да е възможно съдът да прецени допустима ли е тя, а от представените към молбата доказателства, дали е вероятно основателна. В случая подобна яснота липсва. По делото има и множество информация, която не е систематизирана, включително за факти, които са извън предмета на искането, като в същото време липсва яснота по релевантните за спора обстоятелства и въз основа на какво от всичко приложено по делото към молбата Комисията прави съответни фактически твърдения и правни доводи; по същество липсва правна аргументация. Несистематизирано са приложени множество документи, част от тях нечетливи, други без отношение към бъдещия иск, без конкретизация във връзка с кои от фактическите твърдения на Комисията са. Самото изложение в искането за допускане на обезпечение, което би трябвало да очертае предмета на бъдещия иск, изключва извод за неговата вероятна основателност; липсват дори твърдения, че реално от Комисията са събрани достатъчно данни, конкретно посочени, от които да може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. С искането по чл. 402 ГПК, постъпило след подаване на частната касационна жалба, ищецът също заявява, че бъдещият иск е неоснователен. В заключение, въззивното определение следва да бъде отменено изцяло и вместо това постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение бъде отхвърлена – във всичките й части, доколкото на практика липсва частично отхвърляне на искането за обезпечение от въззивния съд. Мотивиран от горното, съдът