Определение № 772 от 30.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1315/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу решение №376 от 27.12.2013 г. Варненски апелативен съд по в.т.д. №544/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 404, постановено на 08.05.2012 г.по т.д. № 2939/2012 г. на ОС-Варна, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 41 145,26 лева-цена на доставени стоки по договор от 21.09.2011 г., за която е издадена фактура 10500/05.12.2011 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправило приложение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен на 21.09.2011 г. договор за продажба на инертни материали и асфалтови смески, по който ищецът се е задължил да произведе последните срещу заплащане от страна на ответника.Договорена е и неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 10 % т размера на дължимата сума. На 05.12.2011 г. е подписан от двете страни протокол за количеството на доставените материали по договора от страна на изпълнителя-ищец по иска и е прието,че общото задължение за плащане по договора от страна на ответника възлиза на 119848,51 лева с ДДС, за която е издадена на същата дата и фактура № 10500, която според констатациите на в.л. по ССЕ е включена в дневниците по ДДС и начисленият ДДС е включен в справките-декларации и на двете дружества за м.декември 2011 г.. При тези данни-осчетоводяване на ф-рата и включването и в дневниците по ЗДДС ,както и частичните плащания, съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.301 ТЗ, с оглед което и не е зачел възраженията на ответника, че процесната фактура е подписана от негово име от лице без право да го представлява. По тази фактура ответното дружество е извършвало и съответните плащания. Според отразеното и в двете счетоводства на страните по делото ответникът е останал да дължи 41 145,26 лева, за които и искът за основното задължение е уважен. Съдът е счел, че основателен и искът за заплащане за неустойка за забава в плащането на горната сума за периода от 16.07.2012 г. до датата на завеждане на иска в общ размер на 4 144,52 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочат конкретни обуславящи изхода по спора правни въпроси. Твърди се, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС-прилагат се определения на ВКС, с които състави на съда са се произнесли по реда на чл.288 ГПК по допускане до касация, които не представляват задължителна практика на ВКС, каквато представляват решенията, постановени по чл.290 ГПК. Ето защо при липса на конкретни правни въпроси от значение за спора и необосноваване наличие на някой от допълнителните критерии за дискреция по чл.80 ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед твърденията на касатора в самото изложение по чл.284 ал.3, т. ГПК, че последиците на чл.301 ТЗ при мнимото представляване на търговец, с оглед липсата на своевременно противопоставяне от последния веднага след узнаване за така извършените действия, то следва да се има в предвид, че в задължителната практика ВКС възприема именно осчетоводяването на фактурата в счетоводството на търговеца като момент на узнаването, потвърждаване и признание на задължението от негова страна, а субективното узнаване от страна на самия управител е ирелевантно в случая/ прим.: Р №166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., Р № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. и много други/- Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК