Определение № 2313 от 17.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 670/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД чрез адв. Т., срещу въззивното решение №2/02.01.2025г. по в.т.д. № 488/2024г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 315/12.07.2024 г. по т.д. № 568/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което по предявения от Ф. К. Ч. иск по чл. 74 ТЗ са отменени всички решения на Общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 28.09.2023г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл по въведения в жалбата му довод, че свикването на ОС е редовно, тъй като е извършено от стария състав на Съвета на директорите, избран през 2015г., защото поради спиране на вписването в Търговския регистър, новоизбраният не е бил вписан. Сочи, че съдът бил цитирал неотносима практика относно решения, взети от СД, който е под законоустановения минимум членове. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че решението за свикване на Общото събрание е взето от Съвет на директорите в състав от двама души, тъй като то било взето от три лица, които са именно вписания в ТР състав на СД. Твърди, че органното представителство не се погасява автоматично с изтичане на срока по чл. 233, ал. 1 ТЗ, а продължава до момента, в който бъдат избрани нови членове на СД. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на исковете. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество на спора, да обсъди всички относими възражения и доводи на страните?“, за който въпрос поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, 2 т.о., решение №10/01.02.2012г. по гр.д. №130/2011г. на ВКС, 1 г.о., решение №14/03.08.2012г. по гр.д. №217/2010г. на ВКС, 1 г.о., решение № 134/30.12.2013г. по т.д. №34/2013г. на ВКС, 2 т.о., решение № 815/15.02.2011г. по гр.д. №1713/2009г. на ВКС, 4 г.о.; 2. „Поражда ли правно действие във вътрешните отношения в дружеството и между акционерите, решението на Общото събрание на акционерите за избор на управителни органи, ако това обстоятелство не е вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ?“, по който се поддържа произнасяне от въззивния съд в противоречие с решение №81/28.11.2011г. по т.д.№ 674/2009г. на ВКС, 2 т.о., решение № 72/16.09.2013г. по т.д. №925/2011г. на ВКС, 2 т.о., решение № 149/04.10.2013г. по т.д. № 1181/2011г., решение №208/18.04.2012г. по т.д. №1159/2010г. на ВКС 2 т.о., опр. № 865/05.12.2013г. по ч.т.д. №4308/2018г. на ВКС, 1 т.о.; 3. „Ако уставът на акционерно дружество предвижда, че решението на Общото събрание на акционерите за избор на управителни органи произвежда действие от момента на вписването му в ТРРЮЛНЦ, то приложимо ли е в този случай тълкуването на задължителната съдебна практика, която приема принципно, че решенията на ОСА произвеждат действие във вътрешните отношения в дружеството и между акционерите веднага, а спрямо трети добросъвестни лица – от момента на вписването им в ТРРЮЛНЦ?, по който въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Ф. К. Ч. оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Г. А., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 25.03.2025г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и при условията на евентуалност, оставянето му в сила. Претендира и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът има интерес от иска, като акционер в ответното дружество, притежаващ 22 621 бр. поименни акции с право на глас, представляващи 34.29 % от капитала. Приел е, че процесното ОС е свикано с покана, обявена в ТР на 23.08.2023 г. по заявление Г1 20230817123107, съдържаща дневния ред на събранието и предварително оповестени проекти за решения, а по реда на чл. 223а ТЗ, по искане на С. С., са включени и допълнителни точки. АС е счел, че съгласно представения протокол, на 28.09.2023 г. е проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на „СТФ“ АД, на което са взети решения по предварително обявения дневен ред и е отклонено предложението по допълнително включените точки. Съгласно отразеното в протокола на ОС са присъствали и са представлявани 22-ма акционери, притежаващи 62 738 бр. поименни акции, които представляват 95,49% от капитала на дружеството. Въззивният съд е счел, че към момента на вземане на решението от СД за свикване на ОС /съгласно протокол от заседание на СД от 17.07.2023г./, СД е бил в състав, който не е покривал императивно изискуемия такъв съгласно нормата на чл. 244, ал.1 ТЗ за минимален брой членове, тъй като мандатът на вписания в ТР състав на СД е изтекъл, а конститутивното решение №65/07.07.2021 г. по в.т.д. №195/2021 г. на ВАпС, с което е отменено решението от проведеното ОС на 26.06.2020г. за избор на В. М. за член на СД, е влязло в сила на 17.11.2022г. Апелативният съд е приел, че при ответното търговско дружество, Съветът на директорите е компетентният орган на управление, който е овластен от закона да свика общото събрание на акционерите – чл. 223, ал. 1, предл. 1 ТЗ. Счел е, че когато заседанието на Съвета на директорите не е редовно, взетото решение за свикване на общо събрание на акционерите е материално незаконосъобразно, и този факт обуславя и нередовността при свикването на висшия орган на акционерното дружество. Съдът е счел, че решението за избор на членове на СД от 20.06.2020г. е породило действие във вътрешните отношения в дружеството още от момента на вземането му, а предвиденият конститутивен ефект на вписването се проявява само по отношение на третите лица. АС е приел, че предвид нелегитимността на състава на СД от 17.07.2023 г., свикал ОС на 28.09.2023г., последното следва да се приеме за незаконосъобразно свикано, и това нарушение е основание за отмяна на взетите от незаконосъобразно свиканото ОСА решения като противоречащи на повелителните разпоредби на закона. С оглед горното е потвърдил решението на ОС – Варна. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в посоченото Тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Първият поставен процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, е обуславящ за производството и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, включително посочени от касатора, а и служебно известни на състава – решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и мн. др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е процедирал противно, а съответно на горепосочената практика. Той е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните по жалбата и отговора, като е изложил собствени мотиви по спора. Въззивният съд е приел, че решението за избор на нов СД действа във вътрешните отношения и спрямо дружеството веднага и независимо от липсата на вписване в ТР, като от момента на вземането му, се прекратява и действието на овластяването на стария състав на СД, поради което той няма правомощие да свика ОСА. Дори и да бе обсъдил довода, че СД е действал в състава си от 2015г., поради липсата на данни за свикването му по утвърдения ред, тъй като няма доказателства стария му член – П., да е била поканена на заседанието на СД, и фактът, че решението е взето само от двама члена, това не обусловило различен изход на спора. В тази връзка има и практика на ВКС, обективирана в решение №74/17.06.2024г. по т.д. № 1497/2023г. на ВКС, 2 т.о. и др., че в случай че в заседанието на СД на акционерно дружество, на което е взето решение за свикване на общото събрание на акционерите, не е участвал - поради нередовното му уведомяване, член на управителния орган, макар и решението на съвета на директорите за свикване на общото събрание на акционерите да е взето при спазване на законовите или уговорените в Устава изисквания за кворум и мнозинство, също не е редовно, взетото решение за свикване на общо събрание на акционерите е материално незаконосъобразно, като този факт обуславя и нередовността при свикването на висшия орган на акционерното дружество. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал и доводите на страните, а волята му за уважаване на исковите претенции е изложена разбираемо и ясно, поради което не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият поставен от касатора въпрос дали решението за избор на управителни органи поражда действие във вътрешните отношения на дружеството, ако това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ, отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не и на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 690/03.12.2008г. по т.д.№349/2008г. на ВКС, 2 т.о., решение № 135/09.11.2009г. по т.д.№ 184/2009г. на ВКС, 1 т.о. и мн.др./, решенията на ОС, касаещи персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвиденият в Търговския закон конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Въззивният съд е постановил акта си при съобразяване на горепосочената практика, а не в противоречие със същата. Налице е и непротиворечива съдебна практика на ВКС / решение № 282/18.12.2018г. по к.т.д.№2537/2017г., 2 т.о. и др./, съобразена от въззивния съд, че съгласно императивната разпоредба на чл. 244, ал. 1 ТЗ, създадена в обществен интерес и в интерес на акционерите, Съветът на директорите на акционерно дружество с едностепенна система на управление се състои от три, но не повече от девет лица, т.е. този колективен орган може да формира валидно волята на юридическото лице само когато се състои от минимум три лица. При спадане на броя на членовете под законовия минимум, без значение дали оставащите членове са двама или един, СД остава без членове, и този орган не разполага със способност да взема решения съгласно предоставената му компетентност, включително в 6-месечния срок по чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ. Въззивният съд не е процедирал противно, а съответно на горепосочената практика. Посочените от касатора решения на ВКС като практика в противоречие на възприетото от въззивния съд, са постановени по искове по чл. 108 ЗС и касаят зачитане на настъпилите правни последици от решение за намаляване на капитала на търговско дружество, което е различна хипотеза, и са ирелевантни към настоящия казус. Предвид горното този въпрос не може да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Третият поставен от касатора въпрос е свързан с предходния и несподелената от въззивния съд теза на жалбоподателя, че с оглед т. 44 от Устава, не следва да се приеме, че решението на Общото събрание на акционерите по отношение на управителните органи има действие във вътрешните отношения и спрямо дружеството, поради което удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което бланкетно се позовава касаторът. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК няма конкретни твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Наличието на практика на ВКС, описана при обсъждането на втория въпрос, относно действието на решението на ОС във вътрешните отношения и спрямо дружеството, независимо от вписването му в ТР, която е последователна, трайно непротиворечива и създадена при непроменени и към настоящия момент обществени отношения и основни принципи на изградената правна система, само по себе си, изключва приложението на сочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и обуславя липсата на тази допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само при допуснато касационно обжалване. Изложените от касатора доводи и твърдения за неправилно приложение от въззивния съд на правната норма на чл. 231, ал.4 ТЗ представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и изискват обсъждане на доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора, разноски не се следват на касатора. Ответникът е заявил искане за разноски, представил е фактура № 899/25.03.2025г., с фискален бон към нея за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., с включен ДДС, поради което следва да му се присъди тази сума като съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение