Определение № 5609 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14566/24.07.2025 г., подадена от М. Х. П., чрез адвокат В. С., срещу определение № 1740 от 07.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 20252100501070/2025 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 2239 от 14.04.2025 г. по гр. д. № 5724/2024 г. на Бургаския районен съд, с което е изменено определение № 579 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 5724/2024 г. на същия съд в частта му за разноските и е постановено осъждане на М. Х. П. да заплати на М. Т. Т. сумата от 1500 лв., представляваща адвокатски хонорар за исковото производство.

Въззивният съд е съобразил, че производството по гр. д. № 5724/2024 г. на Районен съд - Бургас е за делба, към момента на прекратяване - във фазата по извършването й, и е образувано чрез отделяне на материалите по иск на М. Х. П. срещу „Перчемлиев” ЕООД (в несъстоятелност) и Д. Х. Х. (уточняваща молба вх. № 39875/27.09.2024 г.) по отношение на 1/2 ид.ч. от нива в местността „П.", с площ от 3.007 дка, III категория, парцел № * от масив *, съставляващ имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], а по КККР - имот с идентификатор *, с площ от 3006 кв.м, представляващ земеделска нива - трета категория. С определение № 7598 от 16.12.2024 г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник, на мястото на „Перчемлиев“ ЕООД (в несъстоятелност), М. Т. Т., като правоприемник на ответното дружество съгласно влязло в сила Постановление за възлагане от 26.09.2024 г. по т. д. № 4887/2011 г. по описа на СГС, с което след проведен търг с тайно наддаване по реда на чл. 717ж, ал. 2 ТЗ, 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор * е възложена на М. Т. Т.. Искане в този смисъл е било заявено от М. Т. с нарочна молба (л. 41 от първоинстанционното дело), придружена от пълномощно за адв. Г. С. от АК - Бургас и цитираното постановление за възлагане; както и от първоначалния ответник „Перчемлиев“ ЕООД (в несъстоятелност) с депозирания писмен отговор на исковата молба, подаден от синдика на дружеството. На 24.01.2025 г. по делото е депозирана молба от ищцата, с която е заявено, че прави отказ от иска и желае прскратяване на делото. На 26.01.2025 г. по делото е постъпила молба - писмен отговор на исковата молба, подадена от М. Т., чрез пълномощника му по делото - адв. Г. С., с която е изразено становище, че процесният имот следва да бъде допуснат до делба при квоти: 1/4 ид.ч. за М. П., 1/4 ид.ч. за Д. Х. и 1/2 ид.ч. за М. Т.. Заявено е още, че поради неподеляемост на имота, съделителят М. Т. заявява желание да изкупи идеалните части на останалите съделители. С определение № 579 от 27.01.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК, поради заявеният от ищцата отказ от иска. Със същото определение същата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 100 лв. Определението на съда е влязло в сила, след като не е било обжалвано от страните в предоставения им срок. Прекратителното определение е връчено на ответника М. Т. на 20.02.2025 г., чрез процесуалния му представител адв. С.. На 27.02.2025 г. по делото е постъпила писмена молба от М. Т., с която е заявено искане на основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното прекратително определение в частта на разноските и за присъждане на молителя на съдебни разноски за прекратеното производство в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата, като е изменил прекратителното определение в частта на разноските и е присъдил на М. Т. сумата от 1500 лв.

Въззивният съдебен състав е намерил първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК за допустимо, като постановено по допустима молба (подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като наличието на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на молба за допълване на съдебен акт в частта за разноските; такова изискване е налице само относно молба за изменение на акт в частта за разноските - т. 8 и 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Визирал е, че разпоредбите на чл. 78 ГПК уреждат правото, респ. отговорността на страните за сторените от тях и от насрещната страна съдебни разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в която хипотеза се прилага ал. 9. В случая е налице прекратяване на производството по делото вследствие заявен от ищцата отказ от иска по чл. 233 ГПК. Окръжен съд – Бургас е изложил, че константна е съдебната практика, че отказ от иск за делба е недопустим; поради спецификите на делбеното производство, той не може да произведе предвиденото в чл. 233 ГПК правно действие, тъй като за разлика от обикновения исков процес, правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както и участието им в делбата е задължително. Независимо от това, депозираната от ищцата-съделител молба за отказ от иска, макар да не лишава ищцата от възможността в бъдещ момент отново да предяви иск за делба на същия имот, следва да се възприеме като молба за оттегляне на иска, десезираща съда по висящия иск за делба. В случая определението за прекратяване на производството по делото е влязло в сила поради необжалването му от останалите съделители, още повече че молбата за отказ от иска е депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание и не е било необходимо ответниците по делото да изразяват съгласие за прекратяване на делото. Обстоятелството, че след прекратяването на производството по гр. д. № 5724/2024 г. на БРС ответникът-съделител Т. не е обжалвал прекратителното определение, а след влизането му в сила е завел отделно дело за делба на същия имот, е ирелевантно за настоящия спор. Ето защо Окръжен съд – Бургас е приел, че е налице основание по чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на съдебни разноски на М. Т. за прекратеното съдсбно производство. Съдът е посочил и че макар искането за присъждане на съдебни разноски да е депозирано от Т. след прекратяването на производството, от наличните по делото молби, подадени от негово име от процесуалния му представител - адв. Г. С., и от приложеното към молбата от 13.12.2024 г. пълномощно е видно, че адв. С. е бил упълномощен от М. Т. повече от месец преди депозиране от ищцата на молбата й за отказ от иска, като дори е подал по делото отговор на исковата молба. От приложения към молбата по чл. 248 ГПК договор за правна услуга се установява, че уговореното между Т. и адв. С. адвокатско възнаграждение е и заплатено, т.е. налице са сторени от ответника разноски.

По отношение размера на разноските съдът е намерил, че те следва да бъдат определени по правилата на чл. 78 ГПК, а не по тези на чл. 355 ГПК, тъй като в случая делото е било прекратено по инициатива на ищцата преди в производството по допускане па съдебна делба да се определят квотите на страните, съотв. техните стойности. Предвид обстоятелството, че ищцата не е заявила възражение за прекомерност на претендираните от Т. съдебни разноски, съдът е счел, че правилпо първоинстанционният съд ги е присъдил в пълен размер.

Жалбоподателката счита определението на Окръжен съд - Бургас за незаконосъобразно и неправилно.

В изложението към касационната жалба се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира въпросите:

1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, изложени от страните по делото както във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба, и съставлява ли непроизнасянето на съда по всички доводи съществено процесуално нарушение.

По този въпрос визира противоречие на атакуваното от нея определение с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г., ІІ т. о. и визираните в него решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., ІІ т. о. и решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., ІІ т. о.

2. Разноските за адвокатски хонорар, направени от ответника за участие в прекратено дело за съдебна делба, следва ли да се възложат в тежест на ищеца по правилата на чл. 78, ал. 4 ГПК, когато причината за прекратяване на производството е свързана не само с поведението на ищеца, но и с допуснато от ответника процесуално бездействие и при условие, че същият не е оспорвал иска за делба (визирано противоречие с приетото от ВКС в о пределение № 103/06.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1464/2020 г., I г. о., определение № 55/20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г., ІІ г. о., определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., определение № 46/23.02.2017 г. по ч. гр. д. № 4824/2016 г., ІІ г. о.

3. Необходимо ли е съгласието на ответника за прекратяване на дело за делба, когато ищецът е оттеглил иска до приключване на първото по делото открито съдебно заседание (противоречие с приетото в определение № 298/22.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2291/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 173/05.12.2013 г. по гр. д. № 3403/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.).

За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:

Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане.

Постановеното от Окръжен съд – Бургас определение е валидно и допустимо.

Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Разноските за адвокатски хонорар, направени от ответника за участие в прекратено дело за съдебна делба, следва ли да се възложат в тежест на ищеца по правилата на чл. 78, ал. 4 ГПК, когато причината за прекратяване на производството е свързана не само с поведението на ищеца, но и с допуснато от ответника процесуално бездействие, и при условие че същият не е оспорвал иска за делба, предвид противоречие на въззивния акт с приетото от ВКС в о пределение № 103/06.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1464/2020 г., I г. о.

Съдът приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

В о пределение № 103/06.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1464/2020 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, по сходен с горния въпрос - следва ли да не се присъждат разноски на ответника при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството, когато се касае за делбено такова - е визирано, че в трайната и последователна практика на ВКС се приема, че производството по съдебна делба е особено исково производство, а регламентиращите го процесуални норми са специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес. При наличие на съсобственост върху вещи и вещни права съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, поради което предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Последните намират приложение и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения.

Настоящият съдебен състав споделя горното становище.

Отнасяйки цитираната съдебна практика към разглеждания случай, съдът намира, че не е налице основание разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, да се приложи по отношение на ищцата М. Х. П.. В тази връзка следва да се отбележи, че М. Т. Т. не е оспорил иска за делба, както и заявените от П. квоти, а е изразил съгласие с поделянето на имота; същият не е обжалвал и определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, въпреки че е имал основания за това, т.е. с поведението си е допринесъл за влизане в сила на определението от 27.01.2025 г. на Районен съд – Бургас. Ето защо не е налице основание ищцата М. П. да отговаря за разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение, направени от М. Т. в производството по делба. Те следва да се понесат от страната, която ги е направила. Определението на въззивния съд не е съобразено с изложената съдебна практика и е неправилно.

Съдът държи да отбележи, че е налице и друг, отделен аргумент за неприсъждане на разноски в тежест на М. П.. М. Т. е бил конституиран като ответник по делото в нарушение на нормите на ГПК и на т. 3 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК. Съгласно това тълкувателно решение, при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители. В случая М. Т. е бил конституиран на мястото на „Перчемлиев” ЕООД (в несъстоятелност) без съгласието на М. П. и Д. Х., както и без ясно заявено искане за конституиране от страна на самия М. Т..

Поради изложените съображения, ВКС, състав на ІІ г. о. следва да отмени въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно такова и да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,