Определение № 50817 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1118/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Н. Ч. и Д. Д. Ч., подадена чрез адв. М. П. от АК- П., против въззивно решение № 640/02.12.2021г., постановено по в. гр. д. № 2382/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е отменено решение №260216/07.06.2021 г., постановено по гр.д. №1653/2020 г. по описа на Асеновградски районен съд и е определен режим на лични отношения между дядото А. Н. Ч. и бабата Д. Д. Ч., и детето А. А. Ч., родено на 26.06.2020 г., всяка първа и трета неделя от месеца от 17.00 часа до 20.00 часа, в техния дом. В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касаторите, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следния, уточнен от настоящия състав правен въпрос: 1. Възрастта на детето ли е единственият критерий, който следва да се вземе предвид при решаване на въпроса за личните контакти между баба и дядо, и малолетно внуче по смисъла на чл.128 СК?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по въпроса въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 31 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 2834/2019 г. на ВКС, III ГО; Решение № 18 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 2541/2019 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 291 от 28.01.2020 г. по гр. д. № 865/201 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, IV ГО. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата Б. Б. Д., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Ответникът по жалбата А. А. Ч. /баща на детето А. А. Ч./ не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че А. А. Ч., [дата на раждане] е дете на ответниците по иска Б. Б. Д. и А. А. Ч., и че ищците - родители на ответника по иска А. А. Ч., са баба и дядо на детето. Прието е, че до 01.08.2020 г. майката и детето са живели в дома на ищците, заедно със сина на последните. От изготвения социален доклад пред първоинстанционния съд е прието за установено, че детето живее с майка си - ответницата Д., която полага основните грижи по неговото отглеждане и възпитание, като е осигурена подходяща среда за неговото отглеждане и развитие. От допълнителния доклад е установено, че в дома на ищците са осигурени много добри хигиенно - битови условия, и жилището им е подходящо за отглеждане на детето. Между членовете на семейството им се поддържали добри и подкрепящи взаимоотношения. Не се установило намерение у бабата и дядото да дистанцират детето от неговата майка. Последните желаели да изпълняват ролята си в живота му, обграждайки го с обич и грижа. Въззивния съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 128, ал.1 СК дядото и бабата имат право да поискат районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Прието е също, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Посочено е, че интересът на детето е винаги конкретен, като преценката за най - добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето, както и, че мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Прието е от въззивния съд, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Приоритет в случая имали интересите на детето, а не желанията и чувствата на бабата и дядото. В случая не се твърдяло, че бабата и дядото по бащина линия имат поведение, което застрашава интересите на детето, а твърденията от ответницата за тяхна непригодност да се грижат за детето съдът приел за недоказани. С оглед събраните гласни доказателства, налице била заинтересованост на ищците към отглеждането и възпитанието на детето, и желание да контактуват и да комуникират с него. Прието е, че детето е в изключително ниска възраст, като е изцяло под грижите на майка си и същото е не само физически, но и емоционално силно привързано към майка нея. Взет е предвид и определения на бащата режим на лични контакти с детето. Прието е, че режимът на лични отношения на бабата и дядото не следва да е включен в режима на лични отношения с бащата, тъй като това би довело до поставяне на свижданията с детето в зависимост от волята на родителя, а възходящите имат самостоятелни права, които не следва да бъдат ограничавани. Отхвърлено е искането на ответницата, режимът на лични отношения да се осъществява в дома на майката, с мотив, че това би довело до възникване на инциденти, които допълнително ще влошат обтегнатите и крехки отношения между страните. При тези съображения съдът е определил мерки на лични отношения между ищците и детето А. всяка първа и трета неделя от месеца от 17.00 часа до 20.00 часа в техния дом. Посочено е, че е необходимо време за адаптиране на детето към новата ситуация и за опознаване на близките му, за установяване на комуникация и навици, както и на привързаност на детето към тях, като при създаване на здрава връзка, което е свързано и с порастване на детето, не съществува пречка за промяна на режима на лични отношения. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Същия е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. В съдебната практика /Решение № 291 от 28.01.2020 г. по гр. д. № 865/201 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, IV ГО/ се приема, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”. Начинът на дефинирането му налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим при условията на чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. В случая, въззивния съд не е приемал, че възрастта на детето е единствен критерий, който следва да се взема предвид при определяне на режима на личните контакти, а е взел предвид ниската възраст на детето /18 месеца, към датата на постановяване на съдебния акт/ като един от фактите, релевантни при определянето на мерките на лични отношения, наред с факта, че непосредствените ежедневни грижи за детето са полагани от майката и то е силно емоционално привързано към нея; факта че до нея се допитват и бабата и дядото /в какъвто смисъл са налице гласни доказателства по делото/; необходимостта от време за адаптиране на детето и за опознаване на близките му, установяване на комуникация и навици, както и на привързаност към тях; определените в друго производство мерки на лични отношения на детето с бащата. Взети са предвид и условията за живот в обитаваното от бабата и дядото жилище, тяхната заинтересованост към отглеждането и възпитанието на детето и притежаваните от тях качества, за да го сторят. Изложени са и мотиви защо се определя режим на лични контакти без да се фиксира пределна възраст на детето във връзка с адаптацията му. Правилността на извършената от въззивния съд преценка е конкретна и не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касаторите не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответницата Б. Д. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение