Определение № 688 от 29.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Цв.П. като процесуален представител на М. Г. П. от София срещу въззивното решение на СГС от 01.ІІ.2016г. по в.гр.д. № 8213/2015г. Ответникът по касационната жалба Г. Г. П. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 01.ІІ.2016г. СГС е отменил решението на СРС от 02.ІV.2015г. по гр.д № 66030/2014г. в отхвърлителната му част за сумата 16600лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил М. Г.П. да заплати на Г. Г.П. посочената сума на основание чл.127 ал.2 ЗЗД, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер на иска 25000лв. С решението на страните са присъдени и разноски съобразно изхода на спора. За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че: страните са били в брак от 1993г., прекратен на 21.ІІ.2011г.; с договор от 01.ХІ.2006г. ищецът самостоятелно поел задължение по договор за банков ипотечен кредит за 86000лв. с обвързана продажба, предоставен му от [фирма], за обезпечаване на който страните учредили в полза на банката ипотека върху апартамент № 71 в София,[жк]; с брачен договор от 08.ХІІ.2010г. двамата са уредили имуществените си отношения с прекратяване на СИО, в .ч. и относно ап.131 в София[жк], който става лична собственост на ответницата, и са постигнали съгласие, че е тяхно общо солидарно задължение погасяването на задълженията по договора за ипотечен кредит; въз основа на извлечение от банкова сметка и на представеното с въззивната жалба на ищеца и прието от въззивния съд като новосъставено доказателство удостоверение № 4174/28.ІV.2014г., издадено от [фирма], е прието за установено, че ищецът през периода 16.ІІ.2011г. – 06.ІІ.2012г. е заплатил всички останали непогасени вноски по кредита под № 471/30.Х.2006г. с лични средства в размер на 33200лв. по конкретна банкова сметка и че кредитът е изцяло погасен; поетото от ищеца с договора за банков кредит парично задължение е за задоволяване на нужди на семейството и тъй като ответницата не е опровергала извършването на разходите за това или че нуждата не е семейна, тя е солидарен длъжник по силата на чл.25 ал.2 СК /отм./; след прекратяването на брака е прекратена и имуществената общност, като изпълнението от единия на общото задължение след това е в режим на разделност; всички плащания, направени до прекратяването на брака, не се вземат предвид при определяне на предявеното суброгационно вземане. ВКС на РБ намира, че така постановеното решение в осъдителната му част следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед твърдението на касатора за неговата недопустимост поради произнасяне по непредявен иск и по поставения в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл.266 ГПК относно удостоверението № 4174/28.ІV.2015г., който е относим към изхода на спора и по който е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с представените решения на състави на ВКС. Следва да бъде указано на касаторката в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС 332лв. държавна такса за касационното обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,