Определение № 613 от 08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7641/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. А., против въззивното решение № 1115 от 7 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 569 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е потвърдено решение № 7416 от 7 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 12305 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. за прогласяване на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека от 2008 г. върху имот на Е. Б. Д. и Д. Р. Д. – двамата от [населено място], и е отменен нотариалният акт от 2008 г. В касационната жалба се поддържа недопустимост на обжалваното решение, както и неправилност на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено по непредявен иск – съдът е приел различна правна квалификация от тази на първата инстанция, но тя също се различава от основанието на предявения иск, като иск за недействителност на упълномощителната сделка не е предявяван. Исковата молба е и нередовна, тъй като не е правилно определена цената на иска. Съдът неправилно е тълкувал фактите по делото, понятието „общо пълномощно”, възможността мандатното правоотношение да съдържа алеаторни елементи. Неправилно са възприети обвързваща съдебна практика, липсата на конкретна правна норма за „надлежно учредяване на представителна власт”, правилото на чл. 37 ЗЗД по отношение на всички елементи на договора за ипотека във връзка със съдържанието на упълномощителната сделка, съгласието като елемент на упълномощителната сделка, прилагането на чл. 167 ЗЗД. Съдът е допуснал установяване на симулативност на упълномощителната сделка в частта й относно ипотеката без предявяване на отделен установителен иск, не е коригиран докладът на първоинстанционния съд по правната квалификация на предявения иск, не са изложени мотиви за ненадлежност на сключването и невалидност на упълномощителната сделка, не са обсъдени всички оплаквания, възражения и доводи на дружеството, безкритично са възприети всички фактически изводи на първата инстанция. Решението е необосновано по редица фактически изводи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Сочи се, че е постановено решение по непредявен иск. Поставят се правните въпроси: нищожен или относително недействителен за представлявания е договор, сключен от пълномощник при отсъствие на представителна власт (независимо от причината за отсъствието) (сочат се решения на ВКС по действащия и по отменения ГПК); общо ли е пълномощното, което индивидуализира пряко недвижимия имот, обект на разпоредителна сделка, вида на разпоредителната сделка – продажба, замяна, ипотека, и косвено, чрез предоставяне на правото на формиране и изявяване на воля от пълномощника, на цената и/или останалите съществени или несъществени условия на договора (сочат се решения на ВКС по действащия и по отменения ГПК); допустимо ли е чрез свидетелски показания опровергаване на съдържанието на изходящ от страната писмен документ (включително при разкриване на симулация) при изрично противопоставяне на другата страна в процеса за събиране на гласни доказателства (сочат се решения на ВКС по действащия и по отменения ГПК); възможно ли е да бъде опорочена волята на упълномощителя или да бъдат надхвърлени пределите на представителна власт от пълномощника, ако упълномощителят е предоставил на пълномощника правото свободно да определи по своя воля: а/ вида на конкретната разпоредителна или обременяваща вещното право сделка, при изрично изброени в пълномощното допустими видове, б/ избора на съконтрахент по разпоредителната сделка, в/ определянето на цената и/или останалите съществени елементи на конкретния вид сделка, и г/ несъществените елементи на сделката. Последният въпрос е поставен с искане за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците Е. и Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Х. Т., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Ответникът Р. Д. Д. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема за правилно първоинстанционното решение. Като спорен между страните е определен въпросът дали общото пълномощно, предоставящо право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре, изразява воля на упълномощителя представляваща правно валидно съгласие за конкретната сделка. Процесното пълномощно е определено като общо, несъдържащо съществените условия на ипотечния договор, поради което липсва надлежно учредена представителна власт за конкретната сделка, което се приравнява на липса на съгласие на страната по същата, обуславяща нищожността й в разглежданата част. Като неправилно е посочено тълкуването на първата инстанция за липсата на съгласие за ипотечния договор, изведено от приетата недействителност на упълномощаването, тъй като няма основания за извод за нищожност на мандатното правоотношение. Прието е, че липсва упълномощаване за конкретната сделка, което води до нейната нищожност поради липса на съгласие на представляваната страна, поради което възраженията във въззивната жалба за недопустимо произнасяне по валидността на упълномощителната сделка са правилни по същество, но без значение за изхода на спора. К. съд в настоящия си състав приема, че следва да допусне касационното обжалване съобразно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/2009 г., ОСГТК, поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо, предвид изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявената претенция, въведените твърдения и петитума й. Едва след решаването на въпроса за допустимостта на обжалваното решение при постановяване на решение по съществото на спора би могло да се пристъпи към разрешаването на изричните правни въпрос, поставени от касатора. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 1569,41 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение