Определение № 1275 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 268 от 20.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2126/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1806 от 10.08.2022 г. по гр. д. № 5869/2021г. на Бургаския районен съд, с което е допусната съдебна делба на два поземлени имота /нива и лозе/ с идентификатори [№] и [№], находящи се в [населено място], кв. С., м. „С.“, между съделители и при квоти както следва: Г. А. Г. - 1/4 ид. част, С. Н. Н. - 1/18 ид. част, Н. С. Н. - 7/72 ид. части, А. С. Н. - 7/72 ид. части, Д. Й. П. - 1/6 ид. част, И. Х. Г. - 1/6 ид. част и Х. И. П. - 1/6 ид. част. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Когато към открито наследство се възстановява собственост върху недвижими имоти, одържавени или включени в ТКЗС, наследници на последващ съпруг наследяват ли, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца и 2. Наследниците наследяват ли притежаваното от техния наследодател имущество, което не е било в неговия патримониум към момента на смъртта му. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата по жалбата Д. Й. П. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата, а останалите ответници не вземат становище по нея. По делото е установено, че правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение № Е40 от 09.06.1994 г. на ПК-Б. в полза на наследниците на Г. Г. Д.. Същият е починал на 22.04.1957 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си И. Х. Д. /поч. на 26.12.1967 г./ и двамата си синове - А. Г. Г. /поч. на 30.12.1967 г./ и Х. Г. Г. /поч. на 13.05.1990 г./. След смъртта си преживялата съпруга е оставила за свои наследници същите низходящи. Относно кръга на наследниците на Х. Г. Г. съдът посочил, че неговата 1/2 ид. част от наследството на общите наследодатели се разпределя между съпругата му Н. Т. Г. /починала на 19.02.2009 г./ и двете му дъщери – И. Х. Г. /починала на 03.08.2018 г./ и И. Х. П. /починала на 06.03.2009 г./. Последната е наследена от своя син Х. И. П., а преживялата съпруга Н. Т. Г. е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си Д. Й. П.. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство Д. Й. П. е наследила изцяло притежаваната от нейната майка идеална част от наследството на общия наследодател, респ. че понастоящем притежава 1/6 ид.част от процесните имоти. За да обоснове този си извод съдебният състав се е позовал на постановките на ТР № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, като е посочил, че понятието „новооткрито наследство“, употребено в чл. 91а ЗН, има предвид имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството; че правото да получат тези имоти се признава на лицата, които вече са призовани към наследяване, а не на други наследници; че фикцията „новооткрито наследство“ обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила на чл. 9а, чл. 90а и чл. 91а ЗН, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По първия поставен въпрос липсва противоречие на въззивното решение с дадените в т.1 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС разяснения, според които логиката налага тълкуване на чл. 9а ЗН в смисъл последващият съпруг да се свърже с момента на одържавяването на имотите. Обяснението за това решение е, че когато бракът е сключен преди одържавяването, макар да е съществувал режим на разделност на имуществата на съпрузите до приемането на СК от 1968 г. (отм.) се предполага, че съпругът, който е бил в брак с наследодателя - собственик в определена степен е могъл да има принос в придобиването им и е справедливо неговите наследници да наследят. Ако бракът е сключен след одържавяването и съпрузите са починали преди възстановяването, всякакъв принос на съпруга-наследник е изключен, като в този случай е оправдано от морална гледна точка да се отрече правото на наследяване на наследниците на последващ съпруг /такъв може да бъде и първият по ред съпруг на наследодателя, ако бракът им е сключен след одържавяването на имотите/, когато от брака няма деца. С други думи разпоредбата на чл. 9а ЗН се отнася до „последващ съпруг“ на общ наследодател, който е притежавал имотите към момента на одържавяването им, респ. обобществяването на земеделските земи, а не и до лица, с които някой от неговите наследници, в чиято полза се възстановява собствеността, е имал последващ брак. В случая съделителката Д. Й. П., чиито права в съсобствеността се оспорват от касатора, е дъщеря на преживяла съпруга на един от синовете на общия наследодател, поради което чл. 9а ЗН е неприложим. По отношение на втория поставен въпрос не са изложени никакви доводи относно визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а именно за обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, които в случая не са налице. Отговор на този въпрос е даден в установената задължителна практика на ВКС - ТР № 1/1998 г. на ОСГК, както и в практиката на касационната инстанция по чл. 290 ГПК, според която препращането на чл. 91а ЗН към чл. 1 ЗН налага извода, че към откритото наследство се прибавят и реституираните имоти, защото принадлежат на наследодателя. Самото създаване на нормата на чл. 91а ЗН в частта, в която се отрича действието на отказа от наследство, извършен по време на одържавяването означава, че правото да получат имотите се признава на призованите вече към наследяване, а не на други наследници. Получава се хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриването на наследството. Това ново положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията „новооткрито наследство“. С нея се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. За определяне правата на наследниците към съответния относим момент следва да се съобразят последващите настъпили факти, породили правоприемство /решение № 257 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 890/2011 г., I г. о., решение № 292 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 329/2011 г., II г. о. и др./. Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността /решение № 52 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 1896/2009 г., I г. о./. В случая произнасянето на въззивната инстанция по предмета на спора е съобразено с така утвърдените разбирания в съдебната практика. Настоящият съдебен състав споделя напълно дадените правни разрешения и намира, че не са налице основания за изменение или осъвременяване на така установената съдебна практика, като съобразяването с нея от въззивния съд изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.,