Определение № 178 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от адв.А.Т. – процесуален представител на М. А. В. срещу определение № 12731/ 07.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 16456/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 238107/09.10.2019 на Софийския районен съд по гр.д. № 10626/2010 за връщане на въззивна жалба като нередовна. В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност,като се излагат съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на отказа за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба.Иска се отмяна на обжалваното определение и решаване на спора по същество. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда, по искане за освобождаване от такси и разноски, да вземе предвид обема на действително притежаваното имущество от молителя и обема на действително реализирания от него доход, за да прецени дали той има реалната възможност да заплати дължимите такса и разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че на жалбоподателя е указано да внесе такса за разглеждане на подадената от него въззивна жалба. В последния ден на определения срок за това, жалбоподателят е подал молба за освобождаване от таксата, която (молба) е отхвърлена с влязло в сила определение. Дължимата такса не е внесена и след влизане в сила на определението, с което молбата за освобождаване от таксата е отхвърлена. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Подадената въззивна жалба е върната поради невнасяне в срок на дължимата такса за нейното разглеждане, а въпросът за освобождаването от такси и разноски е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде преразгледан. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.