Определение № 25 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6704/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. Щ. Д. от [населено място] за отмяна на: - решение № 679 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1011/209 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о.; решение № 556 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 206/2011 г. Варненски окръжен съд и определение № 16137 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 9986/2013 г. на Варненски районен съд. С разпореждане от 03.10.2014 г. молбата е оставена без движение като на подателят е указано да обуслови правния интерес от искането за отмяна на решението на ВКС и да посочи основанието за това. Указано е да посочи основанията за отмяна, на които се позовава и по отношение на другите два съдебни акта, посочени в т. 2 и 3 на молбата за отмяна, както и да внесе държавна такса. С молба от 13.10.2014 г., подадена в изпълнение на указанията, молителят е посочил като основание за отмяна на решението на ВКС, с което е отменено въззивното и делото е върнато за ново разглеждане, нарушение на материалния закон, поради неправилно посочване на период от време, в който давността е била прекъсната. Като основание за отмяна на въвззивното решение на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 206/2011 г., е посочи това, че при постановяването му съдът не се е съобразил с указанията, дадени с отменителното решение на ВКС. По отношение искането за отмяна на определението не е посочил и обосновал основанието, на което иска да бъде отменено. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата за отмяна и намери следното: І. С решение № 679 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1011/209 г. състав на Върховен касационен съд, ІV г. о. е отменил въззивното решение по гр. д. № 2381/2008 на Варненски окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд. С това решение съдът не се е произнесъл по съществото на спора. Молбата за отмяна в тази част е недопустима на две основания, като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и поради това, че не отговаря на изискванията за редовност по чл. 306, ал. 1 ГПК. ІІ. С решение № 556 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 206/2011 г. Варненски окръжен съд е оставил в сила решение от 18.04.2008 г. по гр. д. № 7155/2007 г. на Варненски РС, с което К. А. е бил осъден да заплати на молителя Щ. сумата 629.21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2004 г. до 06.02.2006 г. върху просрочена главница от 3567.00 лв. и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил уважен за разликата над 629.21 лв. до претендираната сума от 3371.90 лв. Решението не е подлежало на касационно обжалване, предвид цената на иска (чл. 280, ал. 2 ГПК) и е влязло в сила на датата, на която е било обявено – 31.08.2011 г. Молбата за отмяна е подадена на 03.10.2014 г., в нея не е посочено основанието, на което се отмяна на решението. В молбата за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна, подадена на 13.10.2014 г., като основание за отмяна е посочено това, че въззивният съд не се е съобразил с указанията дадени с отменителното решение на ВКС, ІV г. о. При тези данни молбата за отмяна в тази част е недопустима като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК. Молбата е и нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК - не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. ІІІ. Молбата за отмяна в частта, с която се иска да бъде отменено определение № 16137 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 9986/2013 г. на Варненски районен съд, е нередовна, тъй като не съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна. Тази нередовност не е била отстранена в дадения от съда срок. По изложените съображения молбата за отмяна като недопустима и нередовна следва да се остави без разглеждане и да се прекрати образуваното по нея производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.