Определение № 81 от 16.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 879/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. С., И. Я. С. и Р. Я. И. срещу решение №12318 от 05.11.2020 г. по в.гр.д.№1036/2020 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №8567 от 15.02.2019 г. по гр.д.№11423/2017 г. на СГС, са отхвърлени предявените от Д. Н. С., И. Я. С. и Р. Я. И. срещу Гаранционен фонд субективно съединени искове по чл.557, ал.1, т.2 б.„б" от КЗ, вр.чл.52 от ЗЗД, за заплащане на сумите от по 50 000 лв. за всяка от тях, част от претенции от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния съответно съпруг и фактически баща С. Ц. С., който ги е отгледал като свои биологични деца, настъпила при ПТП от 12.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.07.2017 г. до окончателното им изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона. 2. Направеното от трето лице помагач признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора, които са обуславящи за възникване на регресната му отговорност спрямо ответника и поради това са неизгодни за него, обвързват ли съда при формиране на извод за неоснователност на иска и извършва ли в този случай съдът преценка за заинтересованост на третото лице относно фактите, до които се отнася признанието. Поддържа се, че първият от въпросите е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо втория - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, евентуално, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Гаранционен фонд /ГФ/ следва да изплати обезщетение по реда на чл.557, ал.1, т.2, б.„б“ от КЗ, само ако няма сключена застраховка ГО на територията на РБ или на друга държава-членка при настъпване на ПТП от МПС, което се доставя в РБ от друга държава членка и не е било формално регистрирано в РБ, при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на МПС от приобретателя и за МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл и с оглед твърденията в исковата молба, както и предвид разпоредбата на чл.513, ал.1, вр. чл.511, ал.1, т.3 от КЗ и установеното по делото /от регистрационния номер на МПС и писмата на НББАЗ и Националното бюро на Великобритания/, обичайно пребиваване на процесното МС на територията на Великобритания, е посочил, че пасивната легитимация на ГФ /или на НББАЗ/ зависи от периода на пребиваване на лекия автомобил в страната - повече или по-малко от 30 дни, което е и основният спорен въпрос по делото, а доказателствената тежест лежи върху ищците, които извличат за себе си от факта благоприятни правни последици. Изложил е съображения, че при насрочване на делото изрично е указал на ищците да ангажират доказателства кога е внесено процесното МПС в България, след като твърдят, че ГФ е пасивно материално-правно легитимиран, но това не е сторено - от писмо на МВР, ГД „ГП“ от 24.10.2018 г. е видно, че за периода от 10.10.2016 г. до 12.11.2016 г. няма запис на данни за преминаване на процесния автомобил през ГКПП на РБ, а обясненията на третото лице помагач относно момента на внасяне на МПС в РБ не следва да се кредитират. Ето защо е достигнал до извод, че липсва пасивна материално правна легитимация на ГФ и е отхвърлил предявените искове. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 от ГПК, формирана по реда на чл.290 от ГПК, е дал собствено разрешение на предмета на делото, като е обсъдил и се е произнесъл по доводите, възраженията и исканията на страните, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, на депозираните свидетелски показания, както и на дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения от третото лице помагач, като доколко направените от въззивния съд изводи са обосновани е въпрос на преценка на правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява в случая/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. С оглед изложеното по първия от поставените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и по втория от въпросите. С този въпрос касаторите предпоставят наличие на направено от третото лице помагач признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора /в частност, че ПТП е реализирано преди изтичането на тридесет дневния срок от внасяне на МПС на територията на РБ/, които са обуславящи за възникване на регресната му отговорност спрямо ответника и поради това са неизгодни за него. В случая обаче такова признание не е правено – в обясненията си третото лице помагач изрично заявява, че няма спомен кога е внесен автомобилът и прави единствено предположение относно точния момент на внасяне, респективно посоченият въпрос не може да обуслови изхода на спора и не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,