Определение № 60579 от 02.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2431/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. от [населено място], обл.Бургас, срещу решение № 533/12.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 274/2020 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 47/20.02.2020 г. по т.д. № 426/2019 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен изцяло предявеният от касатора против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба му М. Ж. С., настъпила при ПТП на 12.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че смъртта на М. Ж. С. – баба на ищеца, е причинена виновно и противоправно от водач на МПС, срещу когото е постановена влязла в сила присъда от 20.03.2019 г. по нохд № 72/2019 г. на Бургаски окръжен съд, както и че към датата на ПТП водачът е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. При извършването на преценката за предпоставките за присъждане на обезщетение решаващият състав е изходил от разясненията на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като е изтъкнал, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. На база събраните по делото гласни доказателства апелативният съд е приел за недоказани от ищеца твърденията, че в детството му майчината грижа е осъществявана от починалата; че са налице влошени отношения между него и майка му; че баба му финансово изцяло е зависела от него, че той постоянно й е предоставял парични средства и че тя е била лишена от достъп до пенсията и парите си; че той е поел разходите за погребението на загиналата, а майка му се е дезинтересирала от това, както и че е налице продължаващо състояние на душевно разстройство, причинено от смъртта на баба му. Счел е за недоказано и обстоятелството, че ищецът е полагал лични грижи за починалата преди смъртта й, като е изтъкнал, че същите са били необходими предвид прекарания от М. С. инсулт. Въззивният съд е отчел, че към момента на смъртта на баба му П. Д. е бил на 32 години, клинично здрав и самостоятелен, завършена и зряла личност, в сериозна връзка с приятелка, независещ в житейски и битов план от своите роднини, включително от своята баба, както и че битът на М. С. също е бил обособен и независим от този на ищеца. С оглед на тези съображения решаващият състав е заключил, че между ищеца и починалата е съществувала трайно изградена емоционална връзка, съответстваща на обичайната такава между баба и внук, като същата не може да се определи като изключителна, както и че преживените от П. Д. болки и страдания вследствие настъпилата смърт са в рамките на обичайните и типични за случая. Предвид така направения извод Бургаски апелативен съд е потвърдил решението на Бургаски окръжен съд в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 45 000 лв. до претендираните 150 000 лв. и след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част е отхвърлил изцяло иска по чл.432, ал.1 КЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“; 2. „Спадат ли внуците към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца /внука/ и починалия?“; 3. „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?“; 4. „За установяването на изключителнa връзка между внук и баба следва ли същите да са живели в едно домакинство през цялото време?“; 5. Допустимо ли е съдът да отхвърля като неоснователен и недоказан иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баба в резултат на непозволено увреждане от престъпление, само въз основа на обстоятелството, че ищците и починалият са имали свои семейства? Следва ли да събира доказателства в тази връзка?“; 6. „Допустимо ли е съдът да отхвърля като неоснователен и недоказан иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баба в резултат на непозволено увреждане от престъпление, само въз основа на обстоятелството, че не е доказано, че отношенията между майката и ищеца са влошени?“. Твърди, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, II г.о., решение № 188/13.05.2014 г. по гр.д. № 5563/2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, V г.о. Счита, че останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос изпълнява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същата е в смисъл, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички допустими доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото, доводите и възраженията на страните, като изгради въз основа на тях свои собствени фактически и правни изводи. Противно на оплакванията на касатора, които по своето съдържание са такива по правилността на обжалваното решение, въззивният съд подробно е обсъдил показанията на изслушаните свидетели по отношение на релевантните за делото обстоятелства и ги е оценил в съвкупност с останалите доказателства. Последната част от въпроса, касаеща задължението на въззивния съд да мотивира извода си за недостоверност на някое от доказателствата, се явява хипотетична, тъй като не кореспондира с мотивите на атакувания акт. Останалите въпроси следва да бъдат разгледани общо, доколкото по своето смислово съдържание се свеждат до преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска, но по отношение на него не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение, всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. и решение № 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, II т.о., за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/ дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/ родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/ дядото от внука, вместо от неговите родители. В случая, въззивният съд не е отрекъл близостта в отношенията между П. Д. и М. С., както и проявлението на неимуществените вреди в правната сфера на ищеца вследствие смъртта на неговата баба, а въз основа на събраните по делото доказателства е формирал извод, че съществувалата житейска връзка и интензитета на вредите не покриват изискването за изключителност, с което е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че въпросите са предпоставени от погрешното интерпретиране от касатора на решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ. Така, противно на твърденията, съдържащи се във втори и четвърти въпроси, съдът е приел за недоказано полагането на изключителни грижи и особена близост между внука и бабата. Не е вярно и твърдението, изложено в трети въпрос, че въззивният съд е изходил изцяло от общите принципни положения в отношенията между внук и баба, без да отчете спецификата на процесния случай, доколкото при изясняване съдържанието на връзката между ищеца и починалата решаващият състав е основал изводите си на конкретните факти по делото, установени от показанията на свидетелите. Пети и шести въпроси също се основават на неверни твърдения, че искът е отхвърлен само въз основа на обстоятелството, че ищецът и починалата са имали свои семейства, респективно че не е доказано, че отношенията между ищеца и майка му са влошени. Тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, но същите нямат самостоятелно значение, доколкото решаващият извод за неоснователност на иска е обусловен от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства. В допълнение, проверката на извършената от въззивния съд преценка дали установените по делото факти обосновават извод за съществувала между ищеца и починалата особена близка емоционална връзка по своята същност представлява проверка на обосноваността на обжалваното решение, която не може да бъде извършена в производството по чл.288 ГПК /Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице и поддържаното в касационната жалба основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според разпоредбата въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. По разноските. На основание чл.81 ГПК и според представените договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/01.12.2020 г., фактура № [ЕГН]/01.12.2020 г. и преводен документ от 04.12.2020 г., касаторът следва да заплати на ответника разноски за касационното производство в размер на 4 077 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд