Определение № 1083 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 491/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 14491/30.11.2023 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 12424/2023 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 35038/04.10.2023 г. по гр.д. № 50527/2023 г. на Софийския районен съд, с което исковата молба на жалбоподателя е върната и производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса - за да е налице основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК, необходимо ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В случая, касаторът обжалва определение, съобщението за което е получил лично на 13.12.2023 г. (л. 11 от възз.ч.гр.д. № 12424/2023 г. на СГС) и едноседмичният срок за неговото обжалване е изтекъл на 20.12.2023 г. (присъствен ден). Частната касационна жалба е подадена на 21.12.2023 г., видно от вх.рег. № 12166/ 21.12.2023 г. на Затвора София и е изпратена по пощата на 22.12.2023 г. При тези данни, жалбата е просрочена и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение