Определение № 538 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6687/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. прокуратура-София срещу решение № 1322 от 25.06.14г.по в.гр.дело № 851/14г.на Софийския апелативен съд в частта,с която е отменено решението от 10.01.14г.по гр.дело № 950/13г.на Софийски градски съд,ГО,10 състав в частта,с която предявените от Д. Н. С. срещу П. на РБългария искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и по чл.86 ЗЗД са отхвърлени за сумата над 3 500 лв до 10 000 лв и над 1085.57 лв до 3098.84 в и вместо това е осъдена П. на РБългария да заплати на Д. Н. С. на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ още 6500 лв обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.346 ал.2 т.2 пр.1 и т.3 вр.ал.1 НК,по което е бил оправдан с присъда от 17.01.2008г.на СРС,НК,7 състав по нохд № 8043/06г.,съставляващи разликата над 3 500 лв до 10 000 лв,ведно със законната лихва,считано от 22.01.13г.до окончателното изплащане,както и на основание чл.86 ЗЗД още 2013 лв ,съставляващи разликата над сумата 1085.57 лв до 3098.84 лв. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд е нарушил принципа за справедливост,визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие със задължителната практика на ВКС. Ответникът по жалбата Д. С. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ/изм./ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.346 ал.2 НК, приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около 4 години,при наложена мярка за неотклонение”задържане под стража”за период от почти 1 година,същият е претърпял стрес и негативни емоции във връзка с опасността да бъде осъден и престоя му в ареста.Същевременно е взето предвид,че ищецът е бил многократно осъждан /5 пъти преди влизане в сила на оправдателната присъда по нохд № 8043/06г.на СРС/и задържан/4 пъти по друго обвинение/и е направен извод,че от свидетелските показания не се установява при условията на пълно и главно доказване,че отрицателното отношение към него на близки и познати и изолирането му в обществото се дължи единствено и само на процесното незаконно обвинение и задържане.Като е съобразил изложените обстоятелства въззивният съд е счел,че определеното от първостепеннния съд обезщетение в размер на 3 500 лв е занижено и сумата от 10 000 лв справедливо ще обезщети действителния обем на търпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение. Настоящият съдебен състав счита,че в разглеждания случая поставеният от касатора въпрос за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 3 от 13.02.12г.по гр.дело № 637/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 59 от 15.03.12г.по гр.дело № 434/11г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др., което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.