Определение № 84 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 268549/13.05.2021 г. по ч.гр.д. № 5071/2021 г., с което Софийски градски съд е потвърдил разпореждане № 20278396/16.12.2020 г. по гр.д. № 48430/2020 г. на Софийски районен съд (неточно именувано „определение“) за връщане на исковата молба на П. Д. Д. срещу „Прокредит Банк (България)“ ЕАД на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Определението се обжалва от П. Д. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси: 1. Установителен или конститутивен по своята правна природа е искът по чл. 270, ал. 2 ГПК? 2. Кои са предвидените в закона юридически факти, обуславящи нищожност на решението? и 3. Как следва да се попълни съдържанието на чл. 270, ал. 2 ГПК и може ли да се приеме, че между основанията за нищожност, за които по силата на чл. 270, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да следи служебно, и основанията по чл. 270, ал. 2 ГПК има знак за равенство? Касаторът счита, че въпросите обуславят определението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и обосновава допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че е нарушен съществено чл. 129, ал. 3 ГПК. Ответникът „Прокредит Банк (България)“ АД, ответник и по частната касационна жалба, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно. Частната жалба е с допустим предмет (определението е на въззивен съд, прегражда развитието на делото и по неоценяем иск); подадена е от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът); при спазен срок по чл. 275 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е неоснователна. Съображения: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че: 1) е нередовна исковата молба, на която обстоятелствената част е с оплаквания за неправилност на влязло в сила решение, а искането за защита - за прогласяване на нищожност; 2) сезираният съд има задължението по чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК и 3) прилага правилно чл. 129, ал. 3 ГПК, когато въпреки дадените указания и срок ищецът да посочи основания, които са обективно годни да покрият някое от законовите изисквания за нищожност, ищецът продължава да поддържа, че неправилното влязло в сила решение е нищожно. При тези мотиви на въззивния съд първият и третият (във втората негова част) повдигнати въпроси не обуславят определението. Не е изяснявано дали е конститутивен или установителен искът по чл. 270, ал. 2 ГПК. Не са съпоставяни основанията за нищожност на невлязлото в сила съдебно решение, за които по-горната инстанция е длъжна да следи и служебно (чл. 270, ал. 1 ГПК), с основанията за нищожност на влязлото в сила решение по иска по чл. 270, ал. 2 ГПК. Следователно по тези въпроси не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя липсва по втория и по третия (в първата негова част) въпроси. Въззивният съд е приел, че основанията за неправилност на влязлото в сила решение са различни от основанията за прогласяване на решението за нищожно, а втората група от тях визира искът по чл. 270, ал. 2 ГПК. За да са включени повдигнатите въпроси в предмета на обжалване (да обуславят определението), е необходимо касаторът да ги е обвързал с обуславящите, а именно: редовна ли е исковата молба, която съдържа оплаквания за неправилност на влязло в сила решение, но искането за защита (петитумът) е съдът да прогласи решението за нищожно; как се съотнасят основанията за неправилност и за нищожност на влязлото в сила съдебно решение сред изискванията за допустимост на предявения иск по чл. 270, ал. 2 ГПК. Такива въпроси обаче касаторът не повдига. Не е допустимо повдигнатите да бъдат конкретизирани и уточнени в смисъла по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Та са несъвместими със същинските. При тези мотиви, съдът