Определение № 4887 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4248/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Т., чрез адвокат П. Б., против решение № 202/ 18.07.2025г. по възз. гр.д. № 240/2025г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 35/20.03.2025г. по гр. д. № 236/2023г. на Районен съд –Девин за отхвърляне на предявения иск по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността за осъждане на В. С. Т., действаща със съгласието на майка си П. Р. У., да му заплати сумата от общо 26 531 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване на съсобствени движими вещи при дялове по 1/2, както следва:

• за ремарке, багажно, за лек автомобил модел Thomas, с рег. [рег.номер на МПС], номер на СР[ЕИК], рама № ***, сумата от 10 426 лв. за периода 06.09.2019г. -24.03.2022г.;

• за ремарке за лек автомобил, марка Суфт Челинджър 520 СЕ, рег. [рег.номер на МПС], номер на СР -[ЕИК], рама № ***,сумата от 5566 лв. за периода 06.09.2019г. - 22.03.2022г.;

• за лек автомобил марка Фолксваген Голф, с рег. [рег.номер на МПС], с номер на СР -[ЕИК], рама № *., двигател № *, сумата от 5142 лв. за периода 06.09.2019г.-17.01.2022г.;

• за лек автомобил марка Фолксваген Голф, с рег. [рег.номер на МПС], с номер СР -[ЕИК], рама № *, двигател *, цвят - сив металик сумата 5397 лв. за периода 06.09.2019г. - 17.01.2022г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на завеждане на делото - 29.06.2023г. до окончателно изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Дали задържането на вещи без основание, което е довело до невъзможност за ползване на тези вещи, поражда отговорност за заплащане на обезщетение за вреди на страната, чиито интерес е бил увреден?

2. Дали съдът е длъжен да оцени доказателствата относно причинените вреди, когато те са налице и са подкрепени от съответни документи и свидетелски показания?

Поддържа се противоречие с решение на ВКС по гр. д. № 215/2016 г.; решение на Окръжен съд - София по гр. д. № 5410/2018 г.; решение на Апелативен съд - Пловдив по гр. д. № 1194/2019 г.и решение на Районен съд- Варна по гр. д. № 3895/2017 г.

В касационната жалба са формулирани въпросите:

1.Какви са изискванията за доказване на договорно основание за неустойка при задържане на вещ?

2.Допустимо ли е въззивният съд да поддържа извод за липса на неустойка, въпреки наличието на фактически основания за присъждането й?

3. Следва ли да се счита, че самото ползване/задържане на МПС и ремаркета, при наличие на твърдения и доказателства за неизпълнение, поражда право на обезщетение ?

С подадения отговор ответницата В. С. Т., действаща със съгласието на майка си П. Р. У. ,чрез адв. С. М. и адв. В. Р., оспорва касационната жалба. Изложени са твърдения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че И. Т. и В. Т. са син и дъщеря на С. Т., починал на 06.09.2019г. Майка на ищеца И. Т. е Р. С., а майка на ответницата е П. У..

След смъртта на С. Т. наследството е прието от децата му по опис, извършен през месец юни 2020г., като същите станали съсобственици /по 1/2 ид.ч./ на ремарке за лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС]; ремарке за лек автомобил „Суифт Челинджър 520 СЕ“ с рег. [рег.номер на МПС]; лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. [рег.номер на МПС].

По време на извършването на описа посочените превозни средства са установени на адрес в [населено място], [улица], № 1, като помещението /паркоместата/ било наети от „Вит Логистик“ ЕООД за периода от 2014г до 2022г.

На 20.11.2019г. Р. С. изпратила до П. У. покана и поискала обезщетение за двата автомобила в размер на 200 лева месечно, тъй като същите се ползвали от нея. На 23.12.2019г. С. изпратила покана до У. за заплащане на наем за процесните ремарке и каравана в общ размер от 500 лева месечно

По повод изпратените покани е депозиран отговор от С., в който посочила, че е удачно движимите вещи да бъдат продадени, като е отречено правото на У. да получи наем.

С решение от 05.01.2022г. по ч. гр. д. № 407/2021г. на Районен съд - Девин на основание чл.130, ал.3 СК е разрешено на родителите на двете деца да се разпоредят с процесните движими вещи. На 17.01.2022г. са продадени двата леки автомобила, а останалите вещи са продадени с договори от 22.03.2022г. и от 24.03.2022г.

При приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на иска. Изложени са мотиви, че за уважаване на иска по чл. 31 ал.2 от ЗС е необходимо наличието на следните предпоставки: съсобственост между страните; общата вещ да се ползва лично само от един от съсобствениците и лишеният от ползване съсобственик да е поканил писмено ползващия вещта съсобственик да му заплаща обезщетение за неговата идеална част. При определяне на съдържанието на понятието лично ползване на общата вещ следва да се установи осъществено от съсобственика поведение, с което той пречи на другия съсобственик да ползва вещта, като е без правно значение по какъв начин се осъществява това поведение.

Прието е, че в случая не е доказано поведение на ответната страна, което препятства правото на ползване на вещите от ищеца за процесния период. След смъртта на наследодателя движимите вещи са съхранявани в наети гаражни клетки от „ВИТ – ЛОГИСТИК“ ЕООД, представлявано от П. У., като съхранението им не може да се приравни на лично ползване. Ответницата е положила грижи за опазването на вещите и това поведение не може да се третира като лично ползване, което я облагодетелства. Няма поведение на ответната страна, което да възпрепятства ищеца да си служи с процесните вещи. Ищецът не е демонстрирал и обективирал воля да си служи с вещите, като законният му представител единствено е претендирал заплащане на наем.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

По първия поставен въпрос не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е приел, че вещите са били задържани от ответната страна без основание, което е довело до невъзможност за ползването им от ищеца, а мотивите му са, че не е доказано поведение на ответницата, което да възпрепятства ищеца да си служи с процесните вещи. Освен това въпросът така, като е поставен, включва условието съдът да се е произнесъл по иск за присъждане на обезщетение за вреди. В случая предявеният иск е с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, а трайно е разбирането в практиката на ВКС, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване.

Вторият въпрос по съществото си е за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства. Същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, както и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.Видно от обжалваното решение, съдът е обсъдил относимите към спора доказателства и въз основа на тях е счел иска за неоснователен. Несъгласието на касатора с направената от въззивния съд преценка на доказателства и формираните въз основа на нея правни изводи, касае правилността на обжалваното решение, която не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК.

По първите два въпроса, поставени в касационната жалба, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, защото не са във връзка с правния спор, по който въззивният съд е дължал произнасяне. Иск за присъждане на неустойка не е бил предявен и съответно не е разглеждан от въззивния съд.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос, поставен в касационната жалба, тъй като и по него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК. Мотивите на въззивния съд са, че ответницата е положила грижи за опазването на процесните вещи, което поведение не може да се приравни на лично ползване. Извод, че вещите са ползвани и/или задържани от ответницата, не е правен.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода от спора в полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 1380,49 евро.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение