Определение № 311 от 03.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2873/2014 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Ч. срещу решение № 983 от 26.05.2014г. по гр. дело № 107/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр. състав, с което след отмяна на решение № 4043 от 29.10.2013г. по гр. дело № 12850/2013г. на Пловдивски районен съд, 7 гр. състав е отхвърлен предявеният от [фирма] против Ю. М. Ш. и С. В. П., двамата от [населено място], иск за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 10 000 лв. по запис на заповед от 25.06.2008г., ведно със законната лихва от 29.09.2011г. до окончателното й плащане, сумата 2 943,09 лв. – лихва за периода 25.06.2008г. – 28.09.2011г., както и направените разноски в размер 258,86 лв. – държавна такса и 610,63 лв. – адвокатско възнаграждение, за които по ч. гр. дело № 1983/2011г. на Районен съд Видин са били издадени заповед № 1598 от 07.10.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, и ищецът е осъден да заплати на всеки от ответниците по 3 000 лв. – разноски за първоинстанционното и въззивното производства. Касаторът прави оплакване за недопустимост на решението и релевира евентуални доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответниците Ю. М. Ш. и С. В. П., двамата от [населено място], не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е отхвърлен иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма], [населено място] срещу Ю. М. Ш. и С. В. П. за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 10 000 лв. по запис на заповед от 25.06.2008г., ведно със законната лихва от 29.09.2011г. до окончателното й плащане, и сумата 2 943,09 лв. – лихва за периода 25.06.2008г. – 28.09.2011г., за които суми са издадени заповед № 1598/07.10.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1983/2011г. на Районен съд Видин. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане е въз основа на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, искът не е над определения минимален размер за касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 11.07.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение