Определение № 4878 от 13.10.2026 г. на ВКС по д. № 3539/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК С определение № 10066 от 31.07.2026г., постановено по адм.д. № 2178/2026 г. на Административен съд-Варна е повдигната препирня за подсъдност между този съд и Окръжен съд-Варна по иска, предявен от М. Г. Т., ЕГН-[ЕГН] срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 25000 евро за претърпените от ищцата неимуществени вреди от публично изявление на директора на ОД на МВР във връзка с образувано досъдебно производство № 289/2022г. по описа на ОД на МВР. В исковата молба, подадена пред Варненски окръжен съд, ищцата М. Г. Т. посочва, че претендира обезщетението за неимуществени вреди, които са й причинени от публично изявление на 12.05.2022г. направено от орган на досъдебното производство, с което в нарушение на презумпцията за невинност е представена като виновна за извършване на престъпление. Името й не било посочено, но била представена по начин и с данни за нея така, че да бъде разпознаваема. Внушенията били, че е извършила престъплението лихварство. С определение № 2566 от 26.05.2026 г. по гр.д.№ 1095/2026 г., Варненският окръжен съд е приел, че делото не му е подсъдно, защото съгласно чл. 2, ал.1 т.8 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение, извършено от разследващите органи на досъдебното производство, изразяващо се в разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем или подсъдим се представя като виновен. Гражданския съд е приел, че директора на ОД на МВР-Варна няма качеството на процесуален субект в досъдебното производството и не е пряко ангажиран с него. Органи на досъдебното производство, съгласно чл. 193 НПК са прокурорът и разследващите органи. Правомощията на директора са с административно управленски характер, уредени са в ЗМВР, като той осъществява общото и непосредствено ръководство на съответната областна дирекция. Затова окръжен съд-Варна е приел, че предмет на иска е претенция за вреди от административна дейност и този иск подлежи на разглеждане от Административен съд –гр.Варна, съгласно чл.128,ал.1,т.4 АПК. С тези мотиви, на основание чл.118, ал.2 ГПК, Окръжен съд-Варна е прекратил производството и е изпратил исковата молба и приложенията по подсъдност на компетентния според него Административен съд – Варна. Административен съд-Варна е приел, че делото не му е подсъдно и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е с това, че разгласените обстоятелства са установени при дейност на орган на МВР по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - разследване на престъпления. Тази дейност се осъществява, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМВР от разследващи полицаи в ОД на МВР – Варна при условията и по реда на НПК. Областната дирекция на МВР е ЮЛ, което се ръководи и представлява от директора й, съгласно чл. 43 ЗМВР, но в състава на ОД на МВР работят разследващи полицаи, които са органи по разследването по смисъла на чл. 52, ал.1 НПК.. Изявленията, които ищцата посочва, че са й причинили неимуществени вреди, са направени от директора на ОД на МВР в качеството му на ръководител на структурата, но разгласената информация му е станала известна във връзка с дейността по разследване на престъпления по чл.6, т.3 ЗВМР. Затова административният съд е приел, че разгласените обстоятелства относно ищцата, вменените й деяния и правната им квалификация са направени при или по повод дейност по разследване на престъпления, която не е административна дейност. Поради това иска не е квалифициран по чл. 1 ЗОДОВ, а като такъв по чл.2, ал.1, т.8 ЗОДОВ и е повдигната препирня за подсъдност. Настоящият смесен петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.5 АПК от Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България счита следното: Определяща за подсъдността на предявения иск е правната му квалификация, която се извежда от твърденията в исковата молба. За да се определи иска като административен по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и да е подсъден на административен съд следва вредите да са резултат от административна дейност – от действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. От гражданските съдилища по реда на ГПК се разглеждат споровете по чл. 2, ЗОДОВ, когато на граждани са причинени вреди от „правозащитните органи“ - разследващите органи, прокуратурата или съда. С новата разпоредбата на чл.2, ал.8 ЗОДОВ, в сила от 04.07.2026 г. е уредена нова хипотеза при която държавата отговаря при настъпили вреди от установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем или подсъдим се представя като виновен. Разпоредбата на чл. 52, ал.1, т.2 НПК определя като „разследващи органи“ „служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай", а по т.3, такива са и „полицейските органи от МВР“. При формулиране на правилото на чл.2, ал.1, т.8 ЗОДОВ, законодателят не е ограничил кръгът на лицата, работещи в структурата на правозащитния орган, за настъпилите вреди от чието деликтно поведение държавата носи отговорност, когато е направено публично изявление, в което обвиняем или подсъдим се представя като виновен. ОД на МВР е структура на изпълнителната власт. Директорът на ОД на МВР представлява тази структура, но когато прави публични изявления за конкретно разследване той не действа като административен орган по смисъла на пар.1, т.1 ДР на АПК и не извършва административна дейност, защото не издава административен акт, не изпълнява конкретно правомощие, установено в закон и не предоставя услуга, а действа като полицейски орган от МВР по смисъла на чл.52, ал.1 т.3 НПК и дейността е във връзка с извършваното разследване на престъпление. Същевременно законодателят не свързва отговорността на държавата за публичното изявление, „в което обвиняем или подсъдим се представя като виновен“ с изискване то да е направено от „орган на досъдебното производство“. Втората хипотеза е алтернативно посочена. Разглеждането на искови производства по административен ред е изключение - само в предвидените в закона случаи и когато вредите са настъпили от действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В останалите случай, когато вредите са настъпили от действия на правозащитни органи, в посочените хипотези в чл. 2 ЗОДОВ, исковете се разглеждат от гражданските съдилища по реда на ГПК. Тъй като в случая твърденията в исковата молба са за настъпили вреди от публично изявление на орган на МВР, в което ищцата е представена като виновна, производството подлежи на разглеждане по реда на ГПК и компетентен да разгледа иска е Варненски окръжен съд. Водим от горното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд