Определение № 424 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2115/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 509 от 13.04.2020 г. по в. гр. д. № 70/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 5202 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 5600/2019 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. Н. Н. срещу община Варна отрицателен установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор .......... с площ от 732 кв. м. и ПИ с идентификатор ............ с площ от 346 кв. м., двата имота по КККР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск е допустим, тъй като е налице конкуренция на твърдени от двете страни права върху процесните имоти – ищцата се позовава на придобивна давност, започнала да тече от 2000 г., а ответната община – на основанието по § 42 ПЗР на ЗОС. По същество искът е неоснователен, т.е. община Варна е собственик на спорните имоти. От заключението на приетата по делото експертиза се установява, че процесните имоти попадат върху няколко стари имота по КП от 1956 г., по отношение на които са проведени отчуждителни процедури по ЗТСУ (отм.) и отчуждените имоти са актувани като държавна собственост. Налице е реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., но възстановените части по този закон не попадат в границите на процесните имоти, ето защо невъзстановените части са останали държавна собственост. Към датата на приемането на §42 ПЗР на ЗОС / ДВ бр. 96 от 5.11.1999 г./ процесните два имота са заварени като държавна собственост. По силата на действащия към този момент градоустройствен план - ЗРП от 1992 г., имотите са отредени за застрояване /без значение дали са или не са застроени/, а оттам и е налице трансформация на държавната собственост в общинска на посоченото придобивно основание. Затова не е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява собственически права върху процесните имоти, т. е. налице е отрицателната предпоставка, препятстваща придобиване на имотите по давност, въведена с мораториума по § 1 ЗИД ЗС, в сила от 01.06.2006 г., с който се въвежда забрана за придобиването им по давност до 31.12.2022 г. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. Н.. Жалбоподателката счита, че по делото липсват доказателства процесните имоти да са били държавна собственост към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР на ЗОС. В съставения акт за общинска собственост от 2018 г. общината не се е позовала на § 42 ПЗР на ЗОС, а на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС. Освен това при разглеждане на делото окръжният съд допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В изложението към жалбата се поставят следните два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК: 1. Преминават ли в собственост на общината на основание §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС незастроените парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити от държавата, ако не е бил съставен акт за държавна собственост; 2. За задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК, като инстанция по същество, да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По първия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по втория въпрос – основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Община Варна оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е поставен без връзка с данните по делото и затова не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В приетата експертиза вещото лице е проследило подробно всички данни за отчуждени по ЗТСУ имоти, които се застъпват с процесните поземлени имоти с идентификатори ........... и ............., като вещото лице е описало и актовете за държавна собственост, които са били съставени след отчуждаването. Но дори да нямаше съставени актове за държавна собственост, поставеният въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма колебание в съдебната практика, че основанието по § 42 ПЗР на ЗИД ЗОС за трансформиране на държавната собственост в общинска не съдържа изискване да е бил съставен акт за държавна собственост на трансформирания имот. Достатъчни са двете предвидени в закона изисквания – да са налице имоти, частна държавна собственост, и те да са отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на ЗОС подробни градоустройствени планове. Тези две условия в случая са били налице. Вторият въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК по същите съображения – не е свързан с данните по делото. Жалбоподателката обосновава този въпрос с виждането, че от доказателствата по делото не се налага извод, че процесните имоти са били държавна собственост към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР на ЗИД ЗОС. Това становище не може да бъде споделено. Данните за проведени отчуждителни мероприятия по ЗТСУ /отм./ и липсата на възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. сочат недвусмислено на извод, че невъзстановената част от отчуждените имоти, която е предмет на производството по настоящото дело, е останала държавна собственост и е трансформирана в общинска собственост по силата на § 42 ПЗР на ЗИД ЗОС. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по прилагане на чл.235, ал.2 ГПК, поради което не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,