Определение № 193 от 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1530/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния си представител А. Р. - гл.юрисконсулт в РЗОК [населено място], срещу решение № 750 от 14.04.2020 г. по т.д. № 5212/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 3845 от 26.08.2019 г. по т.д. № 139/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс” АД сумата 103 709 лв., представляваща извършена през м.юли 2015 г. болнична помощ по клинични пътеки и медицинска дейност по импланти, по договор № 010633/27.02.2015 г., от която: 87 729 лв. – неиздължен остатък по фактура № [ЕГН] от 12.08.2015 г. за извършена медицинска дейност по клинични пътеки за м.юли и 15 980 лв. – неизплатена сума по фактура № [ЕГН]/12.08.2015 г. за извършена медицинска дейност по импланти за м.юли 2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и обезщетения за забавено плащане по двете фактури, считано от 31.08.2015 г., в общ размер на 30 981.02 лв. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът счита, че на ищеца е заплатена цялата дейност, която е в рамките на посочените стойности в Приложение № 2 към договора, като сумите по процесните фактури, надхвърлящи тези стойности, не са дължими на годно правно основание. Твърди, че при постановяване на въззивното решение съдът не е взел предвид, че процесните фактури не са приети от НЗОК/РЗОК и не са осчетоводени от касата. Оспорва становището на апелативния съд за дължимост на посочените суми за извършени медицински дейности по КП, като изтъква аргументи, че бюджетът на НЗОК не е неограничен, а от друга страна, че в индивидуалния договор, подписан с НЗОК, са въведени ограничения относно стойностите, до които касата дължи плащане на договорена и отчетена дейност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. След като лечебното заведение е извършило дейности, чиито стойности надвишават определените в Приложение № 2 към договора, предпоставка ли е за отказ от страна на НЗОК да заплати сумите, или следва безусловно да заплати същите; 2.Ако изпълнителят „МБАЛ ПУЛС" АД отчете, въпреки забраната на чл.40, ал.6 от индивидуалния договор „да отчита с финансово - отчетни документи дейности на стойност надвишаваща тази за съответния месец в Приложение № 2", след като безрезервно и без каквито и да е възражения е приел условията на същия и всички допълнителни споразумения с които се изменя, както и разпоредбата на чл.28 от договора, дължи ли възложителят безусловно заплащане; З.След като претенциите за заплащане на болнична медицинска дейност на „МБАЛ ПУЛС" се основават на Решение № 493 от 12.01.2018 год. по адм.дело № 1170/2016год. на ВАС и са обявени за нищожни по т.2 и т.З, но не и по т.1 от същото, следва ли да се извърши плащане от НЗОК; 4. След като водещ е бюджетът в отношенията между страните, стойността на медицинските дейности следва ли да се заплаща неограничено и незаплащането на лечебното заведение нарушава ли правата на ЗОЛ; 5. След като изпълнителят е упражнил правото си да избере дали да встъпи в отношение с НЗОК, подавайки заявлението си затова, и страните са се договорили, подписвайки договора и последващите допълнителни споразумения и са приели клаузата, че НЗОК ще заплати извършените дейности, но при условие че дейностите са в рамките на стойностите в Приложение № 2, и са заплатени от НЗОК, за което са представени доказателства, то следва ли да заплаща неограничено и тези надвишаващи стойността по Приложение № 2; 6. Имайки предвид характера на сключения договор и че договорът има силата на закон за страните, които са го сключили, НЗОК следва ли да заплаща безусловно на лечебното заведение „МБАЛ ПУЛС" АД; 7. След като възложителят е заплатил за медицински услуги, в рамките на стойността по Приложение № 2, неразделна част от договора/видно от приложената справка за изплатени от РЗОК суми, в кориците на делото/, следва ли да заплаща за извършени медицински услуги в повече от уговорените стойности, след като фактурите за тези услуги не са приети от страна на възложителя и съответно той не ги е възложил; 8. След като страните са се договорили, че ще заплащат за извършени дейности, но не неограничено от страна на НЗОК, а в рамките на стойностите по Приложение № 2, част от сключения договор, предвид действащите Правила и нормативна уредба към посочения период - 2015 година, и с оглед характера на договора и предвид обстоятелството, което не е спорно от изпълнителя, че лечебното заведение е извършило дейности, които надвишават тези стойности, следва ли да бъдат безусловно заплатени; 9. Предвид постановеното в Решение №2/2007г. по к.дело № 12/2006г. на Конституционния съд, че бюджетът на НЗОК не е неограничен, а е в точно определени финансови рамки, следва ли НЗОК да заплаща неограничено; 10. Може ли да се приеме, предвид на това, че правоотношенията между НЗОК и изпълнителя на болнична помощ са възникнали въз основа на договор, че нарушението на договорни клаузи /чл.40,ал.6 от договора/ може да бъде тълкувано в полза на лечебното заведение; 11. Допустима ли е свобода на договаряне при сключването на договора и до каква степен; 12. Предвид съотношението планов и спешен прием и действащите към посочения период Правила, правилно ли е организирало дейността си лечебното заведение; 13. Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза съобразно чл.20 от ЗЗД да търси действителната воля на страните и след като тя е да се сключват при определен ред и условия, който ред и условия са приети от лечебното заведение, да бъде задължена НЗОК да заплаща неограничено; 14. Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза съобразно чл.20 от ЗЗД да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, произтичаща от изменението на тази клауза, като наред с това изследва целта на договора и основанието на което той е изменен; 15. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните; 16. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства; 17. Дали преценката във връзка с бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол; 18. Действителни ли са уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до стойностите, определени в Приложение № 2 към договора; 19. Противоречат ли на императивни правила и на закона, и на основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите от индивидуалните договори с лечебните заведения,с които се ограничава броят на изпълняваните от лечебното заведение медицински дейности в рамките на гарантирания от НЗОК пакет до определена месечна сума като твърд горен размер на дължимите от НЗОК плащания за реално извършени медицински дейности по отношение на здравноосигурени лица; 20. Противоречи ли уговарянето на стойности на дейности и плащания от НЗОК с установената в чл.59,ал.2 от 330, във връзка с чл.55,ал.З 330 забрана в НРД и договорите с изпълнителите на медицинска помощ, да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурени лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК; 21. След като уговорката за определяне на стойности, неразделна част от сключените договори за извършване на медицинска дейност, не е нищожна, тъй като не влиза в противоречие с нормите на чл.52 от Конституцията, както е приел въззивният съд, задължена ли е НЗОК да заплаща неограничено; 22. След като действителната воля на изпълнителя - лечебното заведение е за извършените от него медицински дейности да бъдат определени стойности /чл.40 от договора/ съобразно „Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4, ал.1,т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1,ал.2 ред 1.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015год. /Правилата/ означава ли, че НЗОК се е съгласила да заплаща пълната стойност на всички предоставени от изпълнителя услуги; 23. След като процесните договорни клаузи не са нищожни, могат ли да обосноват дължимост на претендираните суми на договорно основание, предвид липсата на уговорка, с която липсващата уговорка - за начина на определяне на възнаграждението по договора, да бъде заместена. Касационният жалбоподател твърди, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с акт на Конституционния съд – Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст.дело № 12/2006 г., както и с практиката на ВКС - ППВС 1/53г., решение № 222/27.03.2018год. по т.д. № 505/2017 г. и решение № 75 от 20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС. Сочи се и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК поради явна необоснованост, поддържана и в жалбата. Ответникът по касационната жалба – „Многопрофилна болница за активно лечение Пулс”АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Твърди, че преобладащата част от въпросите са неясни и неточни, нямат връзка с решаващите правни изводи на въззивния съд, а от друга страна, част от въпросите са свързани с правилността на атакувания съдебен акт и отговорът им предполага проверка за законосъобразност на тези изводи. В постъпилия по делото писмен отговор са развити и съображения за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че на 27.02.2015 г. между страните е сключен договор № 010633 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с допълнителни споразумения към него от 06.04.2015 г.,30.06.2015 г., 22.07.2015 г. и 26.08.2015 г., като е преценил отделни клаузи, касаещи основните права и задължения на страните, обемите и цените на извършена и отчетена болнична медицинска дейност по клинични пътеки. Въз основа на данните по делото е счетено за безспорно, че ищцовата болница е оказала болнична помощ през м.юли 2015 г. на здравноосигурени лица, по договорени клинични пътеки и дейности, своевременно и надлежно отчетена, но по процесните фактури е останала незаплатена исковата сума, което е установено и от неоспорената ССЕ. Фактическите изводи на първата инстанция са споделени изцяло от апелативния съд, като е използвана и регламентираната в чл.272 ГПК процесуална възможност. Решаващите правни изводи на САС са основани: на конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон; на цитирани в мотивите към решението разпоредби от Закона за здравното осигуряване, на НРД за 2015 г. и Методиката за заплащане на болничната помощ. Въззивният състав е приел, че установените лимити за клинични пътеки не могат да ограничат регламентирания с чл.4 ЗЗО свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, както и правото на свободен избор на изпълнител. Изтъкнал е, че за ищеца, в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ, не съществува правна възможност, в рамките на гарантирания здравен пакет, да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурени лица, вкл. и поради изчерпване на средствата от разпределените лимитирани бюджети. С превишаването на установените лимити, болницата не е допуснала виновно неизпълнение на договора и не е надхвърлила обема на възложената й работа, т.к. на здравноосигуреното лице е безусловно признато правото на свободен избор на изпълнител. Становището в този смисъл е основано и на липсата на договорена възможност за прекратяване на възложените на лечебното заведение дейности, или за ограничаване на приема съобразно лимита на договорените средства. Съдът е отчел, че определените обеми и стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни, като в бюджета на НЗОК е предвиден резерв /чл.25 и чл.26 ЗЗО и чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г./, средствата от който да се разходва за непредвидени и неотложни разходи при отклонение от равномерното разходване на бюджетните средства от страна на лечебното заведение. Решаващият съдебен състав не е възприел оплакванията на НЗОК за неправилност на осъдителното първоинстанционно решение. Отхвърлени са като неоснователни доводите относно целта на делегираните бюджети в областта на болничната помощ, с извод, че финансовата тежест по опазване здравето на гражданите от държавата не би могла да се прехвърли към изпълнителите на болнична помощ, нито е допустимо последните да изискват заплащане от осигурените лица за дейности, попадащи в обхвата на чл.45 ЗЗО. Апелативният съд е застъпил разбирането, че целта на индивидуалния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен на основание чл.59, ал.1 ЗЗО, е да гарантира посочените в чл.52 от Конституцията на Република България права на гражданите, в какъвто смисъл е тълкуван самият договор, съобразно критериите в чл.20 ЗЗД. Съдът е отхвърлил възраженията на НЗОК за липса на основание за заплащане на дейностите по процесните фактури поради неприемането и неосчетоводяването им от възложителя, след като лечебното заведение ги е отчело по предвидения в договора ред. Предвид решаващата правна воля на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че само въпросите относно: критериите за тълкуване на договорни клаузи /част от въпрос № 14 и въпрос № 15/ и задължението на съда да прецени релевантните за материалноправния спор доказателства, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По тях е надлежно посочен и допълнителен критерий, обоснован с ППВС № 1/1953 г., както и приложените копия от решения на ВКС, цитирани по-горе. Независимо от съответствието на въпросите на изискванията, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в случая липсват данни за допуснати от съдебния състав на САС отклонения от практиката на ВС и ВКС по приложение на императивни процесуални норми, относими към правораздавателната дейност на въззивния съд и към изискванията за мотивиране на решението. Независимо от ползваната от апелативния съд възможност за препращане към мотивите на Окръжен съд – Благоевград, видно от съобразителната част към въззивното решение е, че е извършена и самостоятелна преценка на доказателствата по делото, въз основа на която са изведени правни изводи за основателност на претендираната главница и частична основателност на акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД. Решаващият съдебен състав се е произнесъл и по оплакванията на НЗОК, обективирани във въззивната жалба и поддържани в хода на производството пред САС. Липсват и данни за несъобразяване на въведените в чл.20 ЗЗД критерии за тълкуване на клаузи от процесния договор, което да обосновава твърдяното от касационния жалбоподател противоречие с решение по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, второ т.о., вкл. и на цитираната в него многобройна практика по приложение на регламентираното в чл.20 ЗЗД общо тълкувателно правило. Формулираните от касатора въпроси под №№ 1, 2, 4, 5, 6,7, 8, 9, 16 и 22 /съобразно номерацията, отразена в настоящото определение, т.к. в изложението е пропуснат № 6/, относими към твърдяното неограничено и безусловно заплащане от страна на НЗОК на надлимитни дейности по КП, не удовлетворяват основния критерий за достъп до касация. Изводи точно в този смисъл не са изведени от решаващия състав на апелативния съд, но дори и въпросите да се конкретизират от настоящия състав, те биха били относими изцяло към правилността на въззивното решение, преценката за която е извън селективната фаза на касационното производство. Въпросите под №№ 3, 11, 12 и 17 са хипотетични и не могат да се съотнесат към решаващите правни изводи на въззивния съд. При постановяване на атакуваното решение липсва произнасяне по валидността на договорни клаузи, с които задължението на НЗОК е лимитирано до определени стойности, съгл. Приложение № 2 към договора. Поради това, останалите въпроси - от № 18 до № 23, също не притежават характеристиката на обуславящи по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Като неоснователно следва да се прецени искането за допускане на касационно обжалване на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. За да е очевидно неправилно, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок, установим само от мотивите към него, без да е необходима проверка за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато съдът е приложил отменен или изменен закон, или е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, или е извел изводи по съществото на материалноправния спор при допуснато явно противоречие с правилата на формалната логика. Твърдяната от касационния жалбоподател явна необоснованост на въззивното решение е основана на частични доводи за неправилно уважаване на исковата претенция на лечебното заведение и неправилно произнасяне по поставени в изложението въпроси, които доводи биха могли да се обсъждат само в производство по чл.290, ал.2 ГПК. Поради неустановяване на поддържаните от касационния жалбоподател предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, искането за допускане на обжалването следва да се прецени като неоснователно. Предвид изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на сторени разноски в размер на 5 800 лева е основателно и доказано с приложени към списъка по чл.80 ГПК: договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение