Определение № 50165 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 17.02.2022г. по гр.д.№890/2021г. на АС София, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл.240 ЗЗД. Жалбоподателят М. Ц. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта, с която е отхвърлен иска, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът- „Айсиен консулт“ ООД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от М. Ц. срещу „Айсен Консулт“ ООД иск за сумата 110 000 евро, невърната по договор за заем. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, е уважил предявения иск срещу В. К. за заплащанена сумата от 110000 евро/сто и десет хиляди евро/ главница по договор за заем, обективиран в разписка от 02.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019г. до окончателното й изплащане. Установено е, че е на 02.10.2017 г. е издадена разписка, в която е посочено, че В. К. лично и като в качеството на управител на дружеството, е получил в брой от М. И., сумата от 110 000 евро, представляваща паричен заем, който В. К. и представляваното от него дружество като заематели, се задължават да върнат солидарно на заемодателя М. И., в срок до 01.01.2019 г. Върху разписката е положен един подпис, след който ръкописно е изписано „В. С. К.“, но не е положен печат на дружеството. Прието е, че разписката от 02.10.2017г. е частен документ, чиято автентичност е оспорена по делото. С определение от 26.08.2019 г. на основание чл. 193 ГПК, е открито производство от първостепенния съд по оспорване автентичността на подписа, положен върху нея и по делото са приети заключенията по единична и тройна съдебно-графически експертизи (СГЕ), съгласно които категорично се установява, че процесната разписка е подписана от ответника В. К. следователно положения подпис е автентичен. Въззивният съд е приел, че по отношение на физическото лице -заемател е основателен и го е уважил. От приетото по назначената пред първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съдът е приел за установено, че счетоводството на втория ответник е редовно водено, редовно и в срок са подавани ГДД за 2017г. и 2018г., но при проверка от вещото лице по сметки група 50 не фигурират счетоводни записвания за постъпили суми с наредител/вносител М. И. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., както и че в търговския регистър за 2017г. не фигурират данни за получен заем респ. ищецът не фигурира като кредитор по счетоводни баланси за 2017г. и 2018г. В заключение вещото лице е посочило, че няма счетоводни записвания при ответното дружество за периода от 2017г. до 2019г. сочещи наличието на задължение към ищеца. При служебно извършена справка в търговския регистър по партидата на дружеството съдът е приел за установено, че на 12.03.2018г. В. К. е продал на В. В. 250 дружествени дяла от капитала на дружеството, като „Айсиен консулт" ЕООД е преобразувано в „Айсиен консулт" ООД и приет нов съдружник-В. В., който става съуправител заедно с досегашния едноличен собственик на капитала В. К.. Констатирано е, че двамата представляват дружеството само заеднои това съвместно представителство е вписано в търговския регистър на 16.03.2018г. От съдържанието на прието по делото пред първа инстанция протокол от проведено на 08.01.2020г. заседание на Общото събрание на съдружниците в „Айсиен консулт“ ООД /след депозиране на ИМ на 07.03.2019г. и първо о.с.з. на 18.11.2019г./, съдът е установил, че всеки от двамата съдружници- В. К. и В. В. притежава по 50% от дяловете на същото, че срещу дружеството има заведено дело за сумата 110 000евро, за която В. К. е подписал разписка на 02.10.2017г. за получена лично от него сума, която не е изразходвана за нужди на дружеството. При тези доказателства, за да постанови своето решение въззивният съд е приел, че сумата от 110 000 евро не е постъпила по сметка на дружеството, не е била декларирана от заемателя в подаваните от него годишни данъчни декларации и не е разходвана за осъществяваната търговска дейност. Прието е, че с оглед разпределението на доказателствената тежест и доколкото разписката няма достоверна дата по отношение на дружеството, представлявано съвместно от двамата съдружници, то по делото не е доказано, че разписката е издадена на посочената в нея дата през 2017г, а е издадена по-късно - през 2018г., когато вече е приет новия съдружник и представителството е съвместно, следователно тя не е породила желаните правни последици по отношение солидарната отговорност на дружеството, поради ненадлежно представителство, ограничено да бъде съвместно извършвано от двамата управители. Въззивният съд посочва, че е основателно възражението, че липсва пасивна материално правна легитимация, доколкото вторият ответник -дружеството не е бил надлежно представляван, а по смисъла на чл.301 ТЗ веднага след узнаване /което е случая е станало след връчване на препис от исковата молба/ дружеството се е противопоставило, като е възразило. По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявения иск за реално изпълнение на поетото договорно задължение за връщане на заетата сума е доказан и като такъв същият следва да бъде уважен по отношение на В. К., но по отношение на дружеството следва да бъде отхвърлен, като недоказан. В изложението по чл.284,ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е отхвърлен предявения иск, са разрешени правни въпроси от значение за спора: обвързан ли е въззивния съд от оплакванията във въззивната жалба и може ли той служебно да въведе нов предмет на доказване, който не може да се изведе от тнръденията на страните, нито от въззивната жалба, може ли въззивният съд, след като е установил, че определени доказателства са представени при преклудирала се възможността за това да цени същите в съвкупност с другите доказателства и въз основа на тях да прави правни изводи относно въведения от този съд нов предмет на доказване, може ли въззивния съд служебно да събира доказателства- копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение и длъжен ли е след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал, длъжен ли е въззивният съд при условие ,че пред него за първи път се поставя въпрос за достоверна дата на разписка да укаже изрично на кого е доказателствената тежест за доказване съставянето и подписването на документа и на кого е доказателствената тежест да докаже съдържащи се в разписка факти и обстоятелства, при безспорно установено авторство на документа от издателя му, действуващ лично като физическо лице и в качеството му на търговско дружество и които лица като автори на изявлението нямат качество на трето лице по смисъла на чл.193 ГПК. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Позовава се на практика на ВКС по приложението начл.181, чл.193 ,чл.266 и чл. 269 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: може ли въззивния съд служебно да събира доказателства- копия от документи по партида на дружество и въз основа на тях да въведе ново спорно обстоятелство по делото и да мотивира съдебното си решение и длъжен ли е след служебна справка да уведоми страните за фактическите обстоятелства, които е констатирал, както и длъжен ли е въззивният съд при условие, че пред него за първи път се поставя въпрос за достоверна дата на разписка да укаже изрично на кого е доказателствената тежест за доказване съставянето и подписването на документа, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите поставени въпроси касаят разглеждането на спора по същество и по тях съдът ще се произнесе след допуска на касационното обжалване. Не е налице и очевидна неправилност на решението. Предвид изложените съображения, съдът