Определение № 1312 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 19 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 432/2023 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 126 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 173/2022 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [община] срещу „Новотехпром“ ООД евентуално обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС - за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на закона на следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда – РУМ „Сазлийка“, със застроена площ от 1372 кв. м., въведена в експлоатация през 1988 г., а съгласно документ за собственост със застроена площ от 1550 кв. м., заедно с прилежащия й терен: дворно място с площ от 1570 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо ПИ [№] в кв. 155 по ПУП на [населено място] от 1985 г., и осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху имота, евентуално осъждането на ответника да премахне на основание чл.109 ЗС построената в поземления имот сграда.

Въззивният съд е приел, че по регулационния план на [населено място] от 1970 г. е предвиден парцел с отреждане за „Универсален магазин“ върху терен, включващ частни имоти, които са отчуждени. При действието на този план е започнало строителството на процесната сграда на РУМ „Сазлийка“, което кореспондира на представените проекти по всички части от 1984 г., одобрени с протокол № 19 от 20.12.1984 г. на Е. при ОНС-Стара Загора, сключен договор за строителство от 24.12.1984 г. с главния изпълнител СП „Б.“ [населено място], протокол № 1 от 18.01.1985 г. между инвеститора и изпълнителите във връзка с изграждането на обекта с определен в него срок до 30.03.1985 г. за завършване на нулевия цикъл, писмо № 87 от 18.01.1985 г. на БНБ за откриване на финансирането с времетраене на строителството от 18 месеца, считано от 18.01.1985 г., комплексна пускова програма с посочена дата на започване на обекта 25.01.1985 г., писмо изх. № 204/15.04.1985 г. във връзка със завършването на изкопните работи. Следващият КРП на [населено място] е одобрен със заповед № 2101/01.11.1985 г. и по него е нанесено отреждането по предходния за УПИ IV - за универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост, като предвид незавършеното към този момент изграждане на сградата на РУМ „Сазлийка“ същата не е нанесена в кадастралния план, а в него са нанесени имотите и сградите на собствениците преди отчуждаването. С регулационния план част с площ от 211 кв. м. от имота, за който е отреден парцелът за универсален магазин, е с преотреждане за улица-тупик с о. т. 147 и о. т. 150, засягаща частично строящата се сграда, която улица не е реализирана и до настоящия момент. Сградата е приета и въведена в експлоатация с приложения протокол обр. 16 от м. 09.1988 г. След окончателното й изграждане през 1988 г. в съответствие с отреждането по плана от 1970 г. е утвърден със заповед № 283 от 15.08.2001 г. действащият към момента кадастрален план на [населено място], по който е заснет процесният ПИ [№], идентичен на отчуждените за универсален магазин по плана от 1970 г. имоти. Същият е с площ от 1571 кв. м. и в него изцяло на площ от 1372 кв. м. е разположена процесната сграда, като част с площ от 211 кв. м. от имота, включваща и застроена такава, попада в улица, а останалата част с площ от 1360 кв. м. попада в УПИ [№] - за универсален магазин, сладкарница, РЕП и трафопост, целият с площ от 3452 кв. м.

Според първоначалното заключение на СТЕ и изготвената комбинирана скица прилежащата към процесната сграда площ е 479, 70 кв. м. или общо със застроената 1851, 70 лв., а според допълнителното заключение прилежащата площ е 517 кв. м., или общо със застроената 1889 кв. м., което обстоятелство е неотносимо към спора, касаещ поземлен имот № 1964 с площта му от 1571 кв. м.

По отношение изграждането на процесната сграда и финансирането на строителството й съдът е приел за установено следното:

Според писмо от 01.07.1980 г. на ОНС Стара Загора в плана за строителство на ОНС за 1980 г. е включен обект „Супермаркет“, [населено място], с генерална сметка 165000 лв. и годишна задача 65000 лв. за 1982 г., с главен изпълнител Д. „Търговско обзавеждане“, като съставените ПСД за този обект не отговарят на ПКС за обект чрез възлагане по държавен лимитен план и обектът се е провалил като лимитен, поради което се възлага преработката на ПСД изцяло по стопански начин и ОНС следва да запише обекта за 1980-1981 г. като обект, изпълняван по стопански начин, вместо чрез възлагане на предстоящите промени на лимитния план и средствата, необходими за обекта, да се преведат на ОбНС – Гълъбово. Според писмо от 10.03.1983 г. от Министерство на строителството и архитектурата до ОНС- [населено място] с решение № П-1 от 21.12.1982 г. на Националната планова комисия е приета Комплексната програма за социално-икономическо развитие на комплекс „Марица-изток“, включваща изграждането на супермаркет в [населено място], чието проектиране е възложено на КНИПИ „Металпроект“. Според писмо от 18.10.1983 г. до ЦКС-София ОбНС-Гълъбово осигурява лимит от 80000 лв. през 1984 г. за започване строителството на обект „Универсален магазин“ -гр. Гълъбово. С писмо от 16.01.1985 г. на РПК „Наркооп“, [населено място] се иска от Държавния комитет за планиране разрешение за откриване финансирането на обект „Универсален магазин“, чието строителство, съгласно договора с главния изпълнител, ще започне от 01.03.1985 г. Според писмо № 87 от 18.01.1985 г. на БНБ финансирането на обекта е открито. Приложен е протокол № 1 от 18.01.1985 г. между инвеститора и изпълнителите във връзка с изграждането на обекта с определен в него срок до 30.03.1985 г. за завършване на нулевия цикъл. С писмо 138 от 11.03.1985 г. РПК „Наркооп“-Гълъбово отправя искане до Председателя на ИК на ОКС-гр. Стара Загора да й бъдат осигурени чрез ЦКС средства за осигуряване на производствената програма на обекта за 1985 г., тъй като по плана за финансиране за 1985 г. кооперацията следва да усвои 329 хил. лв. на тримесечия, от които 55000 лв. за нулевия цикъл през първото тримесечие, като не разполага със собствени средства за осъществяване на строителството. Според писмо № 47-М-26/01.03.1985 г. и писмо № 140/11.03.1985 г. ЦКС увеличава плана по материално-техническото снабдяване за 1985 г. на ОКС-Стара Загора с 15 тона стомана и разпределя от резерва си РПК „Наркооп“-Гълъбово да получи 15 тона бетонно желязо от Д. „Металснаб“ за строителството на универсалния магазин. Според писмо № 48-01-26/06.03.1985 г. и писмо № 148/14.03.1985 г. ОКС отпуска на РПК „Наркооп“ бетонно желязо от ОПСО. С писмо № 267/09.05.1985 г. РПК „Наркооп“-Гълъбово е поискала от Министерство на строителството и селищното устройство плановото изграждане на обекта „Супермаркет“ да бъде включено през 1986 г. На 14.02.1986 г. е сключен договор за строителство със СП „Б. К. С.“ като главен изпълнител, а на 20.02.1986 г. е сключен договор за строителство на сградата между СКМС „Р. К.“-П. като главен изпълнител и РПК „Наркооп“-Гълъбово като инвеститор. С писмо № 181/31.03.1986 г. РПК известява СП „Б. К. С.“ като главен изпълнител, че причините за консервиране на обект „Универсален магазин“ са отстранени с приложения в местния клон на БНБ одобрен план за финансиране на обекта, поради което следва да бъде предложен протокол за разконсервиране на обекта. Според писмо от 28.06.1986 г. на ЦКС се увеличава лимитът по материално-техническото снабдяване за 1986 г. на ОКС-Стара Загора със 175 тона цимент – целево за РПК „Наркооп“-Гълъбово за строителството на обект „Универсален магазин“, като количеството се отпуска от резерва на ЦКС. Съгласно писмо № 91-00-45/24.06.1986 г. на Комитета по териториално и селищно устройство е съгласувано преразпределение на лимита за ЦКС за 1986 г. за алуминиева дограма – 200 кв. м. за Универмаг-гр. Гълъбово. Приложени са писма от 1986 г. на РПК „Наркооп“-Гълъбово за възлагане на различни предприятия изработването на ел. табла, алуминиева дограма, метална дограма, дървена дограма, метални решетки и оборудване за обекта „Универсален магазин“. Сградата е въведена в експлоатация с Протокол обр. 16 през 1988 г. В първоинстанционното производство по искане на ответника и с изричното съгласие на ищеца са разпитани свидетелите Т. Т. – председател на кооперацията от 1985 г., а преди това работил в БНБ, и Д. К. – счетоводител в кооперацията от м. 04. 1986 г., за обстоятелствата във връзка с финансирането, строителството и владението на имота. Според показанията им финансирането на РУМ „Сазлийка“ е открито през м. януари 1984 г. със собствени средства на кооперацията и заем от ЦКС, отпускал и материали за построяването на сградата, изплатен за 10-годишен период със средства на кооперацията от печалби и наеми, без да са постъпвали парични преводи от Окръжен народен съвет-Стара Загора или Общински народен съвет-Гълъбово. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите като изхождащи от лица с непосредствени възприятия за посочените обстоятелства, ангажирани пряко с ръководната и счетоводната дейност на кооперацията в релевантния период и кореспондиращи на събраните писмени доказателства. Направен е извод, че инвеститор на обекта „Универсален магазин“ е РПК „Наркооп“ - Гълъбово, по чиято инициатива е проектирано, финансирано и изпълнено строителството на процесната сграда. През 1980 г. първоначално обектът е предвиден за построяване чрез възлагане по държавен лимитен план, а впоследствие по стопански начин със средства на ОбНС Гълъбово, но през 1985 г., когато е открито финансирането, средства не са били осигурени, а кооперацията не е разполагала със собствени, което е наложило тя да поиска от ЦКС осигуряването на такива и това очевидно е сторено, след като строителството е започнало през същата тази година, под формата на заем, според свидетелите, който твърдят да е издължен за срок от 10 години. През 1986 г. строителството е възстановено и е продължено след уреждане на въпроса за финансирането, в което според свидетелите, чиито показания не се опровергават от други доказателства, са вложени собствени средства на кооперацията.

Прието е, че РПК „Наркооп“ Гълъбово е регистрирана в съда под № 4 от 08.10.1971 г., като с решение № 3160 от 02.12.1994 г. по ф. дело № 4/1971 г. на ОС-Стара Загора е вписана промяна в наименованието - ПК „Изгрев“, [населено място]. На 24.07.1997 г. ПК „Изгрев“-Гълъбово се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност върху процесната сграда – универсален магазин. С нот. акт № 11/21.01.2021 г. кооперацията е продала на ответното дружество „Новотехпром“ ООД двуетажната масивна сграда РУМ „Сазлийка“, заедно с прилежащия й терен – дворно място с площ от 1570 кв. м., съставляващо ПИ 1964 в кв. 155 по ПУП на [населено място].

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от З. (отм.) в действалата към релевантния момент първоначална редакция /Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г. / е предвиждала възможност за отчуждаване на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, предвидени по ЗРП, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от З. (отм.), като, според чл. 64, ал. 1 и ал. 2 /в първоначалната редакция/ от З. (отм.), отчуждаването е в полза на държавата, която придобива отчуждените имоти, а на кооперациите се отстъпва право на строеж, съгласно чл. 15 (отм.) във връзка с чл. 13 (отм.) от ЗС.

Прието е, че в случая на РПК „Наркооп“ не е било учредено право на строеж върху отчуждения по ЗРП от 1970 г. недвижим имот.

След отделянето на държавната и общинската собственост, настъпило с измененията в чл.14 от Конституцията от 1971 г. /ДВ, бр. 29 от10.04.1990 г.; чл.140 от Конституцията от 1991 г., § 6 и § 7 ПЗР на ЗМСМА /ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. /, не преминава в собственост на общините имущество по чл.7 ал.1 ЗМСМА, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. С приетия по-късно Закон за общинската собственост /Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г. / изрично в чл. 2, ал. 3 /в първоначалната редакция/ е било предвидено, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. /от когато е в сила действащата Конституция/, включително и прилежащият терен, с което целта на законодателя е била тези сгради да останат в собственост на посочените юридически лица, вложили средства и труд за тяхното изграждане, независимо дали им е било отстъпено по надлежния ред право на строеж. Видно е при тази нормативна уредба, че при раздържавяването на имуществото и разделянето на бившата държавна собственост между държавата, общините, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и другите юридически лица, последователно законодателството е целяло уреждане на статута на имотите при съобразяване с установеното до тогава положение, по който начин да осигури стопанисването им от тези, които са ги изградили, на които са били предоставени за ползване във връзка с осъществяване на тяхната дейност и цели, свързани с провеждане на държавната политика в отделните сектори на обществено-икономическия живот, и които фактически ги използват.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 3 /Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., отм., ДВ, бр. 101/2004 г. / от ЗОбС от обхвата на общинската собственост се изключват сградите и постройките на кооперативните организации, изградени от тях до 13.07.1991 г. Процесната сграда е изградена към 1988 г. от РПК „Наркооп“-Гълъбово, а процесният ПИ № 1694 е неин прилежащ терен, който няма самостоятелно, а обслужващо предназначение и следва собствеността на построената върху него сграда. От момента на влизане в сила на посочената разпоредба е изключена правната възможност тази сграда с прилежащия й терен да запази статута си на държавна или общинска собственост по разграничителните критерии на § 7 ПЗР на ЗМСМА. По силата на извършеното правоприемство собствеността е преминала към ПК „Изгрев“.

Прието е за неоснователно виждането на [община], че разпоредбата касае само обекти, които не са придобити от общината по силата на изброяването по § 7 ПЗР на ЗМСМА. Нормата се отнася до сгради, изградени до 1991 г., до когато собствеността все още е била само държавна и от когато се обособява общинската собственост. Имотите по чл.2, ал.3 ЗОбС са изключени от обхвата на общинската собственост. С действащата занапред отмяна на цитираната норма, която е с материалноправен характер, придобитото вече по силата на нея право на собственост не се прекратява или отнема, в потвърждение на което е и приетата след отмяната й разпоредба на пар. 26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите /ДВ, бр. 41 от 2007 г. /, според която кооперациите, изградили сгради и постройки до 13.07.1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината.

Прието е, че макар кооперацията-праводател на ответника да не е могла да придобие процесния имот по давност, за което се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с оглед забраната на чл. 86 /редакция, ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г. / от ЗС за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, отпаднала по отношение на частната такава с изменението на нормата със ЗИДЗС /ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г. /, която давност по силата на § 1 ЗД ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г. / е спряла да тече до 31.12.2022 г., според последното удължаване на срока, като нормата е обявена за противоконституционна с решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд, от влизане в сила на което, обнародвано в ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г., настъпват последиците от преустановяване на мораториума, както е и изрично посочено в него, тя е придобила собствеността върху имота по силата на закона, съгласно чл. 2, ал. 3 /Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., отм., ДВ, бр. 101/2004 г. / от ЗОбС. С оглед на това извършената от ПК „Изгрев“ в полза на ответното дружество продажба с договора от 21.01.2021 г. е породила вещнотранслативното си действие.

Прието е, че по делото не са представени протокол за откриване на строителна линия и ниво и разрешение за строеж за процесната сграда, каквито според допълнителното заключение на СТЕ са били представени в производството по адм. дело № 316/2021 г. на АС-Стара Загора, с влязлото в сила след потвърждаването му от ВАС решение по което е отменена по жалба на ответното дружество заповед № 161-1/20.04.2021 г. на кмета на [община], с която е отказано да се разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива по искане на същото, засягащ процесните сграда и поземлен имот. Процесната сграда обаче е приета и въведена в експлоатация по надлежния ред с протокол обр. 16, с което се установява тя да е изградена в съответствие с изискуемите се строителни книжа. Освен това, за да се уважи искът по чл. 109 от ЗС е необходимо неоснователните действия да ограничават или възпрепятстват упражняването на правата на собственика. Неоснователно [община] поддържа, че процесната сграда й пречи да реализира инвестиционните си намерения по изграждане на предвидената с действащия ПУП от 1985 г. улица като собственик на отредения с този план терен за такава и на УПИ [№]. Процесната сграда и принадлежащият й терен са попълнени в кадастралната основа с плана от 2001 г., одобрен след изграждането на постройката през 1988 г., в съответствие с придобитото по силата на закона право на собственост върху им от кооперацията-праводател на ответника, с което имот № 1964 е изключен от общинската собственост в пространствените предели на отчуждаването по регулационния план от 1970 г. за УПИ-Универсален магазин и действащия регулационен план от 1985 г. за УПИ [№] и улица. Настъпилата след влизане в сила на регулационния план от 1985 г. промяна в кадастралния план през 2001 г., при която е налице разминаване между регулационните и имотните граници, е основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на ПУП чрез привеждането им в съответствие. Съдът е приел също, че още при одобряването му, регулационният план от 1985 г. не е бил съобразен със започналото вече към този момент строителство на процесната сграда в съответствие с отреждането по предходния регулационен план от 1970 г., предвиждайки прокарването на улица, засягаща частично сградата, което сочи на допусната при одобряването му явна фактическа грешка, съставляваща основание по чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ за неговото изменение. След като общината не е собственик на частта от терена, отреден за улица, попадаща в процесния имот, реализирането на улицата би могло да се извърши само след надлежно отчуждаване на тази част, каквото не е предприето. Обсъденото сочи, че не процесната сграда препятства прокарването на предвидената с действащия регулационен план от 1985 г. улица, а самото отреждане на терен за такава, което не е съобразено със съществуващото застрояване и с актуалните права на собственост върху същия. Затова и искът по чл.109 ЗС е неоснователен.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община].

Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗМСМА е приета по-рано от разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС. След като по силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА общината е станала собственик на процесния имот, няма как за него да се отнася последващата разпоредба на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОбС. Последната разпоредба не можела да дерогира вече придобити права от общината. При колизията на двете разпоредби следвало да се приеме, че в предметния обхват на чл.2, ал.3 ЗОбС влизали само тези имоти, които не са преминали в собственост на общината на основание § 7 ПЗР на ЗМСМА. На следващо място жалбоподателят счита за необоснован извода на съда, че средствата, отпуснати от ЦКС, са били заемни. Позовава се на обстоятелството, че проектирането на сградата е извършено от КНИПИ „Металпроект“; строителството е извършено от СП „Б.“, като счита, че финансирането е осъществено от ОНС и ОбНС. Във връзка с евентуалния иск по чл.109 ЗС жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че строителството на процесната сграда е започнало през 1985 г. По делото не били представени протокол за откриване на строителна площадка и разрешение за строеж, а съдът не можел да прави извод за съществуването им само от изявлението на вещо лице, че те са били представени по друго дело. Незаконността на сградата произтичала от факта, че строителството й не съответствало на предвижданията на действащия към този момент ПУП от 1985 г. Строителят и инвеститорът били тези, които трябвало да искат изменение на проектите като следствие на настъпилите изменения в плана.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОбС към всички обекти на общинската собственост /сгради и постройки/, или се отнася единствено до обекти, които не са придобити от общината по смисъла на § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА, доколкото изброените в тази разпоредба обекти имат специфичен статут на общинска инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;

2. Има ли разпоредбата на § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА характера на специална по отношение на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОбС;

3. Създава ли статутът на търпимост на строеж задължение за собственика на терена да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост;

4. Допустимо ли е при постановяване на решението си съдът да обсъжда писмени доказателства, които не са ангажирани в производството по надлежния ред, а за тяхното евентуално съществуване се съди единствено от заключението на вещото лице, което твърди, че са ангажирани като доказателства в друго производство. Допустимо ли е заключението на вещото лице да бъде ценено като косвено доказателство за съществуването на официален документ, при положение, че такъв документ не е ангажиран като доказателство по делото.

По първите два въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; по втория въпрос се твърди противоречие между въззивното решение и решение № 60087 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2020 г., II г. о., а по четвъртия въпрос – противоречие с решение № 48 от 23.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 199/2019 г., I т. о., решение № 72 от 7.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3056/2016 г., I г. о., и решение № 144 от 9.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 566/2016 г., I г.о.

Поддържат се и трите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да са изложени мотиви в какво се изразяват те според жалбоподателя.

Ответникът в производството „Новотехпром“ ООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първите два въпроса, които касаят съотношението между § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.3 /отм./ ЗОбС. Въпросите са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, макар да не я е посочил изрично в решението си. Така в решение № 1503 от 11.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2001 г., IV г. о., изрично е прието, че сградите и постройките, включително и принадлежащият им терен, които са били построени от кооперациите до 13.07.1991 г., не са нито държавна, нито общинска собственост. Те са собственост на кооперативните организации и на сдруженията с нестопанска цел. Прието е също, че § 7, т. 6 ЗМСМА (изм. ДВ, бр. 45 от 1995 г.) очертава обектите, които при влизане в сила на посочения нормативен акт преминават в собственост на общините, сред които и тези за търговско обслужване. Прието е обаче, че при тази правна уредба спорният имот е преминал в патримониума на общината, а с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост законодателят го е изключил изрично от там. В същия смисъл са и други решения на ВКС. В решение № 272 от 26.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., IV г. о., е прието, че кооперацията не е имала и отстъпено право на строеж и би трябвало магазинът по приращение да е станал държавна собственост, а след това по силата на закона и поради предназначението, което е имал, и собственост на общината - § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Именно за да се преодолее това действие на закона е създадена разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС, според която построените с нейни средства обекти стават собственост на кооперацията. Меродавно е фактическото положение и установяването, че кооперацията е била инвеститор на строежа и е вложила свои средства, като за изясняване на това обстоятелства са допустими всички доказателства, включително и свидетелски показания. В решение № 66 от 29.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2008 г., IV г. о., след като е проследил промените в нормативната уредба на държавната собственост след 1944 г. и въвеждането на общинската собственост с § 6 и § 7 ЗМСМА, ВКС е приел, че ако спорният имот не е бил реституиран на други правни субекти, той би следвало по разграничителния критерий на цитираните правни норми към датата на влизането им в сила да се счита държавен или общински. Във втория случай, ако е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 3 ЗОС, законодателят го е изключил изрично от обхвата на общинската собственост. Същото е прието и в решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o.

Налице е и многобройна друга практика на ВКС в същия смисъл, която е посочена от ответника в отговора на касационната жалба - решение № 13 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2020 г., II г. о., решение № 255 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 89/2009 г., I г. о., решение № 768 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2009 г., I г. о., решение № 1209 от 27.09.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2353/2000 г., IV г.о., решение № 779 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2009г., I г.о.

Следователно – в практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че разпоредбата на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОбС, въпреки че е приета след § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА, изключва общинската собственост върху сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. От това разбиране е изхождал и въззивният съд при постановяване на своето решение.

Другите два въпроса № 3 и № 4 са свързани с евентуалния иск по чл.109 ЗС и с направения от съда извод, че процесната сграда на РУМ „Сазлийка“ е законен строеж и няма основания да се иска събарянето му. До този извод съдът е достигнал след изключително задълбочено обсъждане на релевантните доказателства и приложимата правна уредба. Доказателствата по делото не дават основание за извод, че сградата представлява търпим строеж, както поддържа жалбоподателят, а и съдът не е правил такъв извод, затова въпрос № 3 не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/29.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същото се отнася и за въпрос № 4 – въззивното решение е основано не само на доказателства, които не са приложени по настоящото дело, но има данни те да са били представени по друго дело между същите страни /протокол за откриване на строителна линия и ниво и разрешение за строеж/; съдът е обсъдил и други доказателства по настоящото дело, от които може да се направи извод за законността на процесната сграда. Отчетено е обстоятелството, че сградата е приета и въведена в експлоатация по надлежния ред с протокол обр. 16 и оттам е направен извод, че тя е изградена в съответствие с изискуемите се строителни книжа. Отчетени са и писмените доказателства по настоящото дело, от които се установява, че нулевият цикъл на сградата е завършен през месец април 1985 г. /виж например писмото на стр.130 от първоинстанционното производство/, при действието на ЗРП от 1970 г., според който основите на сградата са поставени в рамките на съществуващия парцел за обществени нужди, като едва на 01.11.1985 г. е издадена заповед за изменение на ЗРП, с което се предвижда нова улица-тупик, която преминава през тези основи. Съдът е съобразил, че причината за това несъответствие в предвижданията на регулационния план от 1985 г. спрямо съществуващото фактическо положение и утвърдената строителна документация е липсата на нанасяне в кадастралната основа на строящата се сграда. Направен е и съответният правен извод – че самият регулационен план е одобрен при допусната фактическа грешка, съставляваща основание по чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ за неговото изменение. Следователно и по въпроси № 3 и № 4 не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. То е в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, от законен състав на въззивния съд; подписано е и е ясно и разбираемо. Съдът се е произнесъл по допустим иск и в рамките на предмета на делото. При прочита на решението не се установяват груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

При този изход на делото на ответника в производството „Новотехпром“ ООД следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 20 000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024 г. и бележка за извършен банков превод от 15.05.2024 г. на Банка Д. АД.

Неоснователно е направеното в касационната жалба на [община] възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Сумата от 20 000 лв. е съответна на фактическата и правна сложност на делото, активната защита на ответника по двата иска – главен и евентуален, включително и изложените правни доводи по тези искове в отговора на касационната жалба, както и на защитавания материален интерес, определен от данъчната оценка на спорния имот.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,