Определение № 1735 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор А. Д. от ТД Варна, срещу въззивно решение № 111/09.06.2025 г., постановено от Варненския апелативен съд, по въззивно гр.д. № 104/2025 г.

Касаторът излага доводи за неправилност.

М. С. З. и К. П. П., чрез адвокати Р. Д. и Н. В., са депозирали общ отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, отхвърлил иска на КОНПИ за отнемане по чл. 153 ЗОНПИ, в полза на държавата, на незаконно придобито имущество: от М. С. З. – л.а. „П.“, модел .., с рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност 1 300 лв.; сума в размер на 17077,49 лв., представляваща иззети парични средства, съгласно протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019 г.; от К. П. П. – 2 450,95 лв., представляващи иззети парични средства, съгласно протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019 г.

За да постанови този резултат, съдът установил, че през проверявания период М. З. и К. П. са били във фактически съжителство и са придобили по възмезден начин: 1/ ап. № 162, находящ се в [населено място], с договор за покупко-продажба, оформена в нотариален акт № 88/05.12.2017 г., с пазарна стойност към датата на придобиване – 51 500 лв. Имотът е отчужден на 17.05.2019 г. срещу сумата от 49 000 лв., при пазарна стойност 4 8236 лв.; 2/ л.а. „Ф.“ по договор от 03.02.2014 г., с пазарна стойност към датата на придобиване- 10 000 лв. и отчужден преди края на периода, с договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г.; 3/ л.а. „П., модел .., придобит с договор от 18.06.2018 г., с пазарна стойност – 1300 лв.; 4/ 100 дружествени дяла, всеки с номинал 80 лв., на обща стойност 8 000 лв. от капитала на „К.-...“ ЕООД. В стойността на придобитото и налично към края на периода имущество съдът включил още: сумата от 17 077,49 лв. (16 745 лв. и 170 евро), иззета с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019 г.,; сумата от 2 450,92 лв., иззети с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019г.

Към края на периода, по банкова и разплащателна сметка на З. и П., са налични суми в размер на 47,34 лв. и 0,40 лв.

Притежаваното към края на периода имущество от проверяваните лице е на общата пазарна стойност – 28 876,15 лв. и включва описаните по-горе като налични лек автомобил, дружествени дялове и парични суми. Така, съдът приел увеличение в имуществената сфера на проверяваните лица спрямо притежаваното от тях в началото на периода със сумата от 28 749 лева. Въззивната инстанция намерила за недоказани твърденията, че през проверявания период ответниците са получили дарение на парични суми от техни близка роднини - дядото, майката и бащата на П. и бабата на З., както и че М. З. е получила допълнителни суми по трудовото си правоотношение - бакшиши от работата й като сервитьорка.

Реализираните от З. и П. приходи, доходи и източници на финансиране съдът определил в размер общо на 60 089,84 лв,

Обичайните и извънредни разходи на проверяваните лица са в размер на 180 007 лв.,

Според въззивната инстанция не е разход, поради което и не следва да бъдат включвани в анализа за определяне на несъответствието, изтеглени от З. и П., в брой или АТМ устройства, парични средства - вноски от трети лица. Съдът изяснил, че за да бъде включена дадена сума като разход, следва да бъде доказано за какво същата е потребена, като проверяваното лице не е длъжно да доказва за какво е разходвана преминала през банковите му сметки сума. При определяне на размера на несъответствието не се включват и сумите за придобиване на наличното в края на периода имущество (средствата за придобиването на лекия автомобил и дружествените дялове). По тези съображения, съдът не включва в анализа като разходи сумата от 3 435,81 лв., посочена като постъпила от вноски от трети лица, както и сумата от 1 080 лв. за придобиване на лекия автомобил, който, представлява налично, в края на периода, имущество. Проверяваните лица не са установили сторените от тях разходи да са в размер по-нисък от този, изчислен съгласно официалните статистически данни.

Съдът определил нетния доход за целия проверяван период, формиран по правилото на §1, т. 8 на ЗОНПИ, и приетите размери на приходи, доходи, източници на финансиране и разходи. След съпоставка и с придобитото от З. и П. имущество на стойност 28 876,15 лв., съдът достигнал до заключение, че не е налице установеното в закона несъответствие в размер от 150 000 лв., което да води до извод за незаконно придобито имущество. Искът е отхвърлен.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите:

1. длъжен ли е съдът да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. (В касационната жалба единственото конкретно оплакване, имащо отношение към този въпрос, е за необсъден довод на Комисията относно необходимостта като разход да бъде включена сумата, платена от П. за закупуване на наркотични средства);

2. представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество; прави се довод от ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС;

3. представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход изразходваните суми за закупуване на наркотични вещества от поверяваното лице.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване, защото сумата, платена от П. за закупуване на наркотични средства е в размер на 29 000 лв., които няма как да се отразят върху извода, че не е налице превишение поне в размер на 150 000 лв. на наличното, спрямо притежаваното в началото на проверявания период имущество. Дали е разход въпросната сума и обсъдил или не е съдът довода на Комисията, че трябва да бъде отчетена като такъв, са въпроси, разглеждането на които няма да повлияе върху крайния резултат по спора. Относно внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, разрешението на въззивния съд е в съответствие, а не в противоречие с цитираното ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Касаторът с молба от 2189/03.02.2026 г. е поискал спиране на производството по делото до произнасяне на ОСГК на ВКС по ТД № 1/2026 г.

Съставът на ВКС намира, че не е осъществена хипотезата на чл. 292 ГПК. Действително е образувано Тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ОСГК на ВКС по искане, отправено от КОНПИ. Общото събрание на Гражданската колегия прие, че въпроса, поставен за тълкуване, като твърде общ, трябва да бъде преработен, съобразно установените противоречия в съдебната практика, което е допустимо съгласно чл. 7.3., изр. второ от Правилата за приемане на тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК и ОСГТК на ВКС (решение от 05.02.2026 г.). С решение, взето в закрито заседание на 05.03.3026 г., ОСГК на ВКС прие да се преформулира въпросът по тълкувателното дело по следния начин: „Материалноправна предпоставка ли е, за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество, стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края, над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“

Така уточнените въпроси са различни от тези, с които касаторът обосновава допускане на касационно обжалване. Поставените в изложението въпроси, дори и чрез уточнение служебно от съда, не попадат в предмета на който и да е от въпросите, включени в тълкувателното дело. Без значение е дали, евентуално, във въззивното решение, въззивният съд се е произнесъл по въпросите, предмет на тълкувателното дело, защото касационната жалба (в рамките на касационните доводи) съдът разглежда по същество само, ако допусне касационно обжалване. В случая, само ако в процедурата по чл. 288 ГПК съдът бе достигнал до извод за наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и бе допуснал касационно обжалване на въззивното решение, би се мислило дали производството по делото следва да се спре, защото разглеждайки касационната жалба по същество, съдът ще следва да се произнесе и по някой от въпросите, предмет на разглеждане по ТД № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС.

Мотивиран от горното, съдът