Определение № 888 от 19.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1885/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище в [населено място] - чрез процесуален пълномощник юрисконсулт, срещу решение № 50 от 06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 494/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 79 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 332/2022 г. на Окръжен съд - Габрово дружеството - касатор е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на Д. А. Й. допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 19.04.2022 г., в размер на 10 000 лв. (разлика над присъдените от първоинстанционния съд 25 000 лв. до определените като дължими от въззивния съд 35 000 лв.), ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до окончателното плащане и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на иска в уважената от въззивната инстанция част, евентуално - за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и необосновано е завишил обезщетението за неимуществени вреди над сумата 25 000 лв., което не е съобразено с характера и степента на получените от ищеца увреждания, с интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, с отсъствието на категорични доказателства за преживени от ищеца психични травми по повод на инцидента, с икономическите условия и с жизнения стандарт в страната по време на настъпване на вредите. Позовава се и на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на всестранна и обективна оценка на събраните доказателства и в кредитиране на показания на заинтересовани свидетели. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с посочена практика на ВКС по чл.290 ГПК, а също и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „ 1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; 3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено - икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация Д. А. Й., представляван от процесуален пълномощник адвокат, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от ответника по касация Д. А. Й. срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по гр. д. № 332/2022 г. на Окръжен съд - Габрово в частта за отхвърляне на предявения срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 35 000 лв. до претендираните с исковата молба 65 000 лв. (част от вземане с общ размер 100 000 лв.). В жалбата се сочат основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и по изложени в нея съображения се иска отмяна на решението и уважаване на исковата претенция в пълен размер с присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е заявил становище по насрещната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Велико Търново е съобразил, че първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъден на основание чл. 432 КЗ да заплати на ищеца Д. Й. обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 19.04.2022 г. по вина на водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във въззивното производство спорът между страните се е свел до справедливия размер на дължимото от ответника - застраховател обезщетение и до приноса на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, определен от първоинстанционния съд в размер на 50 %. Въззивният съд е обсъдил заключенията на назначените от първоинстанционния съд съдебни експертизи - автотехническа и медицинска. От заключенията на автотехническата експертиза съдът е приел за доказано, че произшествието е настъпило поради превишена скорост от страна на застрахования в ответното дружество водач и несвоевременно възприемане или заобикаляне на пострадалия пешеходец (ищецът Д. Й.), както и че пешеходецът е имал възможност да предотврати произшествието при изчакване на преминаващия автомобил. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза въззивният съд е счел за установено, че в резултат на произшествието ищецът е получил счупване на дясната раменна кост, частично изкълчване на ставата между дясна ключица и раменна става, счупване на външна горна част на големия пищял на дясна подбедрица, травми на меките тъкани на лицето и дланите; Нараняванията са наложили две оперативни интервенции с поставяне на метална остеосинтеза на дясната раменна кост, с оздравителен период 3-4 месеца, и поставяне на метална остеосинтеза на горна част на големия пищял на дясна подбедрица, с оздравителен период 4-6 месеца. По време на извършения преглед за целите на експертизата вещото лице е констатирало, че ищецът има белези на дясната мишница и на дясната подбедрица, които не представляват тежък козметичен дефект, но са довели до невъзможност за вдигане на ръката до нивото на раменния пояс, а също и до изтръпване на трети и четвърти пръст на дясната ръка, като е нарушена и сетивността на кожата на пръстите; Увреденият при инцидента десен долен крайник се движи в пълен обем, с лека ротация на дясното стъпало; По отношение на травмата на раменната кост има известно възстановяване, няма влошаване на състоянието по повод травмата на нерва. Като относими към спорните факти по делото въззивният съд е преценил показанията на разпитания по делото свидетел А. П., очевидец на инцидента, който е обяснил, че произшествието е станало на прав участък, на който няма пешеходна пътека, в светлата част на денонощието, при мокра пътна обстановка. Съобразени са и показанията на свидетелите Й. (син на ищеца) и К. (познат на ищеца), които са изяснили, че непосредствено след инцидента ищецът е бил приет за лечение в болнично заведение и е имал нужда от постоянни грижи, не е можел да се обслужва сам, имал е загуба на памет, изпитвал е силен дискомфорт от позицията, в която е лежал на болничното легло, а в резултат на залежаването е получил рана на петата на левия крак, която наложила лечение поради настъпила инфекция; След като бил изписан от лечебното заведение, ищецът също се нуждаел от ежедневни грижи и помощ, продължил да използва бастун. След съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства въззивният съд е формирал извод, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което ищецът има право да получи като паричен еквивалент на претърпените по повод на произшествието неимуществени вреди, съобразно критериите в ППВС № 4/68 г., възлиза на 50 000 лв. Размерът на обезщетението е мотивиран с характера на увреждащото събитие, с естеството на увреденото благо - телесната неприкосновеност на пострадалия, с тежестта на увреждането, с претърпените по повод на него болки, страдания и неудобства, както и с възрастта на ищеца към момента на настъпване на вредите - 78 години. Въззивният съд е посочил, че при определяне на обезщетението са взети предвид и обществено - икономическите условия в страната към датата на увреждащото произшествие. При разрешаване на спора за принос на пострадалия ищец въззивният съд е изходил от установените по делото факти, че ищецът е пресякъл пътното платно на необозначено с пешеходна пътека място, без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства, и е приел, че с това поведение е нарушена разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Изразил е виждане, че преценено в контекста на обстоятелството, че инцидентът е настъпил на прав участък и при добра видимост за водача на автомобила, поведението на ищеца е допринесло за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат в степен 30 %. В зависимост от така определения принос въззивният съд се е произнесъл, че дължимото от ответника обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД съразмерно на приноса - с 30 %, и като краен резултат ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е присъдил на ищеца допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв. (общо 35 000 лв.), ведно със законните последици от това, като е потвърдил решението в останалата обжалвана от ищеца част за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ до предявения частичен размер от 65 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от ответника - касатор основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение. Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с което касаторът е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. Въззивният съд е бил сезиран с иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП. За да се произнесе по размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил критериите, които според Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС имат значение за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определяне на възможно най-точния паричен еквивалент на понесените неимуществени вреди. Икономическите параметри от загубата на работоспособност биха били от значение при разглеждане на искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, а доколкото не е бил сезиран с такава претенция, въззивният съд не ги е обсъждал и не е формирал решаващи изводи относно тяхното значение за размера на претендираното с иска по чл. 432 КЗ обезщетение. Съобразяването на икономическите параметри от загуба на работоспособност при определяне на обезщетение за неимуществени вреди не е изведено като изискване в задължителната практика на ВС и ВКС и в константната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, с оглед на което по отношение на обсъждания въпрос не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително изискване. В другите два въпроса, посочени от касатора като значими за изхода на делото, се съдържат имплицитно релевираните в касационната жалба доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД факти и не е взел предвид лимитите на застрахователно покритие като израз на обществено - икономическите условия в страната, в резултат на което е определил обезщетение в необосновано завишен размер. Въпросите са от значение за правилността на обжалваното решение, поради което и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. По отношение на въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително изискване, тъй като разрешаването им от въззивния съд не противоречи на цитираната в изложението задължителна практика на ВС (Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС) и практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК. Според възприетите в практиката на ВКС разрешения, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като при прилагане на принципа за справедливост съдът се ръководи от критериите, указани в т. 11 от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Възприятието за справедливост е различно на всеки етап от развитието на обществото, поради което при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. Когато претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е основана на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната служат действащите към момента на настъпване на вредите нива на застрахователно покритие. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил посочената практика и се е произнесъл в съответствие с нея, поради което няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Размерът на дължимото обезщетения за неимуществени вреди е определен след съвкупна преценка на всички установени по делото правнорелевантни факти, които според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС формират съдържанието на понятието „справедливост“ (в т. ч. възраст на пострадалия ищец, обстоятелства, при които е настъпило произшествието, брой, вид и тежест на получените травми, интензитет и продължителност на търпените по повод на травмите болки, страдания и неудобства, както и цялостното неблагоприятно отражение на произшествието върху психиката и начина на живот на ищеца), а наред с тях са отчетени и обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал бланкетно и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но като се има предвид съществуващата задължителна практика на ВС и ВКС, както и последователната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не би могло да се допусне. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В практиката на ВКС е прието, че очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290 ГПК проверка за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението на въззивния съд ще е очевидно неправилно, когато е постановено при особено тежки нарушения на закона - материален и/или процесуален, или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая от мотивите към обжалваното решение не се установява нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС, поради което няма основание решението да се допуска до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 494/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново в обжалваната от ответника - застраховател част. Поради недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната с касационната жалба на ответника част подадената от ищеца Д. А. Й. насрещна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,