Определение № 467 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2013 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Д. К. Д. и В. Д. Д. чрез адв. В. М. К. от АК София против разпореждане № 2019/20.02.2013 г., постановено от съдията-докладчик по въззивно гр.д. № 1919/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд. С разпореждането е върната допълнителна касационна жалба вх. № 5756/20.02.2013 г. на Д. Д. и В. Д.. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Според жалбоподателите съдебният акт е недопустим, защото допълнителната жалба развива подробно бланкетно изложените в първоначалната касационна жалба и изложение към нея основания за обжалване и основания за допускане на касационно обжалване. Н. Б. Ц., Е. А. И., С. Б. Цонев и [фирма], Варна, всички чрез адв. П. С. са отговорили в срок, че частната жалба е недопустима. Допълнителната касационна жалба е с различно съдържание от първоначалната и е подадена след срока за касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че производството по частната жалба е допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение от 19.12.2012 г. по гр.д. № 1919/2012 г. състав на Варненския окръжен съд е отхвърлил иска за делба на Д. Д. и В.Д. за част от имотите, подробно описани в диспозитива на съдебния акт. Д. Д. и Василка Д. са получили на 07.02.013 г. чрез процесуалния си представител адв. В. препис от въззивното решение с указание, че могат да го обжалват в едномесечен срок, считано от съобщението. Подали са касационна жалба на 28.01.2013 г. чрез адв. В.. Администриращият съд е оставил същата без движение на 29.01.2013 г. с указания да се изложат и мотивират касационните оплаквания, както и да се изложат основания за допускане на касационно обжалване с обосновка, за чието съдържание съдът е дал подробни указания, Разпореждането с указанията е връчено редовно на 08.02.2013 г. на процесуалния представител на касаторите. Последвало е изпълнение – в последния ден на срока – на 15.02.2013 г. чрез куриер по пощата задължените лица са депозирали уточнения. В самата жалба, както и в представеното по-късно изложение се съдържат съображения за допускане на касационно обжалване. Дали обосновката сочи на някоя от поддържаните хипотези по чл. 280, ал. 1 ГПК, е от компетентността на касационната инстанция. След сроковете по чл. 283 и чл. 285, ал. 1 ГПК Д. К. Д. и В. Д.Д. са подали чрез друг процесуален представител – адв. В. К. допълнителна касационна жалба, която е върната от въззивната инстанция, на осн. чл. 286, ал.1, т. 1 ГПК. Определението е правилно. Оплакването в частната жалба се основава на твърдения, които по своя характер са за нередовност на първоначалната касационна жалба и за неизпълнение в срок на дадените от съда указания за мотивиране на жалбата и представяне на изложение за допускане на касационно обжалване. От това би следвало, че не само допълнителната касационна жалба трябва да се върне, но това се отнася и до първата касационна жалба, щом не са отстранени в срок недостатъците й – арг. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Не се сочат обстоятелства, които биха навели на поддържаната в частната жалба квалификация за недопустимост на обжалваното разпореждане. При служебно извършената от касационната инстанция проверка не се установяват пороци, водещи до невалидност или недоупстимост на съдебния акт, предмет на частната жалба. Разпореждането, също така е и правилно. Допълнителната жалба не е уточнение на първоначалната, а и дори да беше, е подадена след сроковете по чл. 285, ал. 1 ГПК, По своето съдържание е нова, различна жалба с ново изложение към нея. Срокът по чл. 283 ГПК е преклузивен и след изтичането му страната не може да обжалва въззивното решение, включително да променя предмета на касационното обжалване, очертан вече с предходна касационна жалба. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът